СофияПловдивВарнаБургасРусе

Александър Петров: За НДСВ през 2001 г. прогнозираха максимум 40-50 депутата. А те взеха 120

Александър Петров. Снимка: авторката

Александър Петров е дългогодишен член на Централната избирателна комисия от квотата на Коалиция за България, сега е неин зам.-председател. Завършил е математика. Работил е в областта на информационните технологии, бил е служител в компютърния център на МВР преди 1989 г.
В интервюто по-долу e-vestnik се интересува от неговото експертно мнение за разпределението на гласовете при гласуването и му задава същите въпроси, каквито зададе и на математика проф. Михаил Константинов, също член ЦИК (виж интервюто с него тук). Целта е да се чуят обясненията на двама математици от различни политически сили в ЦИК. Мненията им съвпадат, и двамата твърдят, че гласовете за малките партии, които не могат да минат 4% бариера се губят и се приравняват към тези, които не участват в изборите. Това води до извода да се гласува само за големи партии и обезсърчава хората, които искат да подкрепят други, които според социологическите проучвания са с по-малки шансове. Но в думите на Петров има известно противоречие – от една страна казва, че негласуващите не влияят на изборните резултати, а от друга – че избирателната активност (тоест броят на гласувалите/негласувалите) има значение за резултатите (виж обясненията му за точността на прогнозите на социологическите агенции).
Александър Петров е бил и шеф на кабинета на бившия вътрешен министър Румен Петков, бил е и член на Комисията по хазарта. Името му бе замесено в скандал около изтичането от кабинета на министъра на информация за подслушвани лица и с издаването на хазартен лиценз на турския бизнесмен Суди Озкан. Петров бе член на комисията по хазарта, която издаде лиценза, въпреки негативно становище на българските спецслужби. Прокурорска проверка приключи със заключение, че няма престъпление.

Какво се случва с гласа на човек, който е дал вота си за малка партия, на която не й достигат избиратели, за да влезе в парламента? Той губи ли се, разпръсва ли се за другите партии?

– Малките партии, които не прескочат 4%-ната бариера, не участват в разпределението на мандатите. Техните гласове се губят.

Тоест, еднакво ефективен е гласът на човек, който си го е дал за партия без достатъчна подкрепа и на този, който изобщо не е отишъл да гласува, така ли?

– Еднакво е, да. Не се преразпределя. Просто не участва.

Процентът на хората, които не гласуват, как се отразява на изборните резултати?

– Негласуващите не влияят на изборните резултати. Отчитат се само гласовете на хората, които са отишли до урните и от тях зависи крайният резултат. Негласувалите имат отношение само дотолкова, доколкото се нарушава представителността на обществото в парламента. Например, сега очакванията са, че на изборите за европейски парламент 65% от българите няма да гласуват. Тоест, ние избираме нашите представители в Европа с 35%. Но това е демокрацията. Само при изборите за президент на България има изискване поне 50% от действително подадени гласове да са за определен кандидат, за да стане той президент. Това е единственият случай, в който избирателната активност има особено значение. Но за парламент – европейски или български, избирателната активност не влияе. Просто обществото има по-малка представителност в парламента, ако по-малко хора се явят да гласуват.

От предишни избори знаем, че за ДПС от Турция идват към 40-50 хил. гласа, а от всички българи по света (към 200 000 в САЩ, 200 000 в Испания, 200 000 в Гърция) идват общо към 20 000 гласа. Не се ли дължи на това високият процент за ДПС на изборите?

– По принцип гласовете от чужбина винаги са носели (а и сега ще бъде така) не повече от 1-2 мандата като цяло от всички 240, които се разпределят. Тоест, те не развалят математиката на партиите. Безспорно в Турция винаги е имало висока избирателна активност и това е разбираемо. Там се намират, работят и живеят много българи, които поддържат връзка с родината си, запазили са си гражданството, имат лична карта и т. н. Вярно е, че има стотици хиляди българи зад граница в други държави, но те като че ли са по-апатично настроени към изборите. Въпросът е да мотивираш хората зад граница да гласуват за теб. Гласовете от чужбина могат да окажат голямо влияние само за местните избори. Ако вземем за пример един малък град в Югоизточна България, 300 или 500 души могат да обърнат с гласовете си вота.

Излиза, че високият процент на ДПС на изборите се дължи на ниската избирателна активност в България като цяло и високата избирателна активност, конкретно на привържениците на ДПС, така ли?

– По принцип ДПС много добре успява да мобилизира гласоподавателите си в тези 5-6 области в България, в които хората изповядват техните ценности. Това е безспорен факт, още откакто станаха промените. Всяка партия, която има сили и възможности, трябва да прави като ДПС. Това е смисълът на политическата игра –  кой може да мобилизира повече свои привърженици. Един го прави чрез клипове, друг чрез билбордове, трети с вестници. Обаче четвърти ходят близо сред хората. Както виждаме, ДПС всеки ден правят митинги по населените места в България. С този начин на представяне на техните идеи те привличат гласоподаватели и симпатизанти. Не им махат от билбордове, не им се показват по телевизията, не им говорят чрез вестниците, а те просто правят достъпна до хората политика.

Александър Петров. Снимка: авторката

Това ли куца на другите партии?

– Това им куца, определено. БСП донякъде има същата визия и разчита на структурите, които са близко до хората, за да достигне до своите избиратели.

Влияят ли социологическите проучвания на избирателя и как?

– Според мен не влияят. Повечето хора в България, които са решили, че ще гласуват на избори, отдавна имат нагласата за кого. Само десетина процента се колебаят. Но те едва ли биха тръгнали да използват социологическите проучвания, за да се ориентират. Може би, ако тези проучвания дават предпочитания за кандидат, на когото те симпатизират, това може да ги подтикне евентуално, но в редки случаи. Колебаещите се в България не са толкова голяма група, колкото понякога я изкарват социолозите, но тя расте от избори на избори. Държавата е доста добре сегментирана на различни видове електорати и те са добре ориентирани към една или друга политическа сила. Социологическите изследвания имат повече значение за самите партийни централи – да дават храна за самочувствието на политиците.

Има ли социологически агенции, които познават точно резултатите от изборите или такива, които много лъжат?

– По принцип никога не познават съвсем точно. Ще ви дам пример с НДСВ през 2001 година. Агенциите им даваха някъде около 17%. Прогнозираха, че ще имат 40-50 депутата максимум. А те взеха 120. Всички агенции до една имаха такива прогнози. Казваха – БСП ще са първи. Изведнъж НДСВ взе 120 депутати. Сега социологическите агенции са по-предпазливи в това отношение. Дават едни проценти, но допълват: „…само че те зависят от избирателната активност“. Отварят си вратичка.

Предстоят избори за европейски депутати. Очаквате ли те да очертаят по-ясно картината на следващия български парламент?

– Прагът за европейските избори е много висок. Трябва да се прескочи бариерата от 5.8% минимум, за да вземеш един депутат. Много от формациите ще останат под този праг. Може би само 4-5 партии ще  го прескочат.

Александър Петров. Снимка: авторката

Кои формации очаквате да вземат депутатски места в европарламента?

– Според социолозите четири са основните партии, които ще вземат мандати – ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Атака. За Синята коалиция е под въпрос.
А всички останали?

– Пак според социологическите прогнози, всички останали – общо 13 формации са регистрирани за участие в европейските избори – имат по-малък шанс. Но да изчакаме. Сега не се наемам точно да прогнозирам.

Мислите ли, че медийните изяви на политиците имат голямо влияние върху избирателите? Може ли чрез тях да се променят нагласите?

– Колкото по-често един човек присъства в медиите, толкова повече хората го виждат. Той има опосредстван контакт с избирателите и по някакъв начин влияе върху тяхното разбиране. Въпросът е колко хора гледат телевизия и четат вестници. Ще е интересно да се направи такова проучване. Хората гледат повече шоу-програми, а там няма политика. Тоест, политическите предавания вече нямат голяма аудитория. Това трябва да го имат предвид политиците, а те го нямат. Казват: „Тази телевизия я гледат 2 милиона човека – значи толкова ще ме видят и чуят“. Това не е вярно. В днешно време Интернет дава много по-големи възможности – както беше американската кампания на Обама. Там чрез Интернет се търсеше контакт по един много своеобразен начин директно с избирателите – с въпроси, с отговори, с визия, с представяне – всеки ден. Хората искат да знаят повече за един човек, а не само да го видят с костюма и вратовръзката по телевизията и да им каже 5-6 заучени фрази. Това вече не е убедително.

Малко се говори за програми или какво ще направи. Малко се споменава за икономическата криза, за безработица, по-скоро всеки залага на собствения си имидж. Да се покаже със семейството, в градинката и т.н. Тоест, вече няма остра борба на идеи, а борба на лично излъчване. Всеки иска да излъчва себе си – да те харесват как говориш, какви жестове правиш, какви ефектни улични или фриволни изрази използваш. Самите пиар агенции вече също залагат на това и съветват политиците: „Каква програма ще пишеш? Кой ще ти чете програмата? Я излез по дънки и по риза. Покажи семейството, децата как тичат и се радват. Покажи как готвиш вкъщи и как отваряш пералнята, за да впечатлиш и женския електорат. През това време си говори свободно: „Аз съм обикновен човек, но ще направя всичко, което ми е по силите.“

Какво друго ново се очаква в предстоящите избори за 41-во Народно събрание?

– В тези избори оригиналното ще бъде електронното гласуване, което е възложено по закон на ЦИК да го организира и със свое решение ЦИК вече е определила реда и условията как това ще се извършва. Гласуването може да се извършва по желание на избирателите, било с бюлетини, било по електронен път. То ще бъде експериментирано в малко на брой секции (до 10) в София и ще бъде едно начало за постепенно въвеждане на съвременните информационни технологии в изборния процес.

– Това значи ли, че хора, които в деня на изборите не са в своите избирателни райони, ще могат да гласуват по електронен път от разстояние?

– Засега става дума за експериментално гласуване само в малко на брой секции в София.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.