СофияПловдивВарнаБургасРусе

А дали Буш вече не липсва на Ал Каида?

Американският президент Барак Обама по време на речта си за мюсюлманския свят в университета в Кайро на 4 юни. Снимка: Ройтерс

Американският президент Барак Обама беше посрещнат в Близкия изток с обичайното раболепно саудитско искане за помощ да бъдат обуздани израелците и с подстрекателската заплаха на Осама бин Ладен, че Америка ще плати за ролята си за разселването на милиони мюсюлмани в Пакистан. Не е трудно да се разбере защо Обама предупреди света да не очаква твърде много от опита му да „установи по-добър диалог“ с мюсюлманите.

Вероятно Бин Ладен беше на 1300 мили на север от Обама, когато американският президент се приземи в Рияд за среща с краля Абдула, но, както обикновено, Бин Ладен бе доста по-прям от подмазващите се саудитци. С подкрепата си за нападението на пакистанската армия срещу талибаните във Вазиристан, Обама „пося нова омраза срещу Америка“ и „създаде основа за продължителни войни занапред“. С обичайния си замах Бин Ладен добави, че „предупреждава американския народ, че ще понесе последствията от тези действия“.

Възможно ли е всъщност старият Джордж Буш и неговата „война срещу терора“ да започват да липсват на Бин Ладен? Възможно ли е винаги усмихнатият Барак Обама да започва да пресяда на Бин Ладен? Възможно ли е частичното подобрение в американско-арабските отношения да започва да става малко досадно или, по някаква нещастна случайност, Обама всъщност да успее да обуздае колониалните амбиции на Израел? По ирония на съдбата именно Мадлин Олбрайт, пишейки с обичайната си помпозност, но с почти бинладенова прямота в „Ню Йорк таймс“, отбеляза, че никаква реч на Обама, независимо колко е изразителна, не може да отдели американско-мюсюлманските отношения от коварния контекст на настоящите събития в Ирак, Афганистан, Пакистан…

Саудитците, разбира се, искаха да говорят за иранската, т. е. шиитската, заплаха към сунитския свят, както и за отказа на Биби Нетаняху да отстъпи пред искането на Обама за прекратяване на израелската колонизация на арабски земи. Всъщност на моменти саудитците говорят за Иран почти със същата омраза като Биби. Те наистина трябва да се срещнат някой ден, въпреки че ако саудитският мирен план от 2002 година, предвиждащ пълно изтегляне на Израел до границите от 1967-ма в замяна на пълно арабско признаване, се увенчае с успех, това вероятно ще означава, че такава среща вече е имало.

Авторите на речта на Обама трябваше да постегнат обръщението на американския президент в Египет, разбирайки дали крал Абдула все още държи на саудитския план. Той трябваше да бъде вмъкнат в речта за „по-доброто разбиране“, която Обама поднесе на тази известна единица, наричана „мюсюлмански свят“. Проблемът е, че бездната между сунити и шиити, която отново ще проличи този уикенд в спектакъла на ливанските избори, е почти толкова  важна за арабите, колкото и разрешаването на трагедията на палестинците. И, разбира се, всички искат да бъдат видени как прегръщат новия американски президент. Усмихвайки се над чашата си чай с кардамон заедно с краля в Рияд, бедният Обама трябваше да понесе и прегръдката на Хосни Мубарак в Кайро, където държавните медии, почти толкова подмазващи се като саудитците, прокламираха, че окачествяването на египетския президент от Обама като „непоколебим съюзник“ на мира доказва, че Египет отново е спечелил централното си място в арабския свят.

Да, Обама наистина нарече стария диктатор „непоколебим съюзник“, за отвращение на опозицията в Египет, но така се прави в тази част на света, ако искаш отново да бъдеш поканен. Да чакаме речта на Обама беше сладко мъчение, защото, както самите араби, политиката на Вашингтон все още е безнадеждно непоследователна. Докато вбесява израелците, за голяма радост на арабите, Обама продължава да изпраща хората си в гробището на империите, за да се сражават срещу талибаните, като се отърсва от всякаква отговорност за онези един милион пакистански мюсюлмани бежанци, които Бин Ладен така проницателно забеляза.

Единственият истински проблем, може би, е дали Обама си е задал най-важния въпрос: съществува ли в действителност „мюсюлмански свят“?

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.