СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ало, ЧЕЗ ли е? Хаирлия да са новоизбраните ни чорбаджии…

Централата на ЧЕЗ Електро, монополистът, който замени държавния монополист – Енергото.

Помните го оня стар социалистически виц, нали? Дето на един му спрели тока и той звъннал да изрази възмущението си: “Ало, Енергото ли е?” Отговорили му: “Не, имате грешка, тук е Топлофикация. ” “И на вас да ви….” Нищо не е мръднало оттогава насам по нашите географски ширини. Държавните монополи се смениха от частни, клиентът все така е дръвник, чукундур и гнида някаква, дразнеща бащицата, който е благоволил да му пусне ток или парно, или вода. Съзнавам, че не съобщавам новина, а въпросните чичковци и лелки от новите монополи ще възроптаят срещу подобни нападки и ще пуснат официални заплахи, че ще ме съдят задето уронвам престижа на фирмите им…

Все пак:

Преди седмица съм подала молба в център за обслужване на клиенти на ЧЕЗ, че искам да ми свържат кабела за тока в едно елтабло на строящата ми се къща. Милото момиче на гишето ми каза, че е приета молбата, записа мобилния ми и каза – на 5 юни ще дойдат колегите. Но, моля, извикайте и оправомощени електричари-специалсти, които разбират, за да е всичко както трябва и да не стават фалове.

Върнах се от командировка посред нощ от другия край на България, за да се сбъдне лелейната ми мечта на 5 юни. В 9 бях пред къщата с още двама електричари-професионалсти. В 12.30 леко притеснена, че от ЧЕЗ не идват, се осмелих да набера 0700 10 010. Изслушах колко е важно моето обаждане за тях и най-сетне се свързах с жив глас, женски. Обясних каква ми е болката. Троснато ми отвърнаха, че щом са казали, значи ще дойдат, че не могат да ме свържат с колегите си, защото откъде да знаели кой по кои адреси е, нито могат да ми кажат евентуален час, в който ще пристигнат. “Нали сте оставили телефон за връзка, чакайте, ще ви се обадят.” Има ли вероятност да не дойдат? “Не може да не дойдат”, отговориха.

Към 16.10 с трепереща ръка набирам отново номера и доста по-любезен мъж след проверка ми потвърждава, че да, молбата е при тях, да, наистина е за 5 юни, изчакайте, сега ще проверя, на този ли номер да ви се обадя, ей сега…
В 17 вече е ясно какъв отговор ще чуя и го чувам. Съжаляваме, ако искате, пуснете жалба. Не мога да ви свържа с началник, краят на работното време е. Ще ви търсим от понеделник нататък. Плащам на двамата електричари-професионалсти, които си тръгват отегчени до смърт от чакането и си тръгвам също. Абсолютно безпомощна. Нищожно жалка. Безпощадно смачкана.

Този мой ден медиите ще оценят като клиширано дребнотемие и читателското ми писмо ще иде в кръглата папка. Защото сега не е време за такива глупости като некоректни монополисти. Сега е време за избори и гръмки обещания, за напудрени физиономии, заливащи ме отвсякъде и убеждаващи ме как е крайно време нещо да се промени.

Хроничен мързел е диагнозата на държавата. Криза ли? Така ли работят хора, застрашени да останат без работа? Трима оператори, които съвършено не умеят да общуват с клиенти и за целия работен ден не са свършили това, за което са наети. Неизвестно колко техници, които са поели ангажимент, а после дори не са уведомили колегите да се обадят на съответния пореден прецакан клиент да не чака напразно като сираче Дядо Коледа, за да си свърши и той работата, от която пък зависи някой друг. Порочен кръг…

Знаете ли какво направих вечерта, за да излея гнева си? Ами смесих двете торби с боклук, чинно разделени на хартиени отпадъци и други. Натъпках едната в другата и бухнах денка в най-близкия контейнер. Да мисля за държавата? Айде бе – а тя мисли ли за мен? Процесът не трябва ли да е взаимен и двустранен?

В кой вестник може да излезе читателска жалба срещу някой от големите чорбаджии? Из медиите само ръкопляскания и фанфари. Никой издател не плюе срещу голям рекламодател. И народът пъшка под чиновническото робство и диктатурата на монополистите, издъхва в държавнически хаос и безхаберие.

Тази моя история с ЧЕЗ е нищожна, но битието на българина е изтъкано от нищожности и парадокси, които се натрупват ежечасно върху бедната му глава. От убийственото чакане пред кабинета на джи-пито, през ходенето по мъките за какъвто и да е документ от белите якички до безумието да платиш вход за метрото, за да минеш от другата страна на улицата през новия подлез на Ракова болница.
Вчера гласувахме…
Хаирлии да са ни новите чорбаджии.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.