СофияПловдивВарнаБургасРусе

Учените доказаха: многото приказки пречат на действията

Снимка: Университет Кентъки

Кой е най-добрият път за постигане на големите цели? Да ги обявим на всеослушание и то няколко пъти, или да ги запазим в тайна и усилено да работим за постигането им? Психолозите се заеха да отговорят на този въпрос. Помагат ли многото приказки за реализирането на мечтите, пише сп. „Нюзуик”.

Представете си, че сте на един от онези кръстопътища в живота, когато вземате важно лично решение: да станете вегетарианец и да се занимавате с йога, да спечелите един милион преди да навършите 40 или да станете адвокат или учен. Трудни неща, неща, които изискват много усилия. Смела стъпка е да декларирате тези цели, планове и намерения пред себе си. Но кой е най-добрият вариант да повишите шансовете си за успех? Да заявите публично решеността си, включвайки в мечтите си семейството, приятелите и колегите? Или е по-добре да наведете глава и да положите целия предстоящ тежък труд без излишен шум?

Обичайното виждане е, че е най-добре да направим публична декларация, дори не една. Включвайки другите в мечтите си, ще подкрепим намеренията си и ще се мотивираме да работим за новоизлюпената си цел. Но правилно ли е това? Психолозите изследваха този въпрос, а последните резултати ги карат да се съмняват в стратегията на „публичното огласяване”. И наистина, оказва се че някои хора имат склонност да припознават говоренето за свършена работа – и така може да се провалят заради липса недостатъчно усилия.

Психологът от Нюйоркския университет Питър Голуицър и колегите му проведоха редица експерименти, за да изследват това схващане. Ето един пример: психолозите избрали група студенти по право и ги попитали как ще осъществят намерението си да извлекат най-доброто от образованието по право. Някои от студентите просто връщали мълчаливо въпросника, а други обсъждали отговорите си с учените. Идеята била да се създаде лабораторен модел на публичните решения. Оказало се, че някои предпочитат да огласяват намеренията си, а други – да ги пазят за себе си.

След това изследователите създали модел, в който да измерят истинските усилия на студентите. Помолили ги да помогнат в проект, за който трябвало да се анализират 20 доста трудни криминални случая. Казали им да положат възможно най-много усилия, но също така, че могат да се откажат когато пожелаят. Психолозите измерили положените усилия както на онези, които заявили амбициите си публично, така и на другите, които не го направили.

Резултатите били недвусмислени. Въпреки че всички студенти били решени да направят кариера в правото, само онези, които запазили мечтите си в тайна, свършили наистина качествена работа, която била необходима, за да се реши задачата. Или както е описано в майското издание на списание Psychological Science, онези, които оповестили намеренията си пред психолозите, т.е. публично, не успели да вложат достатъчно енергия. Те обичали да приказват, но когато получили възможност да покажат какво могат, не успели да се справят.

На какво се дължи това? Според Голуицър този факт е свързан с чувството на идентичност и цялостност. Всички искаме да сме идеални, а заявяването на намеренията да работим усилено е символичен акт. Той допринася за целта да завършим своята цялост, което в този случай би било нещо подобно: аз съм адвокат, юрист, специалист по право.

Психолозите извършили и друг експеримент, за да проверят дали това е истинската скрита психологическа движеща сила. За целта отново били избрани студенти по право. Този път те били помолени да напишат три неща, които имат намерение да направят, за да станат успешни адвокати. Типичният отговор бил: „Ще чета периодичната правна литература.” Подобно на предишния експеримент, някои от студентите споделили стратегията си с околните, а другите просто си мълчали.

След това студентите били подложени на необичаен тест. Показали им пет снимки на Върховния съд в различна големина – от много малки до много големи. Запитали ги: „В каква степен се чувствате юристи в този момент?” Трябвало да отговорят като изберат една от петте снимки. Тази процедура е добре изпитана и е показателна за автоматичната и подсъзнателна самооценка: колкото по-голяма е снимката, толкова по-съвършен се чувства човек. Идеята била да се прецени до каква степен публичното заявяване на намеренията (или премълчаването им) са им помогнали да се чувстват като символи на модерната правна наука.

В съответствие с теорията на Голуицър, студентите, които публично заявили намеренията си да четат специализирана литература, избирали по-големите снимки, символизиращи ролята им на специалисти по право. Т.е. заявяването на намеренията да станат добри адвокати им е помогнало да се чувстват като истински адвокати, а тази грешна самооценка по парадоксален начин ги е накарала да работят по-малко. Те се превърнали в легенди в собствените си очи, а легендите няма нужда да се потят и уморяват.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.