Рокери бият сираци … на мач в дома в Доганово

Мотористите-бираджии радват хлапетата с по едно кръгче и скара на открито

Колоната от мотористи се отправя към Доганово.
Снимки: авторката

В американските екшъни рокерите пият, бият и трошат заведения. В телевизионните реклами крадат чантите на безпомощни старици. В българската действителност мотористите събират пари за деца сираци, маскират се като Дядо Коледа и играят футбол в отбор „Черешка”.

В събота, в десет сутринта, касиерките от бензиностанция “ОМВ” в столичния квартал “Горубляне” си шушукат – „тия с моторите” отново са се събрали. Кожените им дрехи и ръкавици предизвикват любопитството на клиентите, които едва ли подозират накъде ще пътуват те. Точно след половин час колона от повече от 30 мотора се насочва към село Доганово. Там ги очакват децата от местния Дом за предоставяне на социални услуги за деца, които са техни приятели от две години насам. В дома има общо 69 деца, които по един или друг начин са лишени от родителски грижи. Част от тях живеят в дома през седмицата, а през уикенда са при семействата си. Други идват само през деня, за да получат т. нар. “дневна грижа”. Останалите тридесет и три деца нямат свой дом и са тук за постоянно.

Децата от дома оглеждат задълбочено всеки мотор.

Децата от Доганово са добре подготвени за срещата с “рокерите” или “батковците с моторите”, както ги наричат, макар че сред тях има и “каки”. Помнят лицата на всички и винаги забелязват, когато някой се появява за пръв път или пък не е дошъл. Усетили, че моторите наближават, децата се затичват към улицата едно през друго. Нареждат се на тротоара и посрещат всеки моторджия с викове и ръкопляскания.

Идеята за посещения в дома се ражда преди две години в интернет форум, в който пишат запалени моторджии. В резултат в Доганово пристига конвой от Дядо Коледовци, яхнали ревящи мотори и натоварени с подаръци. “Батковците” и децата взаимно се харесват и срещите им се превръщат в обичай. През 2006-та с помощта на радио “Зи рок” и на обикновените хора, за децата в Доганово са събрани почти шест хиляди лева. Покрай миналогодишните балове пък мотористите помогнали на абитуриентки от дома да си купят чанти и обувки, подарили им телефони и закарали момичетата на бала с лимузина, придружавана от конвой мотори.

Най-малките деца също са запалени по моторите и не искат да свалят тежките каски.

Мотористите обаче предпочитат да ги приемат повече като приятели, отколкото като благодетели. Вярват, че децата искрено им се радват. “Не искаме да свикват, че сме фабрика за подаръци. Те са наши приятели. За Коледа има подаръци, защото е празник, за Първи юни също. Този път дойдохме специално да поритаме и да се видим”, разказва Огнян Ангелушев, който преди време “пуснал мухата” за посещенията в дома. За да онагледи отношенията между мотористите и децата, Оги разказва случай от миналата година, когато Бараби Блус Бенд свирили в дома за Първи юни. След края на концерта директорът подканил децата да благодарят на “батковците” и да ги поканят отново на гости. “Кога да бъде”, започнал да се чуди той, но преди да си довърши изречението, децата викнали в един глас: “Утре!”. “Стана безусловно, без да е режисирано. Което е готино. Явно им харесва. Явно се получава някаква връзка между нас”, обяснява Оги.

Няколко деца спорят кой да се качи пръв на мотора.

Междувременно моторите са паркирали в стройна редица в двора на дома. Децата се заемат с броене и стигат до извода, че мотоциклетите са 36 или 37. “Екстра е, супер направо, много ни радват”, въодушевяват се Деси и Веси две от по-големите момичета, които се надяват днес да се повозят мотор. По-малките деца оглеждат моторите и коментират кой какъв ще кара, когато порасне.

“Аз съм господин моторист.”, заявява седем-осем годишно хлапе, нахлупило на главата си тежка моторджийска каска, с която едвам балансира. Друго дете гордо разхожда на двора огромни кожени ръкавици. С цифров фотоапарат в ръка и сериозна физиономия между тях обикаля мургаво момче и прави снимки. Това е 16-годишният Славейко, който освен от мотори се интересува и от снимане. Заедно с още няколко деца той посещава курса по фотография, който се провежда в дома. Всички го смятат за голям талант, а самият той се надява след време наистина да стане фотограф.

Емил Дунчев дава наставления на своя отбор преди началото на мача.

Директорът на дома Емил Дунчев обаче насочва вниманието им другаде. На футболното игрище в сини екипи вече тренира отборът на дома, който се е нарекъл “Левски Доганово”. Директорът е окачил на врата си съдийска свирка и дава инструкции на футболистите, между които има и едно момиче. Отбор “Черешка”, съставен от мотористи, също се готви за дербито, само че още не е оборудван със специални екипи. Моторджиите се събличат по тениски и излизат на терена. В публиката е и музикантът Буги Барабата, който се майтапи, че отборът си е отвоювал правото на неограничен брой смени, тъй като някои играчи успявали да издържат само по една атака и после се просвали на тревата. Иначе и двата отбора имат сериозни агитки. От едната страна на игрището са се наредили деца от дома, които скандират “И пре-ди, и се-га шам-пи-он До-га-но-во”, от другата страна моторджиите викат за отбор “Черешка”.

Отбор „Черешка“ триумфира след успешно изпълнена дузпа.

Първото полувреме завършва с превес на догановските футболисти. Следва почивка в задния двор, по време на която всички се подкрепят с бира и скара. Почивката обаче се оказва доста продължителна и Оги идва да събира моторджийската агитка за второто полувреме. Мотористите подкрепят отбор “Черешка” като палят моторите едновременно и надуват газта. Магията става и играчите на “Черешка” успяват да изравнят резултата. В крайна сметка мачът завършва с дузпи. Този път победата е за “Черешка”. Футболистите от Доганово обаче не са се отчаяли, защото следва най-приятната част – возенето на мотори.

Моторист прави обиколка с момиче от дома.

Децата се тълпят около мотористите. Някои викат, други възпитано вдигат ръка, за да кажат, че искат да се повозят. Всички успяват да направят по едно кръгче и въодушевено разказват колко е “готино” да се возиш. Директорът зорко следи всяко дете да успее да се качи по веднъж и да не нахалства за още. Макар че децата по принцип се държат възпитано. Директорът Емил Дунчев има необичаен подход към децата – опитва се да им покаже, че са обичани. “Тези деца не се различават от децата, които имат семейства. Те са също толкова раними и чувствителни, също обичат да бъдат глезени и гушкани. Каквото и наказание да им наложите, те трябва да знаят, че утре пак са добре дошли във вашия кабинет или на среща с вас, че няма да им се карате за нещо отминало, трябва да умеете да им прощавате, така както вкъщи се прощава на децата”, обяснява директорът, за когото мнението на децата е единодушно: “Много е печен.”

Дунчев смята, че срещите с рокерите създават “много хубава нагласа в двете страни”. Защото “никой не го прави по задължение, винаги са добре дошли. И децата винаги ги очакват с огромно удоволствие …”.

В ранния следобед рокерите започват да се разотиват. Раздялата не е толкова тъжна. Децата знаят, че “батковците” ще се върнат отново, защото са приятели. Приятелите не те изоставят.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.