Гьокчеада – турският остров на българските сърфисти

Crazy island -българското сърф-училище, което организира състезания на Острова. Снимки: авторката

„Няма вятър, откачаме тука“, оплаква се сърф-учителят Иван. От седмица той обикаля плажа на остров Гьокчеада, червенее под слънцето и се чуди дали ще издържи още няколко дни в очакване на вятъра. А за турския остров Гьокчеада липсата на вятър е повече от странно явление.

Гьокчеада, с площ 289,5 кв км, не е обикновен курорт, даже въобще не е курорт – там от 7-8 години български сърфисти прекарват огромна част от пролетта до късната есен, за да карат уинд и кайт сърф. Мястото, на около 560 километра от София, не е развито като сърф дестинация и се посещава само от български сърфисти. Поради световната му неизвестност е доста евтино да спиш и да се храниш там, за разлика от популярната турска сърф-дестинация Алачати. Говори се, че Гьокчеада е открит от български сърфисти и на Острова продължават споровете кой е бил първи.

Остров Гьокчеада. Снимки: авторката
Остров Гьокчеада. Снимки: авторката
Остров Гьокчеада. Снимки: авторкатаЦената за ферибота до Острова е 20 лири на кола (около 20 лева) Снимки: авторкатаИлкджан Чилик е научил български покрай сърфистите и иска да учи в България Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаCrazy island -българското сърф-училище, което организира състезания на Острова. Снимки: авторкатаСело Гьокчеада. Снимки: авторкатаВ очакване на ферибота. Снимки: авторкатаНа площада в село Гьокчеада. Снимки: авторкатаЕзеро в центъра на Острова. Снимки: авторкатаТурското знаме е навсякъде из Острова. Снимки: авторкатаНа плажа е спокойно само когато няма прогноза, а това е голяма рядкост за Острова. Снимки: авторката

Да има прогноза означава, че на Острова духа север-североизточен вятър, който не спира 2 дни. Най-дългата прогноза е до 6 дни. Вятърът е постоянен със сила над 10-12 метра в секунда и стига до 22-24 метра в секунда в най-силните за сърфистите дни. Според тях мястото е феномен – от едната страна има вълни, мястото се нарича „уейв спот“ – любимо за фристайл сърфисти. А от другата страна водата е гладка, тъй като вятърът духа от сушата към морето. За начинаещите сърфисти това е страхотно място, защото хем има вятър, хем няма вълна – учиш се много бързо без вълната, която да те лашка и подмята. За тези, които нямат оборудване, могат да си вземат под наем от 3-те български сърф училища на Острова, където цената за един час е 60 лева.

На Гьокчеада има зона, наречена „фунията“- тя се образува между две планини. Вятърът, който идва от север-североизток минава през мястото с вълните със скорост, да речем, 18 метра в секунда, „мушка се“ през фунията и „излиза“ още-по силен.

На Острова всички българи се познават. При прогноза над 60 български коли запълват ферибота, с който се стига за час и половина от Чанакале до Гьокчеада. Сърфистите спят предимно в селата Ешелек и Гьокчеада, които са най-близо до местата за каране. Не са малко и тези, които преспиват в палатки край Чилик пансион, близо до българското сърф-училище „Crazy island“

Илкджан Чилик е научил български покрай сърфистите и иска да учи в България Снимки: авторката

„В Ешелек се даваше само една къща под наем преди 3-4 години, сега всяка къща си дава стаите, а собствениците отиват да спят в някакви подземия и барачки“, разказва ми български сърфист. Програмата на групата сърфисти е една и съща всеки път. „Ставането е към 8.30, първото нещо, което правим като се събудим е да погледнем времето навън, дали има вятър. Като има вятър започваме да се вълнуваме (смее се) и се храним набързо. Почва се едно бъркане на протеини, аминокиселини, витамини – всеки бърка допълнителни стимуланти, за да издържи повече (смее се). В колата задължително си пускаме „Металика“ или „Лимп Бизкит“. Наближавайки към водата, вътре всичко ти трепери. Случва се по два часа да не излизаме от водата въобще. Почиваш 15-20 минути и продължаваш, и така 4-5 часа. Има и извращения в сърфа (смее се) – по 7-8 часа във водата.“

Българското училище за сърф на острова Crazy island от две години организира състезания за уинд и кайт сърф. Тина и Мони – собствениците му, канят популярния сърфист Том Хартмън  да бъде съдия и да покаже какво може. В дните на състезанието всеки от сърфистите може да пробва оборудване от училището без да заплаща. Стиловете в състезанието са фристайл, уейв, слалом кайт и други – прави се събиране на точки и се обявява победител. А вечерта всички са в българския бар на брега и обсъждат случилото се през деня.

Том Хартмън демонстрира умението си в уинд сърфа

Сред масата българи има двама–трима турци, един от тях е е 17-годишният Джани. Илкджан Чилик – Джани, е непрекъснато край българските сърфисти. От 2004-а когато започва сериозният наплив на родни сърфисти досега, Джани е научил отлично български език. Той прави планове след завършването на гимназията да учи във Военноморското училище във Варна за капитан или механик на граждански кораб. Джани иска да отиде в България, без никога да е посещавал страната. Покрай сърфистите е научил за университета във Варна, иначе преди това е знаел само за такова учебно заведение в Бургас. Когато го питаш дали ходи на джамия, отговаря типично по български: „Е, така като ме гледаш?“ „Егати якото“, използва Джани, когато нещо му допада, вместо литературното „много ми харесва“.

Без прогноза Островът изглежда пуст. И въпреки че сърфистът, с който съм там, ми е обещал да се отпусне и просто да ме разведе из мястото, погледът му често се отклонява към морето. „Поне малко да духне“, мърмори той.

В Гьокчеада няма клубове, няма тъмнооки турци, които да те примамват от главната улица да влезеш и да пиеш коктейли, даже в заведенията няма менюта. Собствениците на малки ресторанти за хранене в селата от вратата поздравяват със „здрасти, аркадаш!“ познатите им български сърфисти и обясняват, че имат „бифтек“, кюфте“, „чобан салата“, „чорба“. За около 15 лири (приблизително 15 лева) си преял и много доволен, преглъщайки ароматния чай в малка чашка, който задължително сервират след хапването. Алкохол, включително и бира, в центъра на най-голямото село Гьокчеада няма, защото наблизо е училището.

Снимки: авторката

Вечер, когато слънцето започва да залязва и небето прелива от розово към оранжево, температурата на горещия Остров се нормализира и тялото се отпуска. В Кара чадър кафе – малко заведение в ориенталски стил на върха на един от хълмовете, се отпускаш още повече сред аромат на сушени ябълки от запаленото наргиле. Миризмата се смесва с тази на приготвящите се палачинки със сладко и черно турско кафе. „Тук не знаеха какво е палачинка със сладко, казва ми сърфист. Преди време казахме на собственика, че искаме „с шекер“. Той се обърка и извади всичко, което има в кухнята. Посочихме му сладкото и оттогава само с него се мажат палачинките“

„И да не пишеш, че е много хубаво на Гьокчеада, че не ни трябват тълпи народ тука, заръчват ми сърфистите. Кажи, че военните бази тук са много и е кофти“. Ще се опитам, помислих си аз…

Военните бази са близо десет и често можеш да се стреснеш от военни викове и учения със самолети. И въпреки това не мога да не спомена тъмнозелените хълмове, между които криволичи тесен път. А отстрани свободно пасат овце и кози, които често изпробват бдителността на шофьора, решавайки да опитат тревата от другата страна на платното. И за приказния залез само ще загатна, и за езерата в средата на Острова, и за 600-годишното дърво, оградено с метална ограда, а на 50 крачки от него можеш да видиш отвисоко другия край на Острова, сливащ се с морето и небето.

Но и за хората там не мога да не напиша – за света толкова близо до нас географски, но в изживяването си толкова далечен. За домакините ни Юнал и Фатма, които от неудобство наведоха глави, когато поискахме да им платим вечерта преди да си тръгнем. За собственика на малко кафене, който се учуди, че пием кафе с кола. За обгърнатите в плат от глава до пети млади туркини, които седят тихо на плажа до разголените си мъже. „Ориент отвсякъде и ние сред него“, смеят се сърфистите.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.