СофияПловдивВарнаБургасРусе

Бъдеще за децата от домовете, но не в стил „ВИП Брадър“

Деца от дома за деца, лишени от родителски грижи, в село Доганово край София разглеждат мотор на посетители, дошли с благотворителна инициатива. Снимка: Нели Томова

Как се помага на децата от домове без родителски грижи според „ВИП Брадър“ и други съмнителни благотворителни инициативи? Наливат се едни пари в подобрения и ремонти. Сградите се превръщат в златни клетки, но там пак израстват неграмотни деца, със забавено физическо и психическо развитие, без родителски грижи и нормално социално общуване.

Домовете за деца са наследство от соца. Такива в Европа има само в Русия, бившите съветски републики и страните от Източния блок – Чехия, България, Румъния и др.

Как се намалява броят на децата, изоставени в домове, според българските чиновници? Много просто. Преименуват се от „Домове за деца без родителски грижи“ в „Центрове за обществена подкрепа“ (примерно) и готово. В статистиката се отчита, че децата в домове вече са с 500 по-малко. По този начин, от челната позиция на Европа по изоставени деца, България се премества по-назад в класацията. Проблемът е решен.

Като отидеш да попиташ хората в района къде е домът за деца, те казват: „Тук вече нямаме дом“. Ако се поинтересуваш какво се е случило с децата, разбираш, че те пак са там. Домът изглежда по същия начин. Децата живеят, както преди. Само статистиката е променена.

Децата в домовете не знаят какво е цял хляб, защото са виждали само нарязани филии. Те не знаят как изглежда цяла диня – че е голяма, кръгла и със зелена кора. Нямат изградена привързаност към никого. Като видят човек от външния свят, започват да скачат, да му се радват, да го прегръщат, да го наричат „мамо“ или „татко“. Те искат да бъдат избрани и осиновени от някого, за да се спасят от този ад. И дават всичко от себе си, за да се харесат на когото и да е.

Бездействието на държавата не може да се компенсира с даряване на пари за обзавеждане, ремонти и храна. Заради тази погрешна практика някои домове заприличаха по битови условия на скъпи хотели. На влизане в дома за деца в центъра на Стара Загора например стените са гладки и новобоядисани. Чисто е и хубаво. Във фоайето има нови меки мебели и картини по стените. По-навътре се тръгва по дълъг коридор от бял мрамор. От двете му страни са вратите на стаите за децата. Във всяка от тях има нови цветни телевизори и дивидита.

Безработни жени дишат лепило в центъра на София. Майката е захвърлила детето си на тротоара, грижата й за него се изразява в това да го използва като елемент за просене. В Западните страни такива деца се отнемат от майката, но не се настаняват в някой дом, като българските, а в приемни семейства. Снимка: авторката

По средата на дългия коридор на малко столче седи 3-4 годишно момченце – сам-само на целия първи етаж. То се е загледало със сведена глава в краката си и стои там неподвижно дълго време. Този символ на безизходицата не гледа дивиди. Не го интересуват скъпите мебели и картини. Нуждите му от храна и дрехи са посрещнати. Но някой трябва да се погрижи за него, докато порасне, защото още е съвсем малко дете. За жалост, откакто се е родило, такъв човек за него няма. И то гледа в нищото.

В Западните държави големите общежития за деца без родители отдавна са закрити. Децата не се отглеждат в сгради извън населените места като заточеници, а при максимално сходни със семейната среда условия – в апартаменти и в малки къщи, пръснати в различни квартали на града. Така им се осигурява нормален живот и развитие. Те си играят със съседските деца, излизат от входа, ходят на пазар, канят си гости, посещават масови детски градини и училища. За тях пак се грижат социални работници, но на 8 деца се падат поне 6 възпитатели. И израстват като нормални хора, които няма нужда на 18 години тепърва да се интегрират в обществото.

Закриването на домовете е заявено като приоритет на държавата в България. Но чиновниците само отбиват номера като преименуват институциите или още по-лошо – действат в ущърб на децата.

„Аз си спомням как през 2006 година Министерството на образованието закри 15 дома, казва Дани Колева, ръководител на проект за България на международната неправителствена организация „Арк“. Но какво се случи с децата? Те като картофи бяха натоварени и преместени в други домове. Което е още по-лошо за тях. Защото, колкото и да казваме – тази среда не е подходяща за детското развитие, факт е, че все пак децата се привързват към хората, които се грижат за тях вътре. Ако никой не им обясни къде отиват и защо, те изпитват огромна тревога и стрес. Разделят се от приятелите, от братчета и сестричета, и го изживяват много тежко. Затова трябва да се инвестира в алтернативи, които са различни от дома“.

В Стара Загора „Арк – България“ нагледно показа на държавата как се закрива дом „Надежда“ (за деца без родители от 3 до 7 години). Сега организацията се надява българските власти да приложат опита и за другите домове в страната.

Как беше закрит дом „Надежда“ в Стара Загора

„Първо, има много семейства, които с малко подкрепа биха могли да си вземат децата, които са оставили в дом, и да се грижат добре за тях – казва Дани Колева – Идеята не е да се връщат децата в семейства, които имат по 11 деца и живеят наистина в мизерия, но на много места е възможна т. нар. реинтеграцията, което е най-доброто. Второто е да се потърсят осиновители за част от децата. Трето – опитваме се да им намерим приемни семейства. За децата, на които не може да се помогне по изброените начини, направихме с община Стара Загора малки групови домове.

Дани Колева е ръководител на проект на международната неправителствена организация „Арк“, който изкарва децата от домовете и се грижи да ги настани в нормална семейна среда. Снимка: авторката

В дом „Надежда“ имаше около 70 деца. От тях 24 бяха реинтегрирани. Към днешна дата имаме 22 приемни семейства. Настанихме останалите деца в апартаменти и къщи, разпръснати в различни квартали на града, за да могат да се интегрират в квартала и в общността. Братчетата и сестричетата задължително остават заедно – не ги разделяме. В една от къщите направихме централно звено за управление и подкрепа с ръководител, социален работник и психолог, които работят с всички деца. Така хем се гарантира, че имат социален работник и психолог, хем не излиза много скъпо.

Резултатите показват, че децата от апартаментите се интегрират много по-добре. Те имат приятели от блока и от входа. Средата им е максимално близка до начина на живот на едно нормално семейство. Задължително ги включваме в пазаруването и във взимането на решения. Не е като в големия дом – менюто се прави и им се сервира. Един от проблемите на децата, които напускат институциите в късна възраст е, че са свикнали да получават всичко наготово, без да полагат усилия. Нямат трудови навици и амбиция да се реализират. Опитваме се да променим това.

Първите няколко месеца всички деца пораснаха видимо чисто физически. Отначало ядяха като невиждали, но постепенно това се укроти. Преди, като отидеш при тях в големия дом, започват да ти се радват, да те прегръщат. Докато сега вече не го правят. Като отиде възрастен при тях, те са нормално резервирани и не му обръщат особено внимание. Вече  придобиват уменията и поведението на децата от семействата. Ходят си в нормални детски градини като останалите деца и на училище“.

Какво се случва, ако детето от бебе до 18 години живее в дом?

Уврежда се психическото и емоционалното развитие на детето. То не се доверява на никого. Объркано е, очаква някой друг да му прави всичко. Не може да се интегрира и да си намери постоянна работа. Склонно е да манипулира. Трудно ще стане човек, който разбира разликата между добро и зло. Сред хората, които излизат от домовете след 18 г., безработицата е голяма. Много от момичетата стават проститутки (защото са по-уязвими и са склонни към самоубийство), а момчетата масово се занимават с криминални дейности. Част от тях са и неграмотни.

През март 2009, въпреки усилията на държавата да потули проблема, България пак оглави първото място в Европа по изоставени деца до 3-годишна възраст. Само за една година в дом са постъпили 2083 новородени и деца до 3 години. Държавата отделя всяка година по 7 000 лева за едно дете, което е настанено в дом. Емоционалната, психологическата и материалната подкрепа на жени в риск, които са на прага на решението да се разделят с бебетата си, за една година струва максимум 2 300 лева. Но никой не работи и не инвестира достатъчно за превенция. Парите се наливат в домовете. Това почти не води до реална промяна в живота на децата. От икономическа гледна точка за нито един български гражданин не е добре да плаща за нещо, което не дава резултат.

Приемната грижа като възможност за пенсионерите

Малко хора знаят, че и пенсионерите могат да станат приемни родители. Самотните хора (без партньор) – също. Има доброволни и професионални приемни родители. Доброволните получават помощ от държавата само за детето – между 120 и 220 лева. Човек, който няма доходи или предпочита да не работи, а да се посвети на детето, получава помощ за детето и заплата от държавата около 300 лева.

Няма изискване приемният родител да не притежава собствени деца. Не се гледат доходите. Не е задължително на детето да се осигури отделна стая. Достатъчно е човекът, който иска да стане приемен родител, да има време и желание да се грижи за детето, както и в апартамента му да има място за още едно легло и детски кът.

Въпреки малкото заплащане, за пенсионерите е добър вариант да станат професионални приемни родители. Те ще продължат да си получават пенсията и ще взимат 300 лева допълнително като заплата. Но най-важното – така те могат да дарят истинско бъдеще на едно българско дете.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.