СофияПловдивВарнаБургасРусе

Русия слага усмирителна риза на историята

Руски военни на парада в Деня на победата на Червения площад в Москва. Снимка: Ройтерс

Забравете газа, ядрените оръжия и Иран. Дълбокото разделение между Русия и западните й съседи се дължи на историята. Президентът Дмитрий Медведев създаде комисия, която да проучи „историческите фалшификации, вредящи на интересите на Русия“ (макар от тази формулировка да излиза, че има други фалшификации, които са в интерес на Русия). Проектозакон в Държавната дума ще криминализира оприличаването на Сталин с Хитлер и отричането, че Червената армия е „освободила“ Източна Европа от фашизма. Дали от цинизъм или от носталгия, но управниците на Русия възкресиха съветския поглед към историята, който е продукт на сталинската ера. За страните от Централна и Източна Европа това не е просто неприятно, а заплашително.

Разбира се, би било глупаво да очакваме пълна хармония между руския и западния поглед към историята. Британски и френски учебници изглежда описват напълно различни събития, когато става въпрос за многото войни между двете страни (като ученик във Великобритания никога не можех да проумея защо смелите и юначни англичани са печелели победа след победа, а накрая са загубили пред смятаните за далеч по-низши французи).

Освен това нито един вариант на историята не е окончателен и нищо не трябва да е табу. Много въпроси за изминалия век остават без отговор, не на последно място за ролята на Великобритания. До каква степен позорното предателство на Невил Чембърлейн към Чехословакия в Мюнхенското споразумение е дало основание на Сталин да укрепи приятелството си с Хитлер? И как вината за катастрофалния край на Варшавското въстание да бъде поделена между полското военно ръководство, правителството в изгнание в Лондон, британските и американските власти и Съветския съюз?

По същия начин и различните форми на сътрудничество по време на войната заслужават да бъдат проучени по-добре. Трябва ли, например, лидери на казашките политически емигранти като Пьотр Краснов, който се би на страната на Хитлер, да влизат в същата категория като Руската освободителна армия (съпротивително движение срещу сталинска Русия) на генерал Андрей Власов, формирана от заловени съветски войници? Десетки хиляди руснаци се биха рамо до рамо с нацистите със смесени мотиви: заблудени, отчаяни, презрени. Как може те да бъдат сравнявани с естонците и латвийците, които се бориха срещу съветското настъпление през 1944 година? Лесно е миналото да се оцвети просто в зловещо черно и искрящо бяло. Добавянето на внимателно подбрани щрихи в сиво създава по-информативна картина.

За съжаление Русия не търси такива нюанси. Всъщност тя настоява други страни да загърбят тази сложност и да вкарат историята си в съветската „усмирителна риза“. Това може да резонира вътре в Русия, но изпраща неправилно послание навън, особено с приближаването на мрачни годишнини – на пакта Молотов-Рибентроп, съветското нападение срещу Полша, анексирането на балтийските държави и Западна Украйна и избиването на пленени полски войници в Катин от съветски военни.

За съветските власти беше достатъчно трудно да обяснят убедително престъпленията от сталинската ера, дори с пълния си контрол върху медиите и заключените в кремълски сейф секретни документи. За Русия ще е още по-трудно да се опита да съживи същите аргументи сега. Всъщност колкото повече руските пропагандатори настояват на своето, толкова по-гръмогласно другите страни ще защитават своята версия. Поведението им може да се стори донякъде истерично на западната аудитория, която смята историята за доста досадна, но Русия ще изглежда още по-зле – агресивна и лъжеща.

Изявленията на Владимир Путин в Будапеща на годишнината от съветската инвазия през 1956 година бяха пример как да изглеждаш едновременно тактичен и разкайващ се, без да наистина да се извиняваш. Това поведение можеше и да мине другаде. Полша действаше съвсем деликатно по отношение на Катинското клане с надеждата да улесни Русия да отстъпи по въпроси като отварянето на досиетата. Но отговорът беше „Какво получаваме в замяна?“ Такъв подход може да е оправдан в търговски преговори, но е неправилен за решаването на случай на масово убийство.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.