www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 22 август 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Беларус - сериозни неприятности за последната диктатура

11 Юни 2009

 

Беларуският президент Александър Лукашенко. Снимка: Ройтерс

Политическото напрежение в Беларус расте с всеки изминал ден. След като преди седмица беларуският президент Александър Лукашенко обвини властите в Москва, че се опитват да присъединят бившата съветска република, преди дни между Москва и Минск избухна „млечна” война. Руските служби за санитарен контрол забраниха вноса на всякаква млечна продукция от Беларус, а забраната може да струва на Беларус до 1 млрд. долара. Ще успее ли Лукашенко да удържи последната диктатура в Европа и как международната общност може да помогне за демократични промени в страната, пише Джефри Гедмин* във в. „Уолстрийт джърнъл”.

Един от въпросите, който ми задаваха често на неотдавнашното ми посещение в беларуската столица, беше следният: „Ще приеме ли администрацията на Обама по-прагматичен подход във външната си политика за сметка на идеалите?” А отговорът живо интересува и властите, и опозицията в тази страна. Тази седмица Вашингтон трябва да приеме решение дали да остави в сила санкциите срещу „последната диктатура в Европа”. Пред нов избор се оказа и Евросъюзът.

В НАТО считат, че Беларус е потенциална заплаха за съседна Литва. Руските танкове, намиращи се в тази страна, могат да стигнат до литовската столица Вилнюс за час и половина. От неголямата държава с десетмилионно население могат да произходят и други опасности: през територията на бившата съветска страна се транспортира до 20 на сто от руския газ, внасян от държавите на ЕС.

Освен това Беларус продължава да се слави с нарушенията на правата на човека. В индекса си за свободата на печата Freedom House я нарежда на 188 място от 195 държави. Transparency International счита, че по ниво на корупция Беларус превъзхожда Русия. Отивайки в Минск, буквално се пренасяш 20 години назад в историята: главните улици на столицата както и преди носят имената Ленин, Маркс и Енгелс.

В течение на визитата си бях поканен на обяд с участието на водещи опозиционери в отделно помещение на един ресторант. На мероприятието нямаше външни хора – освен двама подслушвачи, които седяха буквално на два метра от нас. На срещата с бивши политзатворници в американското посолство в чест на 55-та годишнина от началото на излъчването на радио „Свободна Европа” в Беларус, се запознах с оттеглилия се министър на търговията, който беше прекарал две години в затвора за това, че се противопоставил на режима. Още един млад обаятелен бизнесмен беше изкарал шест години зад решетките заради опозиционните си възгледи.

Ръководителят на Беларус – Александър Лукашенко – е човек със суров характер. През 1995 година той заповяда на военновъздушните си сили да взривят въздушен балон, случайно нарушил границата на Беларус. В резултат загинаха двама американци.

В отношенията си с Беларус САЩ и ЕС трябва да решат два въпроса и да координират действията си. Само такъв подход ще ни позволи да стигнем до реформа в страната. Първият е свързан с развитието на демокрацията. Неудържимите 90 години, когато като че ли свободата триумфално шестваше по планетата, бяха заменени от нови десетилетия – периодът на „отстъпление” на демокрацията. Най-тревожните събития в този план се случиха в Русия и в съседните й страни.

Демократизацията на страни като Беларус, Грузия и Украйна почти сигурно ще помогне да бъдат обуздани имперските апетити на Москва. Ако в съседните страни се утвърди свободата, Русия ще трябва да отделя по-голямо внимание на проблемите на демокрацията и на вътрешната политика. Гари Каспаров – световният шампион по шахмат, превърнал се в един от опонентите на Путин – счита, че днес днес на руската демокрация трябва да се помагат както вътре, така и извън страната. Той твърди, че ситуацията навън – в руската „близка чужбина” – е не по-малко важна от това, което се случва в самата Русия.

Русия трябва да бъде окуражена от държавите, които биха били убедителен пример за демокрация. Минаха 20 години откакто президентът Джордж Буш-старши произнесе знаменитата си реч в Майнц „Единна и свободна Европа”, но засега този проект е завършен само наполовина.

На второ място, може би перспективите за политически промени в Беларус не са толкова мрачни, както мислят някои хора. Да, опозицията в страната е слаба. Лукашенко обаче неизменно оправдава най-лошите очаквания. Независимо от това, че всички факти свидетелстват за обратното, управляващият режим отрича, че в масовите гробове в покрайнините на Минск са погребани жертви на сталинските палачи. Освен това белоруският президент е единственият от постсъветските лидери, които с гордост запазиха предишното име на спецслужбите – КГБ.

Всеки диктатор обаче си има ахилесова пета. Що се отнася до руските власти, то най-уязвимото им място е икономиката. Руснаците, с които според един дипломат от ЕС, Лукашенко има „близки, но неработещи отношения”, в последните две години съкращават обема на икономическата помощ за Минск. Освен това Беларус не беше заобиколена от световната финансова криза. По думите на споменатия дипломат сега около 25 процента от работещите в държавни предприятия са заети на непълен работен ден. Лукашенко е заплашен от сериозни неприятности, тъй като не е в състояние да изпълни много от условията на своята „сделка” с населението.

Какво да се прави? Лидерите на гражданското общество, с които се срещах, в един глас твърдят: неотдавнашното освобождаване на политзатворниците в Беларус беше резултат от натиска от страна на САЩ и на ЕС. Този натиск трябва да продължи. Заслужава си САЩ да поставят пред Минск редица ясни условия за отмяна на санкциите. Вашингтон не трябва да се задоволява само с връщането на американския посланик в Беларус, който беше изгонен през март миналата година заради въведените от САЩ санкции. От белоруските власти трябва да се иска разширение на свободата на медиите, разследване на случаите на „изчезване” на дисиденти и отказ от практиката на наказателно преследване на представителите на опозицията. ЕС на свой ред трябва да обвързва всяка икономическа помощ за Минск с политически реформи и спазване на правата на човека.

*Джефри Гедмин е президент на радио „Свободна Европа”.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Путинизация-та
    Управляващите в Р.Ф. симулират промени ,но истината е ,че те могат да ползват р е с у р с и т е на Федерацията ,само при подобен на този о л и г а р х и ч е н стил на управление,ето защо ,за тях е по добреоколо ТЯХ да има токива държави като Беларус и винаги са силно смутени при п о р и в и за демократизация на съседи или бивши съюзници...не е маловажен и въпроса с пазарите, такива страни са потребители и на чалга-продуктите, непретенциозни са.
  2. 2) Anonymous
    трябва още по яка путинизация и няма да имат проблеми- същото и с останалите
  3. 3) Anonymous
    интересно защо не си гледат попикания свят западняците,ама вече няма от кого да грабят и им е криво
  4. 4) антикомунист
    Поредната западняшко-американска партенка и помия!Нищо вярно няма в таяпомия!






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com