Не си отварям прозореца, да не влезе някоя промоция

Пликове с ангажиращи вниманието съобщения, с които „Ридърс дайджест“ пълнят пощенските кутии. Снимка: e-vestnik

От екрана ме канят в някаква томбола. „Булсатком“ иска да участвам. Всички печелят. Даже и такива, които не са участвали. Уникалната награда е „безплатно оборудване”, както гласи надписът на pop-up реклама.

Попълвам трите имена и телефон. И, точно да си почувствам късмета, на осмото поред обаждане ми искат номера на личната карта. Оказва се, че към щедрия подарък има още един – двугодишен договор, с месечна такса няколко си лева. Ако прекратя договора, се разделям с оборудването и плащам неустойка. Добре стъкмената „стръв” всъщност е напълно законна.

В първата бензиностанция ми бутват талонче с номерца. ОМВ ми предлага да заредя 25 пъти при тях – „Ваканция с награди” – зареждам (около 1 тон гориво) и печеля плажна възглавница, карти за игра, че и надуваема топка, които ще купя само за 1,99 лв., ако зареждам, събирам, лепя талончета.
В „Лукойл” ме карат да заредя 20 л, да избера талон с щастливо число и да спечеля безплатно зареждане или карта за зареждане със …7 стотинки отстъпка. „Три месеца радост за всички“, пише в рекламната дипляна.

В „Шел” ми продават някакви точки – регистрираш се, взимаш си карта и уж ги трупаш тия точки, като зареждаш. А те са начислени в цената. До неотдавна „Шел“ ми обещаваха „безплатно зареждане на всеки час”. Полагам усилия да се регистрирам на посочения адрес. Пращам есемес след есемес. Уви, системата им ме изхвърля. И промоцията свършва.

Но пък има едни 90 хил. лв, които „само мен” ме чакат. Щедрият подарък е от „Рийдърс Дайджест”. За да си взема обещаната награда, пак ме разиграват в томбола – ако купувам редовно тяхната „художествена и уникална литература”. „Пази се от данайците, когато идват с дарове”, са казали древните. Които и да са данайците, май „даровете” си остават за тях.

Пликовете с примамливото „отговорете веднага, за да спечелите” пълнят пощенските кутии. Всеки месец шарените листа подканват, призовават, подсещат. Очаквам и когато си отворя бирата да се появи познатият надпис „строго поверително и лично”, последван от препоръки и съвети да купя книгата „30 минути на ден за здраво сърце”. Плащам за нея 59,70 лв. и наградата от 90-те хиляди ми е почти в кърпа вързана.

Моля онзи учтив глас от телефона да ме отпише от базата данни. Точно решавам, че вече сме се разбрали, пак напомнят за себе си. Получавам книга по пощата. Ако реша, че не ми трябва и няма да плащам – тежко ми. Следват разправии в съда.

Уникален шанс. При това – „само за мен!” „Печеливш“, „награда“, „Честито!” дебне отвсякъде. Карат ме да играя, да избирам, да гласувам, да участвам. Томболи, промоции…
Не искам да включвам телевизор, компютър, да си отварям пощенската кутия. Сутрин вече не смея да си отворя прозореца, да не изскочи някой pop-up.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.