Цитат в десетката: Бесен съм!
Бесен съм. И има защо.
Не искам да пиша тази статия коректно, добре построена и внимателно въздействаща. Не искам защото не е подходящо.
Писнало ми е от много неща.
Писна ми още когато Стефан Райчев – местен бизнесмен построи мини мол върху уникално археологическо наследство, въпреки, че неведнъж се опитаха да го спрат и учени и обикновени граждани. Всички нормални, но не и общината, защото са близки с кмета. Кмета, който на предишните избори победи за трети път, този път с разлика от около 500 гласа пред далеч по-подходящия кандидат, пък било той издигнат и от ГЕРБ. И не е само мола му, който не помага на Силистра. И не е само той, който руши за собствена изгода, и не сме само ние, които не сме успели да го спрем. Или не сме опитали!
Бесен съм, защото вече не ме интересува кой ще ме управлява. Ама никак. Не за друго- Станишев и Доган & Бойко и Костов е равносилно. Равносилно е защото положението е еднакво. Властта си прави каквото си иска, освен когато общественото мнение й натежи прекалено много. Ама не става така. Те не трябва да изпитват докъде ги пускаме, а да работят за нас да му се не види. Не стига, че им плащаме. Не стига, че крадат, не стига че пътуват много, ами и не си вършат работата. И са все същите. И когато идват нови, от време на време, ние ги избираме и се оказват пак същите. И пак така ще стане.
Защото Доган си има покрай него си не само турци, а и българи, които просто си гледат келепира. Хора които си дават пари по избори и си чакат после да му прокарат законите. Или ако са по-малки, просто да ги уреди на високите места във властта. И защото всички уж го спират. Скоро четох, че Доган нахъсва опозицията срещу себе си за да гласуват за нея, вместо за ГЕРБ. Сега ми се струва, че направо са си направили такива партии и са сложили хора с големи и глупави усти там. Хора на всеки билборд в страната.
Яд ме е, че има хора и то млади, които гласуват за хора, които дори повече съсипват страната. Защото ми е по-добре Филиз Хюсменова да е в европарламента, отколкото внука обругал гроба на дядо си. Яд ме е и защото ги виждат какви са смешници тези от „Атака“, но продължават да гласуват за тях без да знаят, какво Атака би им дала срещу гласа им. Защото Волен освен да прави сеир, нищо друго няма да свърши. Няма да махне ДПС, няма да премахне циганията, защото е тръгнал в грешна посока. Защото е глупав и не трябва да е избор на човек, който не си продава гласа.
Яд ме и за Костов, защото не е глупав и докато ДПС си има обръчите и поръчковата администрация, БСП си има бабите, а НДСВ си има мафията, той ще поеме добре тяхната роля. Както беше преди 8 години. И ще го сподели с ГЕРБ. Яд ме и за Мартин, че се оказа толкова дребен. Вечно хапещ комунистите, дето му пречат и никога не казал с какво е по-добър.
Бесен съм и на Зелените, за които възнамерявах да гласувам на следващите избори. Че не се потрудиха. Че не се самопоканиха в телевизиите. Че не купиха гласове ако искате. Защото искам екоопозиция в парламента. Не, не съм вегетарианец, който пести водата и хартиите. Но не си хвърлям боклука извън кошчето заради тях от известно време.
И защото на правителството не му пука поне малко за нещо различно от парите. Защото се строят 9 големи сметища в страната, които ще работят с години, но и 9-те са за изгаряне на боклуците. Преди две години сложиха цветни кофи, прибраха пари – да свикваме с разделното събираме. Добре свикнахме, сега искаме и шибани модерни сметопреработващи заводи, от които да излиза хартия, стъкло и метали, които да ползвам, вместо да сека вековни гори, които евентуално да заменя с малки дървенца, които след 100 години да отсече друг. Не за друго, не съм краен, но искам Зелените да направят елементарните неща за българската екология.
Аз сека гори, да, аз давам подкупи, да, аз крия мафията, да, аз съм този който го прави. Защото гласувам за този, в когото не вярвам, но има шанс да влезе, а не за този, който искам. НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ БЪЛГАРИЯ. АКО НЕ ДРУГО ПОНЕ С ГЛАСА СИ. Не да ми казват: “Е, защо да не се наспя, вместо да ходя да гласувам за маскари?”
Виж целия текст в блога на Станислав Касчийски