Българинът Петър живя 2 години със сектата на Висарион в тайгата

Петър разказва за екопоселение Тиберкул в Сибир. Снимка: авторката

Българинът Петър Станков, 31-годишен, живее 2 години в руската тайга, в селище на загадъчната секта на Висарион. Деструктивна религиозна организация – така наричат „Църквата на последния завет“, една от най-популярните секти в Русия. В началото на 90-те нейният създател Висарион (Сергей Тороп) започва създаването на екоселище за своите последователи в долината на Сухата планина, близо до езерото Тиберкул в Сибир. В момента селището представлява комплекс от близо 40 села с над 5000 жители, последователи на Висарион. Целта им е да живеят природосъобразно и да се откъснат от финансовата система на съвременното общество. Българите, заселили се трайно там, са на второ място по брой след руснаците – общо около 60 души, следвани от германци, корейци и китайци.

Висарион идва четири пъти в България, за да проповядва собственото си учение. Последното му посещение е през 2004-а година. В България последователите му в момента са около 100 души. Посланията му са свързани с любовта към природата и ближния. Според критици на учението на Висарион обаче животът в „райското кътче, създадено от него“ всъщност означава лишаване от лична собственост, пълна финансова зависимост от групата, откъсване от външния свят, отричане на медицинска помощ и официалните държавни институции, обучение на децата в училището на движението, пълен контрол върху живота, начина на обличане и храненето, лишаване от сън за сметка на безкрайно дълги молитви и медитации.

Изглед към поселение Тиберкул. Снимка: личен архив

Петър Станков отрича напълно всичко това. Той е един от зам.-председателите на сдружение „Екозазоряване“ –  организация, която представлява екопоселение „Тиберкул“. Като тинейджър Петър се е интересувал от учението на Петър Дънов, от дзенбудизъм. Преди няколко години му попада брошура за общината в Сибир. „Допадна ми – живот в тайгата, да се издържаш от земеделие, хората сами да си произвеждат храната, развиват изкуства, занаяти.“

Според последователите на Висарион основното в учението му е, че Вселената има два източника – творецът на Вселената, от който е тръгнал живота и източникът на духовното битие. Човекът е единственият представител във вселената на духовния източник. Според учението светът на Вселената се обитава от много развити цивилизации, но те нямат духовната тъкан. Духовната тъкан у човека се разтваря, когато успее да открие безкористната любов към другия човек. Самият Висарион е дух като всички останали, но с по-големи особености. Той е Божи син, като всички. Той не може да общува с Бога, но Бог така е създал духа му, че да може да каже всичко, което иска чрез Висарион.

Петър се запознава по-подробно с община „Тиберкул“ и нейния създател Висарион. Среща се и лично с него, при едно от посещенията му в България през 1998-а г. „Видях много чистота в него, много непринуденост, запознах се с учението и реших да отида в общината. Събрах си пари и заминах.“ Той прекарва в селището две години, с малки прекъсвания, в които се връща в България, за да си подновява визата. Екопоселение „Тиберкул“ представлява комплекс от около 40 села на юг от Красноярския край. Център на общината е Градът на слънцето, там живее самият Висарион. „Там попадаш в една руска, селска обстановка в тайгата сред хора, живеещи по духовните закони.“

Портрет на Висарион, наподобяващ образа на Исус Христос. Снимка: авторката

Когато някой реши да посети мястото, първо се свързва с информационния център на общината. Оттам те намират място, където той да отседне. „Нямаш нужда от пари, ако отидеш там, казва Петър. За престоя не се заплаща.“ Той отрича информацията от медиите, че ако искаш да се заселиш в селищата на Висарион, трябва да препишеш цялото си имущество на него.“Целта на общината е да се отдели от финансовата система, да се устрои бит, където хората да имат такова стопанство, че да не ползват пари, уверява Петър. Решаваме да живеем без пари, защото те създават един тромав механизъм, който предизвиква напрежение, страх. Стремежът е човекът да се отскубне от финансовата система, за да може той да работи за себе си и да се грижи за околните. Според учението на Висарион, човек, за да живее спокойно, трябва да обича всичко живо. Другото основно е, че всеки трябва да се опита да овладее занаят.“

Петър Станков в дома си в София. Зад него на стената е образът на Висарион. Снимка: авторката
Петър Станков в дома си в София. Зад него на стената е образът на Висарион. Снимка: авторката
Петър Станков в дома си в София. Зад него на стената е образът на Висарион. Снимка: авторкатаСлужба в екоселището на последователи на Висарион, създател на Възрастно семейство в едно от близо 40-е села в екоселището в Сибир. Снимка: личен архивЖител на Тиберкул позира пред ръчно направена от него мебел в дома му. Снимка: личен архивРъчно направена арка в дома на последовател на Висарион. Снимка: личен архивКъща в екоселището. Снимка: личен архивИзглед към поселение Тиберкул. Снимка: личен архивПортрет на Висарион, наподобяващ образа на Исус Христос. Снимка: авторкатаПетър показва снимки от личния си архив. Снимка: авторкатаКъща в екоселището. Снимка: личен архивДърворезба в селището. Снимка: личен архивСлужба в Последователи на Висарион се женят екоселището. Снимка: личен архивСнимка: личен архив

В общината се работи всеки ден, освен неделя. Основната клетка на общината е единното семейство. Всички си обединяват средствата и си организират всяка вечер събрание. Има различни работни групи и техните отговорници определят задачите за следващия ден , кой в коя група ще бъде, кой какво ще прави. Който има повече умение в земеделието, отива в земеделска група, който разбира от дърводелство, се занимава с него. Разпределението на работата е според умението на дадения човек.

Засега обаче жителите не успяват да се откъснат напълно от парите – в някои от селата има ток, който се плаща от общите пари на единното семейство. Петър обяснява, че пенсионерите  получават пенсии от руската държава и парите отиват за битови разходи, някои имат приходи от наеми. В голяма част от селата обаче се използват слънчеви колектори.

„Алкохолът, цигарите и месото са строго забранени в екоселището.  А думата мързел не съществува там. Всеки работи според силите си, но всеки полага труд, разказва Петър. Когато хората са обединени в единен труд, работата е по-малко, приключва  между 3 и 5 часа. Аз съм по строителството. Но ми беше трудно в Русия, защото тук съм свикнал на индустриализираното строителство – облицовки, гипсови шпакловки, а там всичко е от дърво. Там дърводелците са на първо място, затова се учих да строим къщи. Всички последователи на Висарион са вегетарианци, затова всяка къща си има минимум 3 декара двор и отглеждат зеленчуци. Има големи поля, в които се отглеждат общата реколта – ръж, елда, просо, овес.“

Къща в екоселището. Снимка: личен архив

Поселението е с много висока раждаемост – от 5000 души близо 600 са деца. Това показва, че когато няма стрес, когато не мислиш за средствата, с които ще изхранваш детето си, си спокоен да създаваш деца, смята Петър. Те растейки в спокойна среда изглеждат усмихнати, румени, свежи, няма проблем със затлъстяването.“
Всяко от селата има училище. Програмата на учениците е съгласувана с министерството на образованието и е направена така, че да не се преподават отрицателни образи – децата да не изучават частта от историята, която касае войни и революции. „Целта е децата да изградят едно изцяло положително съзнание“, обяснява Петър.

Част от децата продължават своето образование в по-големите градове на Русия. „Това е красотата на учението на Висарион – няма забрани, той е дал пълна свобода. Когато навършат пълнолетие децата решават сами дали да отидат в голям град да учат. Има притеснение от страна на общността, че децата ще се сблъскат със светския начин на живот. Висарион тогава каза, че на юношите трябва да се даде пълна свобода, родителите трябва да дадат добър пример, а изборът е техен. Родителите се стремят да обяснят на децата съвсем открито за близостта между мъжа и жената. И най-вече на момчетата, защото според учението на Висарион, мъжът носи по-голямата отговорност в интимните отношения. Мъжът няма право да изостави жена. Ако един мъж поиска интимност с някоя жена, то той трябва да се държи с нея като със съпруга, независимо дали ще се оженят.“

Петър е категоричен – почти никой не греши от вярващите, те не пият, не крадат, затова няма съд. Ако има някакъв проблем, то той се обсъжда на събранието . Една година на сгрешилия му се дава възможност да се поправи.

Забавленията се организират почти всеки ден. Повечето от живеещите в общините са хора на театралното изкуство, има бивши артисти от Болшой театър, певци, музиканти, художници. Всяко село има съсловие, което организира забави, танци на народите, забавления за децата. Така че денят минава в труд и занаяти, а вечерта е посветена на изкуството.

“Отидох, защото исках да видя как се живее сред природата, аз съм природолюбител, споделя Петър. И да видя има ли такова устройство, такава община. Разбрах, че за да отидеш и да живееш там без пари, трябва да се полагат физически усилия, да се трудиш. Там няма въздействия от страна на стреса, напрежението, че няма да се справиш с работата, че няма да стигнеш на време, не правиш сметка за парите за месеца. Хората наистина се стараят да са добри. Обединява ги едно учение, в което вярата не е ритуал, а начин на живот. Човекът вярва, че не трябва да обижда другия, да сподели, ако не се е почувствал добре от отношението на друг.”

Близките на Петър не приемат първоначално решението му да отиде да поживее в Сибир. „Отначало близките ми приеха решението ми със страх, помислиха, че отивам в някоя тоталитарна секта. Отидох първия път и трудно го приеха, втория път бяха по-спокойни. Приятелите ми преживяваха, да не би да ми се случи нещо лошо. Видяха обаче, че аз се чувствам добре.

Последователи на Висарион се женят екоселището. Снимка: личен архив

Когато се върнах бях малко стъписан – бях при едно общество, което има друг ритъм на живот, психологическата атмосфера е коренно различна, там нямаш страх от никого, че някой ще те измами, че някой ще те унизи или обиди. Редът е вярата, а тя е любов към ближния. Факторът пари го няма и това много променя обстановката. Аз работя сега за пари, не ги отричам. Но когато си в такава среда, мисленето ти се пренастройва, по-спокоен си.“

Той обмисля да се засели трайно някой ден в селището на Висарион. Засега пречка за Петър е визовият режим и високата цена на билетите до Сибир. „Преди за 300 долара отивах и се връщах. Сега е много повече. Трябва да имам и средства, за да си купя къща там, за да не тежа на гърба на хората от общината. Висарион не се занимава с пари и администрация, затова къщата се купува от местни, част от които не са последователи на Висарион. Може да си купиш място и сам да си построиш дом. Но като станеш член на единното семейство, след като си живял определен период от време и хората там видят, че имаш желание, можеш да получиш помощ за строежа на къщата. Всичко това обаче не става лесно. В началото имаше страшен ентусиазъм, всеки който дойде, му се строеше дом. А много хора не успяха да свикнат и си тръгнаха. Затова сега от общината са по-предпазливи.“

Петър отрича всички негативни твърдения за сектата: „Чувал съм, че сме тоталитарна секта, че Висарион прави експеримент и работи за КГБ, че хората умират от глад, а Висарион ги използва, за да си строи дворци. Когато се запознах с учението, с общината, видях за какво става въпрос. В нашето общество движещата сила е страха – нещо, което е непонятно за общината в Сибир. Ние края на света не очакваме. Висарион е категоричен, че всички събития зависят от човечеството. Ако хората намалят дивотията и агресията си, Земята ще съществува по-дълго. И най-важното е, че вярващият не трябва да налага своето мислене. Ние сме отворена организация, не налагаме учението с брошури и книги. Всеки идва при нас, ако иска.“

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.