СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ислямският свят се надява Обама да стане “американският Горбачов”

Американският президент Барак Обама и кралят на Саудитска Арабия Абдула (вдясно) в кралския дворец в Рияд. Снимка: Ройтерс

Президентът на САЩ Барак Обама започва първата си обиколка из арабски страни. Нейна кулминация ще стане програмната реч на американския лидер към ислямския свят, насрочена за днес в Университета на Кайро.

Според замисъла на Белия дом това пътуване трябва коренно да промени образа на САЩ в мюсюлманските държави. Барак Обама наистина е доста популярен в арабския свят; но за една от причините никой във Вашингтон явно не се и досеща. От година и повече мнозина арабски интелектуалци прогнозират, че Обама ще стане „американски Горбачов“ – сиреч президент, който ще разруши американската империя отвътре.

Да подобри имиджа на Америка в чужбина – това беше едва ли не основното обещание на Барак Обама в сферата на външната политика. Още по време на предизборната надпревара той обясни как смята да започне – ще произнесе програмна реч в една от ислямските столици и ще обясни на мюсюлманския свят защо няма причини да мрази, но има причини да обича Америка.

Президентът на САЩ се кани да завоюва мюсюлманските сърца днес в Египет, в Университета на Кайро. Преди това ще посети друга арабска държава – Саудитска Арабия, смятана от няколко десетилетия за основен съюзник на САЩ в Близкия изток.

Обръщението на Барак Обама към ислямския свят беше подготвяно буквално от момента на влизането му в Белия дом. През последните месеци имаше различни слухове коя точно страна ще избере президентът, за да се обърне към мюсюлманите на планетата – днес един и половина милиарда души.

Първият вариант беше Турция, където Обама направи визита през април. Белият дом обаче реши, че светска Турция не е подходящата страна, която да представлява целия ислямски свят.

Говореше се и друго – че президентът на САЩ ще произнесе речта си в най-голямата мюсюлманска държава – Индонезия. При това той има тесни връзки с тази страна – живял е в Джакарта с майка си, посещавал е там начално училище, има и сестра наполовина индонезийка. По време на първото си посещение в чужбина държавният секретар Хилари Клинтън специално се отби в Индонезия. В крайна сметка обаче изборът беше направен в полза на Египет – арабската страна с най-многобройно население, културен център на ислямския свят.

Миналата седмица имаше съобщения, че Обама ще говори в университета Ал Азхар, най-прочутото ислямско учебно заведение в света. Президентът на САЩ обаче се спря на светския Университет на Кайро – може би най-известния университет в арабските страни, сред чиито възпитаници са Ясер Арафат, бившият генерален секретар на ООН Бутрос Гали, Нагиб Махфуз (единственият арабски писател Нобелов лауреат), бившият шеф на МААЕ Мохамед Ел Барадеи, както и Саддам Хюсеин.

Барак Обама вече е доста популярен в арабския свят – поне в сравнение със своя предшественик. Затова през последните месеци мнозина американски аналитици уверяваха, че ще успее без особени трудности да възстанови доверието към САЩ. Защото проблемът на самия Обама по време на кампанията беше, че ултраконсервативните избиратели го наричаха арабин и таен мюсюлманин – противниците му специално изтъкваха, че второто му име е Хюсеин, баща му е бил мюсюлманин и самият той като дете е учил в индонезийско медресе. „Обама и Усама са едно и също,“ викаха участниците в митинги на Джон Маккейн.

Очаква се основен момент в посланието на Барак Обама до ислямския свят да бъде някакво косвено извинение за ислямофобията на Запада след събитията от 11 септември. За да спечели доверието на публиката като човек, също пострадал от ислямофобски настроения. Очевидно е също, че Обама ще повтори няколкото си традиционни тезиса, според които САЩ не воюват с исляма, а всички сравнения на войната срещу тероризма с кръстоносните походи, макар и прозвучали от устата на Джордж Буш, са погрешни.

С подобни извинения обаче не се изчерпва всичко, което ислямският свят иска да чуе от Барак Обама. Един разказ за предстоящото закриване на базата в Гуантанамо също не би предизвикал възторг сред аудиторията. Тя желае да чуе от президента на САЩ обещание да изтегли войските си от Ирак и да признае палестинската държава. Едва ли обаче Барак Обама ще стигне толкова далеч.

Нещо повече, изявленията, правени от представители на администрацията в САЩ през последните седмици, най-често бяха по-скоро вредни за нейния имидж. Така например, посрещайки палестинския лидер Махмуд Абас, Обама каза, че го смята за свой единствен партньор и съюзник в Палестина, докато в Близкия изток се очакваше САЩ, напротив, да тласнат режима на Фатах, управляващ Западния бряг, към компромис с Хамас. По време на посещение в Ливан вицепрезидентът Джо Байдън пък заяви, че американската финансова помощ за тази страна зависи от резултата на парламентарните избори, насрочени за 7 юни – намекът беше, че помощта ще секне, ако бъдат спечелени от опозиционната коалиция начело с Хизбула. Арабските аналитици изтълкуваха тези думи като упорито следване на политиката, водена от Джордж Буш.

Съвсем неотдавна представител на САЩ произнесе в Кайро програмна реч, превърнала се в сензация. Това беше Кондълиза Райс, която през 2005 година говори в Американския университет в Кайро (по-елитарно учебно заведение от онова, което избра Обама). Мисълта й обаче беше революционна: „В течение на 60 години се налагаше САЩ да правят избор между човешките права и стабилността в Близкия изток. Всеки път предпочитахме стабилността, жертвайки демокрацията. И не постигнахме нищо – пожънахме екстремизъм“.

Държавният секретар на САЩ фактически обеща да спре подкрепата за арабски авторитарни лидери като президента на Египет Хосни Мубарак или краля на Саудитска Арабия Абдула. И го направи предизвикателно – в Кайро. Наистина, обещанието на Кондълиза Райс в крайна сметка не беше изпълнено – изострянето на ситуацията в Близкия изток принуди САЩ още по-силно да подкрепят приятелски настроените арабски диктатори.

Малко след изявлението на Райс Хамас спечели палестинските избори и САЩ се отказаха да залагат на демокрацията в арабския свят. Барак Обама също надали ще извърши някакъв преврат. По-скоро ще положи усилия да стори невъзможното – да се хареса и на арабската улица, и на арабските лидери.
Според САЩ формирането на нов имидж на американската администрация тепърва започва; мнозина в арабския свят обаче смятат, че нещата около Барак Обама вече са ясни. Ислямистите, които набират сила в арабските страни (от рода на Хизбула, Хамас или Мюсюлманските братя, основната опозиционна сила в Египет), са предубедени срещу всяка американска администрация, тъй като я смятат за съюзник на основните си противници – Израел и авторитарните арабски режими. Колкото до близкоизточните интелектуалци ислямисти, владеещи умовете на арабската улица, те от година обсъждат друг принципен въпрос – дали Барак Обама ще стане техен неволен съюзник.

Въпросната дискусия започна през май миналата година, когато ливанският духовен авторитет шейх Мохамед Абу ал Кат предрече в токшоу на телевизия „Ал Манар“ – собственост на Хизбула – че скоро САЩ ще имат президент, който ще стане „американски Горбачов“ и ще разруши Америка отвътре. Впоследствие тази теория стана толкова популярна, че неотдавнашното посещение на Михаил Горбачов в САЩ, срещата му с Барак Обама и изявлението, че Америка се нуждае от собствена перестройка, бяха възприети в арабските страни като знак, че пророчеството започва да се сбъдва.
Помолен да коментира това предубеждение, намерило почва в арабските страни, един от съветниците на американския президент заяви, че никога не е чувал подобно сравнение. „Ако то цели да представи Барак Обама като лидер, който вдъхновява хората в други страни и прави невъзможен предишния имидж, имиджа на „враг“, Обама наистина би могъл навярно да стане един нов Горбачов,” каза нашият събеседник. “Ако обаче се подразбира, че е лидер, който започва реформи, без да знае възможния резултат – скоро всички, мисля, ще схванат, че президентът Обама изобщо не е такъв човек.“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.