СофияПловдивВарнаБургасРусе

Иранските ракети стават залог в голямата игра

Иранска ракета, която според държавните медии е „Седжил-2“, на фона на плакат на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Снимка: Ройтерс

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад заяви, че страната му успешно е изстреляла нова двустепенна ракета „Седжил-2“. Изявлението му съживи дискусиите за иранската ракетна и ядрена заплаха, както и по друга тема, тясно свързана с проблема – изграждането на системата за ПРО на САЩ.

Ще припомним, че на 21 май 2009 година Иран успешно изпробва балистична ракета с максимален обсег близо 2000 километра. Според ирански медии, изстреляната ракета е от новия тип „Седжил“. Посочената далекобойност дава възможност с нея да бъдат поразявани цели на територията на Израел, Мала Азия и Балканите. Има обаче съмнения доколко е ново въпросното „изделие“ – според експерти, телевизията е излъчила изстрелване на ракета „Шахаб-3“, каквито бяха създадени в началото на века въз основа на севернокорейските ракети „Нодон“.

Каквато и да е била обаче ракетата, показана в иранското телевизионно предаване, това не променя смисъла на дискусията, развихрила се в световната експертна общност. Основен остава въпросът доколко е реална заплахата Иран да използва ракетното си оръжие и какви сили и средства ще са необходими за отразяване на евентуалния удар. Дебатите трябва да бъдат водени с оглед на факта, че значението на ракетната програма за Иран надхвърля чисто военния й компонент. Разработването на нови и нови ракети осигурява на Техеран допълнителни бонуси в политическия пазарлък със западните държави. Колкото по-големи възможности демонстрира иранското ракетостроене, толкова повече ще може да се издейства в замяна срещу едни или други отстъпки.

Подобна тактика не предвижда реална заплаха ракетите да бъдат използвани. Защото евентуално иранско нападение на практика ще доведе до унищожаване на ракетния потенциал на Техеран, до тежки загуби за страната и за нейната икономика като цяло. Което не би оправдало незначителните щети от евентуалния удар за противниците на Иран. Затова съобщенията за изпробване на нови ракети и за възможностите им трябва да се разглеждат по-скоро като пиар акции, целящи да вдигнат иранските залози в глобалната политическа игра.

Ракетната заплаха от Иран ще придобие обаче съвсем други контури, ако Техеран успее да създаде ядрен боеприпас, който може да бъде разположен в ракетна бойна глава. Подобно „вдигане на залозите“ почти със сигурност рязко ще повиши военното напрежение около Иран и на практика ще изключи възможността да се преговаря нормално по различни проблеми. Подобен пример е днешното положение на Северна Корея, която след втория си ядрен опит фактически се озова в пълна международна изолация.

Още един фактор от значение за ситуацията са извънредно напрегнатите отношения на Иран с друга ключова държава от региона – Израел, който има възможността и в случай на нужда е способен самостоятелно да нанесе удар по иранските ядрени обекти, както направи с Ирак през далечната 1981 година. Не се знае обаче къде минава границата, зад която Израел би се осмелил да предприеме самостоятелно военна операция, пренебрегвайки мнението на световната общност.

За защита от иранската ракетна заплаха САЩ разгръщат система за ПРО, станала обект на отделен спор – вече между Вашингтон и Москва. Редица руски експерти с основание смятат, че ако съдим по сегашните планове за разполагането й, системата за ПРО не е предназначена да отрази евентуален ракетен удар откъм Иран, но е възможно да бъде използвана за прехващане на руски ракети.

Русия неведнъж е предлагала като алтернатива за противоракетния щит в Европа възможността да бъдат разположени ракети прехващачи до самите граници на Иран – в Турция, Кувейт или в Ирак. Това до голяма степен ще улесни прехващането на ракети, изстреляни от иранска територия, и същевременно няма да застрашава руския ракетно-ядрен потенциал. Освен това, ако базите за ПРО бъдат разположени край границите на Иран, ракетите му ще може да бъдат унищожавани в момента на изстрелването, без да се използват скъпоструващи ракети прехващачи с наземно базиране, за които са необходими изстрелващи системи в силози. За целта ще са достатъчни например т. нар. комплекси за ракетна отбрана на голяма височина, системи като „Пейтриът“ RAS-3, израелските „Хец“ или други мобилни системи, включително морски.

Ще склонят ли САЩ на подобна промяна в своята концепция за ПРО или не? От това ще зависи изводът дали смятат иранската ракетна заплаха за реална или се канят да я използват като параван за разгръщане на противоракетни системи, насочени срещу Русия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.