СофияПловдивВарнаБургасРусе

Полша 20 години по-късно: как “Солидарност” донесе свободата в Източния блок

Полски знамена се веят в Краков по случай 20-ата годишнина от първите свободни парламентарни избори в страната. Снимка: Ройтерс

“Преди 20 години бяхме идеалисти и вярвахме, че хората ще бъдат винаги готови да жертват собствения си интерес в името на останалите.” Това казва полският режисьор Анджей Вайда в навечерието на годишнината от първите почти свободни избори в родината си и в цяла Източна Европа след Втората световна война. “Днес съм по-скоро оптимист,” добавя той. Вайда си спомня, че в онези години синдикатът „Солидарност“ – първата свободна гражданска организация в Източния блок – имаше 10 милиона членове, една трета от всички поляци. “Трябваше да се досетим, че след като влезем във властта, нещата ще се променят и монолитността ни ще се разпадне”, коментира тогавашният активист на движението. С изборите в Полша на 4 юни 1989 година „Солидарност“ печели всички места в парламента, които комунистическото правителство предварително определя като квота и става първата подобна организация, влязла в управлението в социалистическия лагер.

Изборите в Полша създават нов свят, пишат тогава международни наблюдатели. Оценката им може би не е преувеличена, след като съвсем скоро пада Берлинската стена, комунистическите партии в Централна и Източна Европа отиват на реални избори, протести за промяна достигат дори Пекин, а КПСС, СССР и Варшавският договор остават в историята.

Свобода за пример

Не без основание поляците смятат, че са дали пример за останалите страни от Източния блок и държат да отбележат годишнината подобаващо. “Ще започнем да не забелязваме свободата, ако не я помним, трябва да я защитаваме, дори когато не е застрашена,” коментира по този повод полският премиер Доналд Туск. “Вярваме, че дадохме кураж на останалите социалистически страни за свалянето на Желязната завеса, довело до обединението на Германия и останалата част от Европа”, каза полският външен министър Радослав Шикорски.

Тримата – Вайда, Туск и Шикорски – са активисти на „Солидарност“, дори във времената на нелегалност на синдиката в периода на въведеното военно положение в Полша (1981-1982 г.). След изборите от 1989-та Вайда става депутат, както и Туск, който е издавал забранен от властите вестник. Сега, когато е министър-председател, наблюдателите дават на Туск най-големи шансове в предстоящата догодина надпревара за изборите за президент. Шикорски става политически емигрант и през 80-те години отразява събитията в Румъния и Афганистан като репортер, което му носи международни отличия.

В Полша празнуват 20 г. от първите свободни избори
Полският премиер Доналд Туск (вдясно) се срещна с чешкия премиер Ян Фишер в Краков по случай 20-годишнината от първите свободни парламентарни избори в Полша. Те бележат краят на комунистическата ера в Източна Европа. Снимка: Ройтерс

Поколението на „Солидарност“ днес е широко представено във властта, но постигнала ли е Полша пълното щастие? Днес хората изпитват недоверие един към друг и към институциите, нямат интерес към политиката, най-четените информации са за крава, родила теле с пет глави и за секс, коментират журналисти от „Газета виборча“ – първият легален вестник на „Солидарност“, появил се в навечерието на историческите избори преди 20 години.

Влизането на „Солидарност“ в управлението и издаването на „Газета виборча“ са договорени на Кръглата маса във Варшава, където управляващата комунистическа партия и опозицията се срещат през 1989-та. До този момент Полша е преживяла близо 20 тежки години на противопоставяне, в което са дадени жертви и от двете страни, а държавата е била изправена пред заплахата от нахлуването на сили на Варшавския договор, както по-рано в Унгария (1956 г.) и Чехословакия (1968 г.).

По ирония на съдбата тази заплаха е залегнала в текста на Варшавския договор, подписан след края на Втората световна война на церемония в дворец във Варшава, където днес е президентството. С договора между СССР, Полша, България, Румъния, Чехословакия, Унгария, Албания и ГДР се създава военна организация за защита на границите и суверенитета на Източния блок, подчинен на доктрината на Сталин – когато има опити да бъде пренасочено развитието на някоя социалистическа страна, това не е само проблем на отделната страна, а се превръща в общ проблем, който засяга всички социалистически държави.

В началото бе гладът

Първите явни прояви на непримиримост към социалистическия строй сред поляците започват през 70-те години при повишаването на цените на и без това липсващите в магазините хранителни стоки. Поляците, които идваха на море в България, разменяха електроуреди за една-две праскови, спомнят си българи. Неспособно да се справи с икономическите предизвикателства, правителството във Варшава е изложено на двупосочен натиск – възможността за военна интервенция на Съветите и зрееща социална революция вътре в страната. Генерал Войчех Ярузелски, който поема цялата власт в навечерието на развръзката, избира по-малкото зло и въвежда военно положение, с което забранява дейността на току-що признатия синдикат. Повечето анализатори са на мнение, че Москва в този момент не е била готова да отвори втори фронт в Полша заради вече започналата авантюра на СССР в Афганистан.

Актуални социологически проучвания сочат, че напоследък поляците са раздвоени дори в оценката за въвеждането на военното положение, довело до смъртта на 90 граждани и ареста на около 3000. Днес близо половината поляци смятат, че тогава страната се е спасила от военна окупация от Варшавския договор. Отговорът на въпроса дали решението за извънредното положение е било правилно продължава да се търси в съда. Подсъдим е Ярузелски (сега на 86 години), потомък на стар патриотичен рицарски род със собствен герб. Според националните архиви на Полша, преди да поеме поста председател на Държавния съвет, като министър на отбраната и юрист, той аргументира несъстоятелността на въвеждането на военно положение.

С резултата от изборите в Полша идва ред и на първия голям компромис с извоюваната свобода – Ярузелски да бъде избран за президент в опит да се избегне гражданска война. Но Полша ще има по-голямо предизвикателство – да смени цялата система.

Шокова терапия

Популярното име на плана на икономиста Лешек Балцерович остана във времето като символ на сътресенията, които всички източноевропейци преживяха, за да реорганизират обществата си. Още през 1989 година Балцерович поставя в първите редове на плана за преминаване към пазарна икономика и овладяване на икономическия срив нуждата от „спиране на производствата с голямо потребление на суровини и материали на единица продукция или които представляват опасност за природата, например стари коксови батерии, големи металургични пещи“.

Попитан защо подходът му не е дал съответния резултат във всички източноевропейски страни, Балцерович отговаря: „Шоковата терапия се прилага към икономиката, а не към национални черти“.
Шокът в днешна Полша е само спомен за поколенията от средната възраст. Допитвания показват, че повечето от младите дори не знаят за военното положение от 80-те. Днес Варшава, Вроцлав и Краков приличат на всеки прекрасен западноевропейски град, макар и все още не дотам популярни за туристите. “Солидарността, която стана име на историческия синдикат, се превърна в основна стратегия на съвременния ЕС”, казва премиерът Туск. Извън политическия разговор проявите й се виждат навсякъде в Полша – от толерантността на шофьорите, които си отстъпват път дори в най-тежкия трафик, до множеството паметници за близкото минало – повече от църквите в Рим – напомнящи за концлагерите на нацистите, престъпленията на Съветите в Катин, посещенията на папа Йоан Павел Втори в родната му Полша в годините на социализма.

Поляците вграждат идеята за национална памет дори в имената на международните си летища – „Фредерик Шопен“ (Варшава), “Йоан Павел Втори” (Краков), “Лех Валенса” (Гданск), “Николай Коперник” (Вроцлав). Полша днес е член на ЕС и НАТО, но Анджей Вайда открива и недостатъци. “Навремето всички ходеха на кино, нямаше други забавления, а днес киното е лукс, продават се повече пуканки, отколкото билети”, казва филмовият режисьор.

Кайли Минуог пее в Полша по повод 20 години от края на комунизма
Певицата Кайли Миноуг пее на „Гданск Шипярд“ на празненството по случай 20-годишнината от първите свободни парламентарни избори в Полша, които символизират края на комунистическия режим. Снимка: Ройтерс

Макар Полша да не беше подмината от световната финансова криза, премиерът Туск заявява, че ползваният международен заем е само за стабилизиране и положението не е така драматично като в Унгария и Дания например. “Ще въведем еврото скоро, но това не е самоцел с фиксирана дата”, добавя той по повод на едно от обещанията в предизборната си кампания.

Символите на промяната – корабостроителните заводи в Гдиня, Шчечин, Гданск – където беше родена „Солидарност“, не работят. Макар служителите да спасиха работните си места в социализма въпреки протестите, днес те са принудени да бездействат заради икономическите промени, за които се бориха. Това напомня за една неизпълнена задача – в телеграма номер 212680* от август 1989 година до Държавния департамент във Вашингтон посолството на САЩ във Варшава изпраща искане за инструкции. „В светлината на поставените ни задачи съобщаваме, че опозиционерът Тадеуш Мазовецки беше избран за премиер на Полша. Каква е следващата ни задача“, пита посолството. Отговорът на държавния секретар на САЩ Лорънс Игълбъргър: „Поздравления за изпълнената задача, новата е да осигурите икономически просперитет за Полша, стабилен растеж, пълна заетост, висока продуктивност и Мерцедес във всеки гараж“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.