СофияПловдивВарнаБургасРусе

Талибаните като болшевики

Талибани в Афганистан. Снимка: Ройтерс

Войната, която днес бушува в Афганистан, се различава доста от конфликтите от епохата на Студената война и след края й. Тези войни се водеха главно от чуждо име, и като че ли на лошия враг противостоеше малък и много по-слаб противник. Добър пример е Виетнам, където Съветският съюз и донякъде Китай поддържаха Северен Виетнам против Съединените щати.

В настоящия век ливанската война от 2006 година между Израел и движението “Хизбула” всъщност беше война на Иран, който зае мястото на Съветския съюз, със САЩ. И двете държави воюваха с чужди войници. Иран избра “Хизбула”, САЩ стояха зад Израел.

Войната в Афганистан обаче като че ли напълно се различава от тези конфликти, доколкото зад талибаните не стои нито една сила, а до голяма степен движението си е самодостатъчно. За да го разберем трябва да сравним конфликта с аналогични въстания от миналото. Сравнението не само помага да се проумее характерът на движението, но и да разберем причините за устойчивостта на талибаните.

Съществувайки напълно независимо от каквато и да е външна подкрепа и намирайки се в абсолютна изолация, талибаните напомнят на две явления от началото на миналия век – Боксерското въстание и болшевишката революция в Русия от 1917 година. Боксерското въстание (или боксерският метеж), наричано в Китай Движение на обществото за справедлива хармония, беше войнстващо движение срещу чужденците и срещу християните в периода 1898-1901 година.

Болшевишката революция също напомня движението на талибаните. Болшевиките провъзгласиха, че формалната капиталистическа демокрация и “правата на човека” служат само за прикритие на властта на богатите. Идеалното мюсюлманско общество на талибаните прилича на болшевишката “утопия”.

Талибаните, също както болшевиките, отхвърлят всички етнически и национални различия. “Истинските мюсюлмани” приличат на “истинските комунисти” и те не трябва да се вълнуват от етническия или от националния произход на членовете на общността. И за двете движения национализмът беше или буржоазен, или “джахилия” (ислямска концепция за игнориране на божественото ръководство) – идеологическа отрова.

В очите на потиснатите и болшевиките, и талибаните притежават месианско-есхатологична привлекателност и вярват в това, че “законът и историята” – Аллах в случая на талибаните – предопределят успеха им. Сред болшевиките и талибаните е имало и има фанатици, готови да умрат за каузата.

Като че ли тези характеристики може да обяснят оцеляването на болшевиките и позволяват да твърдим, че и талибаните може да оцелеят. Поколения западни, в това число американски историци, твърдяха, че болшевиките са стигнали до победата благодарение на предаността на елитите им и поддръжката на масите. Но силата на болшевиките не трябва да се надценява.

Болшевиките не успяха да подобрят условията на живот на градския пролетариат, а селяните бяха възмутени от реквизицията. Въпреки това малцина влязоха в редиците на белите – враговете на болшевиките, сред които имаше представители практически на всички партии – или не поддържаха болшевиките. Основната заплаха идваше отвън. Болшевиките, както и талибаните, бяха обявени в целия свят за абсолютно зло, и всички бяха против тях.

Като че ли Западът и Изтокът – или най-малкото Япония – бяха готови да ги пречупят с общи усилия. Планът им изглеждаше напълно реален – достатъчно е да си спомним за съдбата на Боксерското въстание, когато тълпи китайци линчуваха “западните дяволи” и обсаждаха посолствата им в столицата. По това време западният свят беше разделен на военни блокове, но съществуваше силно чувство на солидарност и доверие, най-вече заради силата на сравнително мирния характер на 19-и век в Европа.

Вярата в международното право и във взаимоотношенията на европейските държави изглеждаше непоколебима и всичко това помогна на европейците да се обединят и да потушат въстанието на боксерите.

Като че ли същата съдба очакваше и болшевиките, чиято новоизлюпена армия едва ли можеше да издържи пред европейската армия, съставена от около два милиона души. Дори Германия, намираща се на границата на разгрома в Първата световна война, беше застрашителна сила за Червената армия, която беше готова да подпише “долния” по думите на Владимир Илич Ленин Брестки мир, само и само да избегне поражението.

Само че мощната експедиционна армия за поразяване на болшевиките така и не беше създадена. Както и при други исторически събития, причините за това бяха много. Но вероятно най-важната от тях беше опитът от Първата световна война. Жестокостта на тази война, нарушенията на международните договори, гладът и зверствата в отношението към мирното население потресоха не само победените немци, но и победителите-съюзници, може би на ниво колективно несъзнавано.

След ужасите от Първата световна война европейците вече не можеха да се доверяват един на друг както преди и въпреки че всички ненавиждаха болшевиките, нямаха желание да дават жертви за победата над тях. В резултат те изпратиха в Русия малки изолирани отряди, които не можаха на променят ситуацията.

Същото може да се каже за талибаните. Тези, които обичат да разсъждават за силата на талибаните, посочват разгрома на британците и на Съветския съюз в Афганистан. Но в афганистанското съпротивително движение няма нищо необичайно, а армиите на Запада и на Изтока с численост от милион войници – ако бяха там достатъчно дълго и не се бояха от загубите – можеха да приключат с управлението на талибаните. Тази армия би се нуждала не просто от решимостта на световните сили, но и от взаимно доверие и готовност за сериозно сътрудничество, както се случи по времето на боксерското въстание. Но очевидно точно това днес липсва.

Европейците никога няма да простят на САЩ за създадените от тях финансови пирамиди, грандиозната схема “Понци” не просто на един злодей, а на цяло правителство, която днес се стовари на главите им. Иранците никога няма да забравят – дори ако ирано-американските отношения се подобрят – че САЩ разглеждаха варианта за ядрени удари, които щяха да стрият Иран на прах.

А руснаците никога няма да забравят разширяването на Северноатлантическия пакт на изток, бомбардирането на Сърбия и цветните революции, които – както те мислят – бяха измислени от САЩ, за да подкопаят позицията на Русия в постсъветската епоха. Бившите съветски републики на свой ред никога няма да забравят как Русия се опита да устрои смяна на режима в Грузия.

Следователно, всички тези държави, при цялата си неприязън към талибаните, по-скоро ще повторят подхода на западните държави към болшевиките, отколкото към боксерите. А това ще даде на талибаните много шансове за оцеляване.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.