Испанците във възторг от Стоичков. А у нас критиците му как го превъзнасяха…
Христо Стоичков е в Селта само от дни, но еуфорията около него вече е с доста прилични размери. Така или иначе култовата репутация на бившия национален селекционер в Испания, беше успешно допълнена от победата срещу Депортиво с 1:0 преди няколко дни.
Ефектът “Стоичков” подейства, гърми “Ел мундо депортиво“ след първия успех на Селта от 11 кръга насам. „Още в първия си двубой във Виго Стоичков донесе със себе си друга атмосфера в отбора. Селта бе с видимо офанзивна тактика през всичките 90 минути, дори след като поведе“, пише изданието.
Днес във Виго фланелка с името на Стоичков е най-продавания сувенир, а всички се надпреварват да вземат автограф от бившия носител на „Златната топка“. Медиите също са положително настроени към него и очакват той чудодейно да измъкне Селта от кризата. Няма как всичко това да не напомни на първия опит на Стоичков в треньорската професия – когато той пое разсипания български национален отбор, който тъкмо беше преживял грандиозното фиаско Евро 2004.
Преди три години, всички у нас също бяха оптимистични. Да, Стоичков имаше нулев треньорски опит…но пък беше Стоичков. Най-голямата звезда, идолът от детството на мнозина, футболистът показал , че нищо не е невъзможно за един българин.
Почти всички в България тогава искаха той да е треньор на отбора, а не плахия Марков, с който бяхме отупани като брашнен чувал и оставени в мазето на футболна Европа. Не, Стоичков нямаше да е толкова страхлив, със Стоичков начело никой не може да се гаври с нас както шведите.
Всички ликуваха, когато след Евро 2004 Стоичков стана национален треньор. Ликуваха и днешните най-яростни критици на Стоичков, което е особено нужно да се напомни. Всички се радваха и след първата победа в квалификациите за Световното в Германия: над Исландия като гост с 1:3. На никой не му направи впечатление, че националите играха в рядко срещаната схема 3-4-3, че Кишишев беше ляв халф и като цяло играта беше дезорганизирана.
Дойде първият сериозен мач – с Хърватия като гост. След доста щастливото равенство 2:2 всички величаеха Стоичков, обявяваха го за наследник на Пенев и бяха сигурни, че героичният резултат се дължи само на неговите проникновени смени и пословична смелост.
Стоичков беше на гребена на вълната, от всякъде вземаха интервюта с него, ликът му грееше от билборди в цялата страна, по телевизията даваше мнения по всяка тема, а зрителят нямаше почивка от него дори по време на рекламите. Тихомълком мина победата срещу Малта, където отборът излезе с рекорден брой нападатели и отново показа липса на някакъв утвърден игрови облик. Медиите бяха дали пълен комфорт на Стоичков и бяха уверени в класирането за Световното.
Преди реванша срещу Швеция се развихри може би най-огромната медийна истерия. Бяха изкарани ножове, картечници и оръдия и бяха готови 2 седмици преди мача да завладеят Стокхолм, ако трябва, но да отмъстят за срамното 5:0 от Португалия. Отборът беше обявен за велик, с легендарния Стоичков начело, който според медиите водеше отбора към победата и със сигурност щеше да я изкове дори в отсъствието на ключови футболисти като Мартин Петров, Стилян Петров и Божинов. Беше припомнена битката при Одрин, стадионът се пукаше по шевовете, развяваше се огромно знаме с надпис “Сите българи заедно”, фолклорен оркестър подгряваше агитките и всички чахака само шведите да се появят, с което те да бъдат разкъсани на парчета. При обявяването на състава Стоичков спечели най-много аплодисменти, чувствително повече от Бербатов например.
Мачът почна вихрено, Гонзо пробва за кой ли път безуспешна задна ножица, в голяма част от мача националите отново играеха рисковото 3-4-3… и паднаха с 0:3. Пореден шведски шамар, но общественото мнение не изневери на патриотичния си дух и в рядко обединен стил гракна срещу съдията, и защити Стоичков и момчетата. Все още в интернет циркулира бесният коментар на Томислав Русев по радиото, който с пяна на уста обясни как дядото на немския съдия навремето е варил евреи, а той сега най-безсрамно свири дузпа за Швеция. Дългата 15-ина минути тирада на Русев изобщо не отбелязва края на мача, но и за секунда не обвини Стоичков в нещо. Днес той е един от най-сериозните критици на Камата.
След мача Сашо Диков обясняваше, че народът трябва да застане зад “момчетата на Стоичков” и да не се притеснява от тази “нещастна” загуба. Днес Диков вероятно би написал книга против Христо Стоичков.
Истина е, че през 2005 г. всички говореха за националния отбор и той беше подложен на внимание граничещо единствено с това на златното поколение на Пенев. И причината беше само една единствена – Христо Стоичков – месията, златното момче на нашия футбол.
Екзалтацията получи първия си, но много съкрушителен удар в продължението на мача Унгария – България. Изравнителният гол на унгарците изведнъж свали розовите очила на народа и той си даде сметка, че дори да бяхме победили, отборът игра отчайващо, както между впрочем и срещу Швеция преди това.
Това впечатление беше недвусмислено потвърдено от мача с Хърватия, позорно загубен с 1:3 насред София. Действието на магията Стоичков приключи. След повторното 0:3 от Швеция, този път в Стокхолм, от магия вече нямаше и следа, а на нейно място дойдоха злобата, заяждането, мръсните коментари и отчаянието. И до голяма степен те бяха оправдани, но изглеждаха смешно на фона на доскорошните разюздани хвалби.
И все пак България можеше да се размине с пълното болезненото развенчаване на легендата Стоичков. Само ако Ейдур Гудйонсен беше отбелязал на празна врата в София на 7 септември 2005 г. и така бе направил резултата 3-0 за Исландия. Тогава България със сигурност щеше да загуби, а Стоичков тихомълком да си замине. Гудйонсен обаче стреля необяснимо над вратата, а България с триста зора и заради качествата на някои играчи (предимно Мартин Петров) обърна мача до 3:2.
Това удължи агонията и взаимното намразване между Христо Стоичков и българския запалянко. Националният отбор стана за смях в Малта (1:1), направи щастливи ремита с Румъния (2:2) и с Холандия (1:1), основно заради таланта на Мартин Петров и би измъчено Люксембург с 1:0 след отвратителна игра.
Единственото хубаво представяне беше второто полувреме срещу Словения и победата с 3:0. Това си остана и едничкото качествено и победоносно представяне на отбора на Стоичков за три години. Трябваше да дойде фиаското срещу Албания в София (0:0), за да се се сложи край на тази мъка. Какво ли не се видя на същия този стадион – шведи, хървати, исландци, албанци – и всички те доволни, а нашите фенове изнервени.
Това трябваше да спре. Малко след това Стоичков замина за Испания. Този път без фанфари.
За 3 години Христо Стоичков успя да разруши митичната си репутация отпреди това. Българите загубиха една от последните си култови фигури и може би загубата беше по-болезнена и от тази на Симеон Сакскобурготски. Трите години на Стоичков обаче показаха късогледството на много наши “експерти” и журналисти, и склонността им бързо да минават от “осанна” до “разпни го”.