www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 24 октомври 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Войната – необходимост или прищявка

22 Юни 2009

 

Харлан Улман*

Канадски войник стреля от хеликоптер, прелитащ над селище в афганистанската провинция Кандахар. Снимка: Ройтерс

По времето на Студената война американците, които смятаха, че може да спечелят термоядрения конфликт със Съветския съюз, обичаха да говорят за “стратегията за победа”. Един руски колега демонстрира колко абсурдна е тази идея с простия въпрос: “Нима има стратегия на поражението?”

Отговорът беше очевиден. По същия начин трябваше да се подходи и към не по-малко подвеждащата идея да се прави разлика между “войната като необходимост” и “войната като прищявка”. Войната, в крайна сметка, винаги е резултат на едно или друго съждение, и именно в такъв контекст трябва да бъде разглеждана и определяна.

Казано по-просто, всички войни, с изключение на най-крайните случаи, винаги започват “по необходимост”. Нима има страни, които в началото на войната не я считат за необходима, независимо от това, колко сериозен е поводът за нея? Не. Разбира се, навикът да се използва думата “война” при всеки повод неминуемо води в задънена улица. Да си спомним многобройните американски “войни” с наркотиците, с престъпността, с бедността и т.н.

Преди седем или осем години много от нас настояваха от политическия лексикон да бъде изключен изразът “война с тероризма”. Аргументите бяха прости. Имайки работа със заплахи, реални или потенциални, действията трябва да са насочени към причините, а не към симптомите. Тероризмът сам по себе си не е стратегически притегателен център, а симптом и тактика. Причините и хората, използващи тероризма, за да вземат властта, са истинската заплаха. Точно същата грешка е в основата на разделението на войните на войни по прищявка и войни по необходимост.

Войната е резултат от съждение – вярно или не. Концепцията за “необходимост” (може би) и за “прищявка” (със сигурност) позволява да се направи крайно повърхностно разграничение. Войната като необходимост предполага оправдан отговор на нападение. Войната като прищявка в дадения контекст е война като предупреждение или агресивна война, започната по измислен повод или дори без повод. Подобно разграничение само ни вкарва в заблуда.

Първата световна война например беше – по превъзходния израз на Барбара Такман – типичен “марш на безумието”, но и централноевропейските държави, и съюзниците вярваха, че ако не проведат първи мобилизация ще предоставят победата на противника. Мобилизацията означаваше война, но правителствата нямаха избор (сега не говорим за безумията). В края на краищата десетки милиони загинаха във войната, която можеше да бъде избегната, но не се получи, и това беше резултат не от “необходимостта” и не от “прищявка”, а от фатално погрешно съждение.

Джордж Буш разглеждаше инвазията в Ирак като средство да промени геостратегическата ситуация в Близкия Изток и да бъдат пресечени всички възможни връзки, дори измислените, между Саддам Хюсеин и Ал Каида. Неверните съждения на администрацията на Буш – а цялата история с оръжията за масово унищожение беше просто критична грешка от двата клона на властта – доведоха до това, че задължителната подготовка за окупацията не беше проведена. А ако окупацията беше минала гладко, кой знае какъв можеше да е светът и как щяхме да се отнасяме сега към тази война.

В случая с Афганистан, след терористичните актове от 11 септември 2001 година, Америка призна, че други варианти за действие освен Ал Каида да бъде наказана решително и унищожена, не е имало. Но – както и по-късно в Ирак – всички забравиха за следвоенния период. И което е още по-лошо, за пръв път в историята НАТО трябваше да приложи петия член от Северноатлантическия договор, съгласно който нападението срещу една страна-членка означава нападение срещу всички, и се приготви да воюва в Афганистан. В отговор администрацията отказа помощ, като реши, че съюзниците само ще попречат на военните действия. По този начин войната в Афганистан също стана резултат от съждение, при това съждение непростимо невярно.

Когато през 1939 година Адолф Хитлер нахлу в Полша и запали пожар, който бушува в Европа шест години, той искаше да увеличи силата и влиянието на Третия райх. Той не отчете реакцията на Европа, считайки с основание, че ако съюзниците се откажат от политиката на умиротворение, Вермахтът ще ги прогони от континента. Тук нямаше нито необходимост, нито прищявка. Но ако той беше помислил по-добре и не беше нападнал Русия през 1941 година – както и не беше обявил едностранно война на Америка няколко дни след Пърл Харбър, което беше фаталната му грешка, довела Германия до поражение – е трудно да предположим как щяха да се развият събитията.

Внезапното нападение на Япония в Пърл Харбър на 7 декември 1941 година беше следствие от убедеността, че шокът от удара ще застави Америка да капитулира и да признае господството на японците в Тихия океан. Следователно, въпреки че мнозина биха определили тази война като прищявка, в основата тук отново беше съждението. Япония вярваше, че й трябва достъп до ресурсите на югоизточна Азия, до която – както й се струваше – не я допускаха САЩ. От друга страна, ако и това може да се счита за необходимост, то едва ли тя е жизненоважна.

Как всичко това може да ни помогне да се справим с възникналите пред нас многобройни заплахи? На първо място, трябва да помним, че главното във войната е съждението. На второ място, трябва да се пазим от лозунги. И накрая, войната трябва да бъде последното, а не първото средство и не трябва да бъде смятана нито за прищявка, нито за необходимост.

*Харлан Улман е старши съветник в Атлантическия съвет. Последната му книга е “Възвръщането на американската надежда: как да не допуснем културните, политически и идеологически конфликти да погубят страната ни”.





Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Soldier of Fortune...D P
    Страшна статия, браво ,че сте я препечатали- ще започна отново да прелиствам вестници.
  2. 2) в. Вашингтон таймс
    в. Вашингтон таймс благодари на Soldier of Fortune...D P за високата оценка на жълтия ни вестник
  3. 3) Chamaeleo
    Песента е жестока - "Диип Пърпъл"...статията, също
  4. 4) Станимир
    Много добър коментар !






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com