Оле, отвори очички

Как изразът “На Шипка всичко е спокойно” се настанил в шведския език. (Доклад за приемането на Скандинавия на Балканите)

angel-velichkov.gifПриехме Европа на Балканите, сега и Скандинавия ще приемем. С известни усилия и с някои компромиси, но няма как. Време им е. Обратното броене започна. Не може вечно варени картофи и сухи пуйки, а водка само петък вечер и много. А виното да го криеш от децата и по протестантските църкви да дават специално причастие за бивши алкохолици, приготвено от сок. Шкембе никакво и под никаква форма.
Така човек се депресира.
Ще ги приемем. За да се научат най-сетне, че София не е Букурещ, а град на мъдростта, а Букурещ някога е бил Малкия Париж. Впрочем, и в Пловдив има Кючук Париж. А в Скандинавия почитат Парижа.
Тя кандидатурата им отдавна стои в нашето чекмедже и чака, но сега ще я извадим по-отгоре и ще им дадем предимство. Каква кандидатура на Скандинавия за Балканите? Има такава много от отдавна и това не е трудно да се докаже.
Първо, да не забравяме, че и те са полуостров с всичките му тънкости и особености. И ако сега поради високия стандарт всички тук са си от безразлични до симпатични един на друг, то някога доста са се мразили, и твърде по балкански. И са се били. И опити за взаимно асимилиране е имало.
Да вземем известния университетски център Лунд в Южна Швеция. Защо и как той е възникнал? С политическа цел: да се наложи шведският език сред местното датско население след войната с датчаните и завземането на областта Сконе от шведите вкрая на 17 век. Образованието е добър начин за асимилация на съседите в твоя територия…
Шведите и с норвежците са се мразили. На нас ни изглеждат досущ еднакви, но на тях им е неприятно, ако ги объркаш. А разликата между норвежкия и шведския език е точно същата, както между български и македонски. Вярно, те вече не се карат кой на кого е дал писмеността, но от едни измъчени, изкуствени чертици и кръгчета по някои букви ще разбереш, че е имало голяма амбиция за разграничаване на, дето му казват, идентичността.
Има и по-реални разлики. В Норвегия, например, слагат в кафето едно спедиално сирене. За шведите това не е характерно. Но пък всички ядат риба, обработена със сода каустик. Голям специалитет. Ей от това, като ги приемем, решително ще трябва да ги отучим.
Във Финландия пък има един изискан и известен на местните познавачи ресторант със собствена пивоварна под марката “Плевна”. Просторни здания от началото на 19 век, в които първоначално се помещавала текстилна фабрика. Така се случило, че тогавашният собствениик на фабриката участвал в Руско-Турската война. Сражавал се на руска страна и участвал в боевете край Плевен. После, като се върнал, решил да смени дейността и да прави бира. Никой днес не знае какви преживявания, какви вълнения така са го свързали с Плевен, но ресторантът и бирата и до днес носят неговото име. И само едно нещо помрачава цялата тази история. То е, че в рекламната дипляна на заведението с днешна дата за Плевен е пояснено: “Град на Балканския полуостров, тогава в границите на Османската империя”. Поради что са се срамили да напишат, че любимият им Плевен днес се намира в България? Дребнав, бих казал, провинциално заядлив въпрос, но пък от друга страна нали детайлът прави големия разказ, голямата история – доколкото и историята е въпрос на разказ…
Още една езиково-историческа заявка на Скандинавия, която може да даде преднина на кандидатурата им. По-старите поколения все още употребяват един израз, останал от прабабите им, които пък са го чели във вестникарските репортажи от Руско-Турската война: “На Шипка всичко е спокойно” (“Алтинг люнгт по Шипка пасет”). Употребяват го като идиом, в смисъл, че всичко е наред, обаче почти никой не знае какво точно значи и за кого се отнася. Когато му дойде времето да си приведат образователната система в съответствие с балканските норми, ще го научат. Нека засега поне да запазят израза.
Има и някои битово-кулинарни заявки. Казвам заявки, защото да се нарекат прилики е твърде пресилено. Но издават поне един силен подсъзнателен копнеж на скандинавеца да се приобщи, да спечели разбирането на своя по-развит в някои посоки и отношения кумир – балканеца. Значи, за кървавица да говорим, е още рано. Обаче имат един трогателен опит за усвояване на този продукт на балканската кулинарна институция. Наричат си го кървав пудинг. Ако все пак не съдържаше свинска кръв, този пудинг щеше да е по-скоро минус за Скандинавия, който щеше да я измести далече назад в списъка на чакащите. Но сега спечелва снизхождението и дори умилява сърцата на балканските комисари и наблюдатели. Искат, хората, стараят се. Нищо, че не знаят как, нищо че вътре няма ни сланина, ни бахар, нито в черво е напълнено, а само кръв и нишесте, подправени със захар и карамфил. То, от друга страна, ако не ги приемем, няма и да се научат. Но им трябват рамки, критерии. И отговорност да се поеме.
С пиенето е зле. Вино собствено няма, защото лозята тук стават само за сърми, а лозови сърмички кой знае защо внасят скъпо от Турция. То е за емигрантите. Шведите напоследък много ядат суши. На мода е. Обаче сушито е с водорасли…
Както и да е, за вино и лозя е думата. Българските и румънските вина са прилично представени. Може и по-добре. Но като ги приемем, ще си отпият. На нас пък ни трябва младо, свежо попълнение от Север за гроздобера. Работна ръка, иначе – сухо гърло.
В други отношения от престараване изпадат в нелеп анахронизъм. Чули са, че на Балканите се изуват при влизане във всеки дом. И за да се харесат, да угодят на наблюдателите, са го превърнали в неизменна норма на добро поведение в обществото. В Швеция, ако отидеш на гости и нахълташ с обувките, рискуваш да те смъмрят строго, стига да си имал късмет да не те изгонят.
Това вече отдавна го няма в страните-еталон и опитът за подражание е наистина неуместен. Било е някога, на село, гражданското общество едва е прохождало. Някъде в зората на ХХ век, по онова време, когато, казват, балкански страни са пращали хуманитарни помощи на гладуващи в Скандинавия. Много, много отдавна.
Така е, не може без трудности, без грешки. Ще се научат отблизо, вече вътре в системата.
Ще завършим този предварителен доклад по приемането на Скандинавия на Балканите с някои наблюдения върху отношението им към живота.
Значи, погребват на затворен ковчег. Няма последни целувки-милувки, няма сълзи. Усмихват се насила през големи, черни очила за случая. Мъртвецът е запечатан в бял бароков ковчег, под маскировъчно покритие от цветя, да се вижда по-малко. Присъстващите седят в празнично наредения протестантски храм и половин-един час ги забавляват с концерт и рецитал с мъдрости за красотата и величието на природата. Одата на радостта е желателна в репертоара. Веднъж на едно място изсвириха и Менделсон, като на сватба. После – катафалка последен модел волво и гроб, от който пръстта е отстранена. Временно е извозена някъде да не се вижда, а стените надолу са тапицирани с мека зелена материя.
Само погребалните агенти имат реалистичен вид и сдържано, съучастнически намигат на пастора. Но това само пасторът го забелязва.
Няма жито в картонени тарелки, няма “Златна есен” в салфетки и “Меча кръв” в пластмасови чашки за кафе. Нито се прелива, нито се раздава.
А един скандинавски идеолог, датчанинът Андерсен, дори си е позволил в една своя приказка поетично да представи смъртта като Оле-затвори-очички. Демек, нещо като Сънчо.
Няма такова нещо. Не става така. Няма Балкани, докато не се изпълнят поне някои условия за влизане. Сега, ние въвеждане на оплаквачки не взискваме, нито фалшив аранжимент на погребалния марш за духов оркестър. Нужен е плавен преход. Така че, да почнат поне да раздават на помен. Като начало, през периода на интеграция – гроздов сок и овесени ядки с мед. После, през периода на адаптация ще се мине на по-твърда храна.
За икономическите показатели също много има да се говори, но в някой следващ доклад. Засега ще се ограничим само с една забележка относно терминологията, пак към онзи Андерсен. Скандинавия трябва да разбере, че да си малка кибритопродавачка хич не е за жалене. На Балканите това се нарича малък бизнес, който също подлежи на рекет и данъци. А там, където е тъмно и студено, може да прерасне и в среден.
Отвори очички, Оле! Няма път към Балканите, ако не си го прокопаеш!

Писмо от Стокхолм
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.