СофияПловдивВарнаБургасРусе

България – резерват на автодинозаври

Иво Инджев

Може би грешим за причините, поради които в България няма музей на „реликвите” от времето на комунизма. В някои бивши съветски републики в Прибалтика, или в Унгария, има. А у нас – не. Защо ли?

Много просто – реликвите на комунизма тук са на патерици, но в движение. Някои, като „Кремиковци”, берат душа и или по-точно, хванали са ни здраво за гушата (финансово и белодробно) и не искат да си отидат.

В Германия сринаха „тяхното НДК”, гордостта на Хонекер и неговата ГСДП, където се вихреха конгресите им и край които маршируваха гордите воини на социализма, подозрително напомнящи по външност и излъчване на също толкова гордите им предшественици от времето на социализма, който беше обаче „национал”.

У нас НДК си остана средище на културата и конгресния бизнес, съчетан с битпазара под лозунга „изберете българското”. И е начело с несменяемия си шеф Христо Друмев, който е на път да надмине др. Живков по властване в неговата си губерния.

Драмата с автобуса „Чавдар”, който се изяви край Ямбол като „продукция с двойно предназначение” (евфемизъм за производство на оръжие от онази епоха), защото се превърна в средство за масово убийство и осакатяване, би трябвало да ни отвори очите за неща, с които сме свикнали. Свикнали сме дори убийствено, най-буквално.

Най-идиотското е, че произведения на социндустрията , като въпросният „Чавдар”, си бяха приблизително същите допотопни каруци още когато слизаха от конвейера на родните заводи. Не си спомням коя беше втората държава в света, но със сигурност „братски Афганистан” беше една от двете страни, дръзнали да си купят от тези автобуси. А колко репортажи и възторжени статии бяха изписани за умилението на българските очи, когато зърнат по улиците на Кабул „нашия Чавдар”!

Хилядите съветски камиони се тресат по българските пътища със същите технически характеристики и с подобен убийствен потенциал. А може би те взе се още се крепят, защото камионите съветско производство са изцяло реплика на американските (от времето преди Втората световна война) и поне конструкционно като концепция почиват на здравите традиции на Форд? Малка подробност от времето на тази война е, че по договора за подпомагане на СССР тогавашните САЩ практически изцяло създават съветските транспортни войски.

А и прословутите „Камаз” се родиха в заводи, построени пак от американците, вече по времето на Брежнев.

Цялата тази армада от многотонни конвенционални транспортни бомби пуфти и скърца заплашително по не особено дългите, но затова пък достатъчно разбити пътища, които със заложените по тях капани още повече увеличават убийствения им потенциал.

Наричат Куба музей на праисторическите американски автомобили. Комунистическият режим там се репчи на Америка, тя пък отвръща с ембарго. Така автомобилният парк на острова се е консервирал в рамките на марките автомобили, предимно американски, внесени там още от времето на Батиста, свален от Кастро преди половин век.

България, на сравнителна европейска база, е нещо подобно, но с обратен знак: тук съветското влияние се е съхранило включително по отношение на леките автомобили- те не се виждат толкова в големите градове, но по селата и градчетата все още преобладават (и според статистики от последните години са съществена част от общия автомобилен парк на страната – познайте колко от тях са минали реален технически преглед).

Ето така можем да кажем, че България е нещо като „Куба в Европа” – действащ музей на колониалната си зависимост.

Още текстове от Иво Инджев в неговия блог

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.