Божидар Димитров – а наляво, а надясно… Политици, белязани от комунизма

Божидар Димитров и Бойко Борисов играят „Стани богат“. Снимка от телевизионния екран

Демонстративният отказ на Божидар Димитров от членство в БСП малко преди изборите и преминаването в листите на ГЕРБ се посреща с радост сред хората на Бойко Борисов. Радват се дори сините – техният главен враг получава удар под кръста. Сигурно националистите, каквито има доста в БСП, скърцат със зъби, като четат обясненията на Божидар Димитров, че напуска заради съюза с ДПС. Сигурно съжалява и Волен Сидеров – че Божидар Димитров не е в неговата партия. Защото мястото на любимеца на червените бабички Божидар Димитров, когото години наред лъжливо представяха като професор, е само в „Атака” или в ГЕРБ.

Залитането на Димитров от ляво надясно сигурно няма да приключи до там. Политическите номади обикновено обикалят няколко партии, като тръгнат веднъж. И накрая не свършват добре. Но Божидар Димитров е показателен и за ГЕРБ като партия – това е ухажване към националистите и червения електорат, който ще бъде разстроен и ще се сърди на своите.

Същевременно ГЕРБ ухажва и турците, като издига в Кърджали Вежди Рашидов. Но Рашидов е по-достоен кандидат, който не е залитал наляво-надясно, не е бил в друга партия. И ГЕРБ е първата партия, която издига срещу ДПС турчин в Кърджали. Защо досега, след като обвиняваха толкова ДПС, че е етническа партия, другите не издигаха турци? По-малко етнически ли са другите партии от ДПС? Още повече, че ДПС традиционно държи в листите си много българи.

Така или иначе – от една страна Божидар Димитров, от друга – Вежди Рашидов. Това именно дава основания да наричат ГЕРБ популистка партия, както я определи онзи ден „Файненшъл таймс”.

Божидар Димитров досега е заявявал позиции срещу Запада и САЩ – било като мнения, провокиращи национализма, било като нападки срещу един американски археолог преди години, с обвинения, че работи за тайни служби (самият Димитров също е работил за ДС и се гордее с това). Българският национализъм е антиамерикански и антизападен въобще, но не и антируски. Това е валидно и за „Атака”. По този въпрос Божидар Димитров и партията на Сидеров са на едни позиции, разликата е, че вторият е по-креслив и невъзпитан.

Евгения Живкова. Снимка: Булфото

Освен Божидар Димитров и осиновената внучка на бившия диктатор Тодор Живков Жени каза, че се оттегля от политиката. Досега беше депутат от БСП, без да е член на партията – поканена да привлича гласовете на носталгиците по татово време. Жени Живкова дори коментира, че е учудена какви имена били издигнати в листите на червените. Без да назовава имена, тя казва, че те не се идентифицират с БСП и вероятно намеква за кукувеца Петър Курумбашев, който ще води листа в София. Говори се, че на Живкова са предложени избираеми, но не първи места в листите, което е засегнало честолюбието й и на свой ред е направила демонстрация.

От гледна точка на европеизацията на БСП, което по принцип е положително не само за тази партия, а и за страната като цяло, оттеглянето на Живкова и Божидар Димитров е добра новина. Но в БСП има твърде силни лобита и тенденции, чието присъствие не е успокоително. Двата центъра са Румен Овчаров, зад който седи руското енергийно лоби и мощни финансови ресурси, които влияят на БСП, и Румен Петков, зад който пък седят бизнес среди, свързани със сивия сектор в икономиката и въобще хора от сенчестата й страна, също с големи финансови ресурси и влияние. С присъствието на тия два центъра, БСП, която иначе изглежда стабилна партия на фона на разпарчетосаната десница, крие опасни тенденции. Те се коментират открито в Европейския съюз с думите, че приемането на България за член на съюза е опит да се откъсне тя от руска орбита, но има признаци, че това може да завърши неуспешно.

Освен лобитата в БСП, има сили и извън нея, които дърпат към Русия. Най-виден е политическият център на президента Първанов. Той понякога дори открито се противопоставя на премиера Станишев, налага вето на закони (последно – закона за изборите) и се заиграва в ролята на надпартиен. Първата частна партия „Лидер”, например, се ползва с президентска подкрепа и симпатии. Веднага след евроизборите Първанов побърза да заяви категорично, че корпоративен вот (в което обвиниха „Лидер“) не е имало. Нейният главен акционер Христо Ковачки е руски възпитаник и неведнъж се е коментирало, че зад него седят руски капитали (отделно са обвиненията за парите на покойния наркобос Косьо Самоковеца). Ковачки явно е много силен, за да получи подкрепата на Първанов, въпреки компрометираното си име.

Какво е отношението на ГЕРБ към Русия? Няма ясно изразени мнения, освен откъслечни реплики на лидера Борисов „С Русия ще се разберем” и „За руснаците ще говоря аз” – казани на конференции на партията. Но репликите на Борисов, дават да се разбере, че освен строителството на АЕЦ „Белене”, той се кани да пусне и спрените блокове в Козлодуй, което е директен сблъсък с Европейския съюз (заявил неведнъж, че няма да го приеме). За пускането на двата блока мощно натиска руското лоби в България. Така че ГЕРБ, със или без националисти като Божидар Димитров и разни ядрени експерти от АЕЦ „Козлодуй”, дава заявки, че ще отговори на интересите на Русия.

Със скептицизъм трябва да се приемат и призивите на Иван Костов да спре руските проекти – газопроводи, петролопроводи и АЕЦ „Белене”. Така нараства значението на петролната рафинерия в Бургас, която беше продадена от Костов на руската Лукойл, както и „Петрол” на руска фирма. Според някои наблюдатели е възможно зад това да стои съвсем личен интерес. Така или иначе срещу руските интереси в България няма нищо сериозно, Костов по-скоро играе ролята на плашило, което компрометира въобще идеите, че трябва да се ограничи руската инвазия в енергетиката.
В каквато и партия да стоят българските политици – лява, дясна, националистическа, популистка – те все още са белязани от наследството на комунизма като манталитет и от липса на демократическа култура, и са под влияние на Русия.

И, разбира се, по балкански са подкупни. Леви, десни…

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.