СофияПловдивВарнаБургасРусе

Жорж Ганчев: Онзи от Банкя иска цялата власт – без никакъв опит, пожарникар

Няма полезен ход за хората на тези избори, казва бившият политик

„Не ме гледай умно, българино“, казваше Жорж Ганчев преди години с характерната си усмивка и сочещ показалец. Снимка: авторката

Жорж Ганчев е роден на 29 август 1939 г. в Пловдив. Учи в Спортната академия в България. В началото на 60-те години емигрира в чужбина. Отначало живее в Лондон, завършва Британската академия по фехтовка, по-късно става треньор на Лондонския клуб по фектовка 1968-1973, треньор на олимпийския отбор по фехтовка на Великобритания (1968 и 1972). През 1970 и 1974 г. е световен шампион по фехтовка при професионалистите. Мести се в САЩ. Завършва курсовете в театралния институт на Лий Страсбърг и Екперименталния филмов колеж „Шеруд Оукс“ в Холивуд, Калифорния. За периода 1973-1988 г. казва, че е работил като режисьор, сценарист, в театър, като актьор (има няколко епизодични роли в холивудски продукции), бил е гост лектор в Американската академия за драматични изкуства, продуцент в киното и театъра в Англия и САЩ. По негови сведения е автор на 7 филмови сценария в Холивуд, на пиеси, продуцирани в Холивуд. Автор е на стихосбирки и мемоари.

Участва в учредяването на СДС след 10 ноември 1989 г., като твърди, че е негов съосновател. Основава през 1990 г. своя партия Българския бизнес блок (БББ) и става негов председател до 1996 г., когато съпартийците му спретват комплот и му взимат името на партията.
Участва в изборите за президент през януари 1992 г. и получава 17% от гласовете, което го нарежда на трето място сред кандидатите на първия тур. Депутат в 37-то и 38-то НС. Председател на парламентарната група на Бизнесблока (1995-2001). Оглавявал е парламентарната Комисия за радио, телевизия и съобщения.
Кандидатира се за президент в кампанията 1996 г. След разцепването на Бизнесблока, през 2001 г. оглавява нова политическа формация – Политически блок на Жорж Ганчев. Участва в първия тур на президентските избори през ноември 2001 г. и спечелва 3,38% от гласовете (95 759 гласа).
Автор, продуцент и водещ на тв-предаване „Жорж в действие“ по ББТ. Президент на Българската баскетболна асоциация (1995-1997). Разведен, с две дъщери – Джулия и Силвана, които живеят в САЩ. Има трима внуци.
В момента той довършва последното издание на автобиографията си. Готви се да снима филм „Да живееш или да умреш“ – за спасяването на 50 хиляди евреи от българите през 1943-а година, за който търси финанисране. Подготвя и предаването си по ТВ7 – продължение на „Жорж в действие“. Сега ще го продуцира СИА Адвъртайзинг, а темата на предаването ще бъде добрата новина. Жорж ще поздравява гостите и зрителите, като изпълнява по една песен.

– Как сте, г-н Ганчев?

– Супер, няма грешка, всеки ден е подарък, защото аз минах през много препятствия. Господин Иван Костов и компания – Соколов, Иван Григоров ме пратиха в болница, като ми откраднаха Бизнес блока и го закриха по сталинистки – това, което съм градил 13-14 години.

Жорж Ганчев с кученцето си в дома си във Владая. Снимка: авторката

– Как ви го откраднаха?

– 2001-ва година ние правихме конгрес във Варна. Те събраха някакви цигани от улицата като Цветелин Кънчев и подобни типове, и направиха паралелен конгрес все едно това е Бизнес блокът. Това е нечувано в световната политика. Въпросният тип, който стигна до шеф на Касационния съд – Иван Григоров, който преди това беше шеф на Конституционния съд, който ме изкара от парламента ’95-а година, ми разби парламентарни групи. Така се борят господа другарите – и едните, и другите, и сини , и червени бяха пълна гмеж и още са пълна гмеж. Нашият народ е много търпелив и няма усещане за истинска законност, за правилата на играта. Аз бях голямата заплаха (смее се). Оказа се, че аз съм бил обаче малката заплаха, сега има много по-големи. Аз го понесох обаче много тежко. Няколко пъти бях на ръба във Военна болница – единият път получих перитонит, а на президентските избори през 2001-ва година прекарах двойна бронхопневмония. И въпреки това отидох на дебатите в бТВ, Първанов не се яви, но после ме дрънчеше за 100 хиляди гласа, аз му ги дадох. След това той ме излъга за амбасадор в Лондон – предложи ми специални правомощия в англоговорящия свят, за да обединим диаспората от милион и двеста хиляди души. Разбира се, с мои пари, Шуши (б. р. – жената, с която Ганчев живее) и аз 3 години бяхме в Лос Анджелис, направихме всичко възможно за това обединение в Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Великобритания, Ирландия, Канада и Съединените Щати. Сега трите църкви в Лос Анджелис вече си говорят, културният център вече е построен, три телевизионни канала стигат до там, пет български вестника има в Лос Анджелис, Вегас и Чикаго.

– Защо се отказахте от политиката?

– Аз мисля, че се оттеглих достойно, защото рано или късно всеки трябва да си избира компанията. Това е лоша компания за мен. Аз с крадци и манипулатори на народа ни не се смесвам, за да бъда в някакъв си парламент или на някакъв пост. Аз не съм бил на държавен пост, не съм искал и не съм посегнал. И виждате, говори ви един щастлив човек, докато виждам много мизерници наоколо. И народът се усеща.
Болката остава за хората, които едва свързват двата края. Идете по селата, по малките градове, да видите местните феодали, вижте средната класа, която аз градих с Български бизнес блок дали наистина я има. Защо монополистите, които откраднаха големите пари, искат да ги довършат. Дребните производители едва дишат. Моля се богу Европейският съюз скоро да се намеси в това.
Аз ’89-а година, когато дойдох в България, с Любо Собаджиев- човекът, който лежа по затворите, направихме гражданска инициатива. Ние бяхме учредители на СДС на 7-и декември ’89-а година в института по социология. Разбрах колко ченгета са вкарани в СДС, как Андрей Луканов си е сложих вътре хората, за да ги командва. Направих Бизнес блока 90-а година и оттогава никой не може да каже, че не съм се борил. 2001-ва година обаче народът пожела Кобурга, който дойде от Мадрид с цел да си вземе имотите, всеки го вижда.

Защо някой не каже: „Жорж Ганчев е откраднал“. Аз никога не съм бил във властта и нямам фирма в България, нито борд на директорите, нито пенсия. Личният пример все още няма значение тук, но младите хора няма да продължат да живеят без личен пример. В целия свят той е началото и краят, личният пример е всичко. Трябва да създаваме кадри, които чрез личния си пример да вдъхновяват други да ги последват и да тръгват в позитивна посока.

– В момента няма ярки личности в политиката, които да са за пример?

– Не. Но са възможни. Имаше еталони за подражание, които се изпортиха. Има хора на изкуството, които отиват в политиката евтино. Един шеф на театър „София“, шеф на операта – продават се на някаква мутра от Банкя. Е, когато те го направят това, те приключват с изкуството, не могат да бъдат пример за подражание.
Хората забравят откъде са тръгнали. Ние нямаме право като малка България да се самозабравяме. Откъде сме тръгнали, какво сме постигнали. Ни не помним хора като Асен Миланов, Константин Кисимов, Йордан Матов (б. р. – прочути актьори от 60-те години), не помним големите. Идете и вижте на какво ниво са днешните актьори. Чуйте им езика и битовизмите, на какви се правят, за да се кискат хорицата.

– Те не отговарят ли на това, което хората искат, за да се забавляват?

– Когато тълпата си поръчва културната, духовна порция, тогава вече се стъпва на дъното. Изкуството е един еталон на духа, вдъхновява, променя хората, облагородява ги. То ги изненадва, вади ги от тротоарното, тривиалното. Изгуби ли народът хората си на изкуството, тогава вече няма какво да вдъхнови детето в училище. След 20 години то ще стъпи на някаква циганско-турско-ориентало-бюрократично-европейска култура. Или американска евтина хамбургер култура, която вижда по телевизията – убийствата, евтиния секс.

Табелка, насочваща към дома на Жорж Ганчев във Владая. Снимка: авторката

– Вие сте винаги усмихнат, много емоционален, но този тип поведение в политиката се приема като ексцентричност. Наричали са ви „циркаджия, „клоун“ …

– Дайте да видим кои са клоуните сега. Щастието влияе негативно на мизерниците. Когато щастието и лъчезарността е явна, когато струи в ежедневието на съответния човек, това депресира други. Защо те не са така, защо не са финансово независими. Ми те не са свършили работата, която съм свършил аз в чужбина над 30 години. Аз съм бил преподавател в Итън, където много малко чужденци в история са влезли. Бил съм шеф на спорта в училището, където принц Чарлз е учил, малко преди да започна. Моите спортни постижения и с баскетбола, и фехтовката, се превърнаха в педагогическа защита на интересите на местата, в които съм преподавал и отборите там. След това на олимпийските отбор на Великобритания в Мексико през ’68-а, след това Мюнхен ’72-а. След това завърших театралния институт на Лий Страсбърг, бях режисьор, продуцент, сценарист. Никога не отидох в киностудиите да бъда чирак при една специфична група хора, която управлява този бизнес по цял свят. Винаги съм си бил моя продукция, моя идея, начало, среда и край. Участвал съм във филми не да правя роли, а да правя пари. Аз и на Лий Страсбърг съм го казвал: „Маестро, аз съм по рождение и ген режисьор, не съм актьор – други да ми казват какво да правя.“
Един независим човек дразни и заплашва. Неговата различност е направо вкоченяваща, които винаги тръгват по течението на тълпата, не срещу. Ерго тези хора трябва да бъдат разбрани. Аз оцелях, защото не пия, не пуша и мисля позитивно. Имам три операции на ръката, заради мотоциклетите ми, никой от лекарите не вярваше, че аз ще свиря, но ето има изключения в природата. Човек трябва да бъде смирен, добър – добротата заразява, благодарен на Бога.

– Идват избори , ще гласувате ли?

– Да, аз винаги гласувам. Но няма полезен ход този път. Не знам кой е с Борисов, за мен те са напълно непознати хора, не направили нищо в живота си, послушници, и има шанс България да стане полицейска държава – 70% са полицаи. На Шуши баща й е бивш генерал от МВР, моят баща е полицай номер 1 на Пловдив, убиха го 44-а година на една турска гара, той отговаряше за Интерпол на Балканите. Генерал Милчо Бенгарски, секретар на МВР, беше зам.-председател на Бизнес блока – аз съм направил жест, но един. Когато станат само такива, те знаят само полицейщина. За едно правителство и едно водачество са нужни експерти, най-вече в икономическата сфера, международните отношения, в инвестиционната политика на банките, кадри в образованието и здравеопазването – тия параметри, ако не са покрити, играе се на зар. Ние пробвахме Кобурга вече, видяхме и Станишев, пращан от Джордж Сорос на стипендия в Англия, оттам служи на една 120-годишна партия, която е доказала, че се грижи само за себе си. Оттук какво – или онзи несретник Иван Йорданов Костов, който прави такива удари срещу България, който по вертикала и хоризонтала постави лица, които имат сега богатства. Но най-голямото наказание на провидението е, че той сега не може да си харчи парите, защото всеки го гледа в ръцете (смее се).

– Явлението „Сидеров“ как си го обяснявате?

– Болен Лидеров. Беше при мене една точица, като правихме Национално патриотично обединение – и той, и Румен Леонидов, и проф. Пантев, и Петър Берон. Сидеров дойде при мен с предложение от 14 точки – омраза, омраза, омраза. Викам: „Момченце, ти си журналистче, третокласно, от Ямбол, откъде тази омраза?“. Как може да таиш толкова омраза. И аз се оттеглих от това.
Но хората гласуват, защото навсякъде има хора, които са отчаяни. Нане му вика на Вуте: „Нане, мразим да умрем, ама умрем да мразим!“ Този шопски синдром явно е разпространен в 5% от населението. Във Франция е същото, и в Италия, на бившия диктатор внучката – същата. Тази омраза е първична. Ти не можеш да мразиш дядо Хасан, дето строи с две ръце къщи, само защото Ахмед Демир Доган бил крадец и абсолютен анадолски манипулатор, или произведение на Държавна сигурност, и има влияние още върху него. Не можеш да обвиняваш дядо Хасан за такива неща. Той е честен, работлив, чист. Ама вярвал в Корана. Еми в какво да вярва, той е наследник на бившата империя, която ни е колила и бесила тука. Но дядо Хасан ли е колил и бесил? И оттук насам ти не можеш да размахваш пръст пред дядо Хасан и жена му, които се блъскат с тютюна и едва свързват двата края.
Или изведнъж: „Всички роми бандити“ – не може така. Ромите трябва да отидат да учат, ликвидираха трудови войски – точно идиотите при Иван Йорданов Костов – създадени при Александър Стамболийски през 21-а година. Там учеха занаят, за да намерят работа след това. Не може с мечките и гъдулките и дървени копанки, които да продават в катуните. Държавата трябва да задължи родителите да плащат данъци, да си плащат тока, това е законност! Откъде на къде ще бъдат тежест за останалите или като ги хванат за престъпление, да ги пускат, защото било трудно да ги осъдят. Ще чупят ръцете и на роми и българи, и турци, и евреи, когато ги хванат в престъпление. Така хората имат чувство за законност. В момента обществото няма никакво усещане за законност, за държавност и защита от тия, които е пратила в президентство, парламента. Коалиционната структура се изложи – 4 години толкова глупости направиха, че не ми се говори.

Снимка: авторката

– Вие сте се отказал от американското гражданство, когато сте се кандидатирал за президент. Възстановихте ли си го?

– Не, то е невъзстановимо. Но моето американско гражданство ме касае колкото войната Руанда-Урунди. Второ – аз си имам дом в Лос Анджелис, взех си Зелена карта след това, защото съм един от най-редовните данъкоплатци. Моите дъщери имат модни къщи в Лос Анджелис. Ето това е новата колекция на голямата ми щерка, на мое име „Джорджи“ (показва каталог с дрехи). Мен трудно ме касаят такива неща – СДС и Иван Костов и компания, накараха главния прокурор да направи една глупост, накараха Иван Григоров да направи престъпление. Ние ги осъдихме в Страсбург – но никой дори не се извини. Разбиха ми две парламентарни групи, опитаха и за 38-то Народно събрание, не успяха.
След това подкупиха хора от групата, за да бъде разбита, дойде Кобурга и нашият народ реши, че това е спасителят и не гласува за „Блока на Жорж Ганчев“. Затова трябва да имаме смирение и уважение към хората. Други хора направиха емигранстка партия, аз не я направих, защото трябва да има благородство в делото.

– 60-а година емигрирате в Англия, как заминахте?

– Аз съм спортист и съм ходил в чужбина от 54-а година. Бях шампион на България по фехтовка, а „Академик“ – София беше вторият отбор в Европа по баскетбол. Следователно, трудно можеха да ме спрат мен да отида в чужбина и когато се ожених, аз имах пълно право. Аз бях свободен човек цял живот и никой не може да ми прости това. На комунистите синовете като Българанов, караха „Мерцедеси“ втора ръка, Иван Славков тогава се ожени за Людмила, Георги Христов се ожени за на Добри Джуров дъщерята – Аксиния. И той беше в спортната рота с мен, само че той се ожени за комунистическата партия, не аз. Тях ги пращаха да пазаруват в Париж със самолета, не мен. И това ги вбесяваше. Моята тъща беше велика жена. Беше в Оксфорд с Вирджиния Улф, беше добро влияние за дъщерите ми – пак непростимо за много хора.

– След това сте живял в Щатие…

– Отидох на стипендия там – Лий Страсбърг ме видя по време на снимките „Синдбад морякът“, който снимахме 71-а година и хореографирах битките в Испания. И като си световен шампион за професионалисти имаш други хоризонти… На Анджелика Хюстън брат й – Тони Хюстън, беше мой ученик по фехтовка в кралския фехтовален клуб. Той ме запозна с втората ми жена – художничката Джина Меткалф. Те двамата отидоха предварително в Холивуд и уредиха да вляза като преподавател в института по движения, пластика и фехтовка, и да си платя стипендията. Оттам аз съм бил самостоятелен. На мен ми дадоха заплата за трима мои преподаватели във вечерния институт на Великобритания и зала „Ганчев“ вървеше дълги години, докато аз вече бях в Щатите. Което значи, че като оставиш следа, не е както в България, да се опитат да те елиминират. Ние създадохме шампиони в зала „Ганчев“, които бяха след мен. Обяснима е реакцията на седесарчетата с брадите, на комунистическата гмеж – Румен Воденичаров, Стефан Гайтанджиев.

– Оставането ви в чужбина е било бягство от тази „гмеж”?

– Аз никога не съм бягал от България. Когато си редовен нямаш причина да „бягаш“ от България, може само да дразниш с присъствието си (смее се). Бил съм самоизолиран емигрант, в духовно самоизгнание. Аз не съм играл по техните хватки изобщо. И на края – опитвали са се да ме вербуват, еми разбира се, как! И то 10 пъти и тук, и в Англия, и в Америка, всеки го знае това, руснаците си скъсаха подметките. Шефът на българското контраразузнаване ген. Мишо Михайлов направи пресконференция, той каза: „Де да можехме да вербуваме Жорж, щяхме да си имаме източноевропейски Джеймс Бонд“. Но не стана, заради моята независимост. Аз имам самочувствието от малък да си търся пътя. Аз съм бил най-бедното момче в София, което значи или нагоре, или надолу. Няма пушене, пиене, няма ходене по курви и барове. Другите се скъсаха точно от това. Ходил съм като абонат на филхармонията от 13-годишен, защо аз си намирах стотинки за това, а други се напиваха по цяла нощ като Иван Славков. Това е разликата. Ходих и в операта като абонат. Има много вдъхновени хора, които заминаха, но не се върнаха. Един Васко Абаджиев, моят братовчед Георги Митев – баскитаристът на Емил Димитров и Лили Иванова в момента продава диаманти в Неапол, Флорида. Не иска да чува за България, сестра ми и тя – женена за третия човек в IBM, с пет къщи в Щатите. Ама с пет къщи не се живее. Да спиш в легло, да караш кола, да имаш два ката дрехи и да ядеш два пъти на ден – като изпълниш този норматив, ако нямаш духовен живот, артистичен живот, политически, ако нямаш граждански позиции, няма смисъл. Не можеш да загърбиш отечеството си и да живееш в някаква хамбургер култура.

Снимка: авторката

– Затова ли живеете във Владая, а не в Лос Анджелис, където имате къща?

– Аз имах апартамент в Лондон, пентхауз в Кипър, всеки го знае това. Имах каквото исках по света. Много малко хора могат да ви погледнат в очите и да ви кажат: „Аз имам всичко“. Аз съм професор на Британската кралска академия от април 68-а.
Но да ви дам пример. Аз отидох да се уча от а-бе в академията на Лий Страсбърг на напреднала възраст, спрямо другите. Имам наградени пиеси в Холивуд, а се оказа, че мафията в българския театър е такава, че даже човек, който има наградени пиеси, не може да постави пиеса. Тук всичко е изградено, бродирано – аз на тебе, ти на мене. Стари комунистически нещастници, апаратчици, сред които шефът на Народния театър! Той ми открадна филм. Намерихме го най-сетне, дадохме го на прокурора и нищо. Преди това беше шеф на студио „Екран“, излъга ме, филмът изчезна, а моите спонсори ме питат какво се случва. И аз се разплатих с мои пари. Мафията си е същата.

– Нищо не се променя у нас, така ли?

– Разбира се че не. Това е само един пример. Отказват пиесата на Робърт Танич, който прави книгата „История на английския театър“! Направил биографиите на Лорънс Оливие, Шон Конъри – уау, това е нещо страховито! Това е закостеняла България в момента. Не може на шуробаджаначеска основа да расте едно общество и да се развива. Не може на младите да не им даваш възможност да се пръкнат и да поемат юздите на държавата си. Да очакваш, че те ще ти простят. Ми те си отидоха – завършиха университети в чужбина и казаха „майната ви“! Да, те ще пращат по нещо на мама и татко, но няма да са активни граждани.
Просто обществата тук и в чужбина са различни. Америка е създадена от емигранти – първите които са заплюли там и са направили революцията, държат основните средства и парите. Италианската и еврейската емиграционна вълна, са станали богати по различни начини и участват в управлението на страната. А дошлите по-късно работят за тях. Черните се еманципират вече, но са много далеч от истинската еманципация, защото те потънаха и в дрогата, и в това държавата да ги храни. Мексиканците, пуерториканците вършат мръсната работа. Китайците и корейците, заради тяхната работливост, имат магазинчета, отворени по 24 часа, те не вършат най-черната работа, защото са част от стари цивилизации…

– А българите къде са?

– Българите са никъде. Българите не си говорят един на друг, мразят се и се избягват. Опитахме се да ги консолидираме. Скоро бях в Торонто, Канада, бях гост на църквата, отговорих на въпросите на хората. Има проблясъци, но са далеч от истината. Като например обединената диаспора на гърците, например. Младите българи в Лондон също имат проблясъци, желание за консолидация, но са много далеч. Но има културни консолидации, в които има надежда. Аз вярвам в младата генерация.

– Бихте ли се върнал в политиката?

– Много трудно. Да си самотник в тази гмеж, е обидно. Това е компания, която не е за мен. И предишните парламентарни образувания бяха неприемливи за мен. Какво ще правя там? Една птичка пролет не прави. Ако аз се явя на президентски избори след две години и няколко месеца, това ще бъде от немай къде, за да махна пернишкия Андрешко, който няма право на повече мандати. Аз му дадох 100 хиляди гласа на изборите, за се явих на дебата с генерал Бонев, свалихме Петър Стоянов. И той и Румен Петков се молеха като цигани и после ме излъга за Лондон. Той ми каза, че ще ме направи амбасадор със специални правомощия и аз отивам при Ивайло Калфин, който казва: „Този те лъже, аз съм му бивш съветник, аз нямам такъв бюджет“. Почна да ми предлага Австралия. Казах му, че там се пращат затворници на заточение. Аз мога да отида и в Патагония, защото мога да си позволя този лукс, но само като турист. Ако ще вършим работа, да вършим.

– Имате реплика, която се превърна във ваша запазена марка: „Не ме гледай умно, българино!” Сега как ви гледа българинът?

– Вече нямам подобна фраза, тъй като българинът изпусна много от шансовете си. Българинът сега гледа с очакване. Само българин може да помогне на българин. Вижте в Гърция гражданското общество. Когато човек се чувства гражданин, той няма да чака някой да му даде пенсия, да му даде работа, да направи по-добро училище.
Народът сега има възможност да помъдрее или ще изчезне. 30 хиляди английски семейства купиха къщи в България, 9 деца в ромските семейства, 5-6 в турските. След 20 години българите са малцинство с едно дете в семейството. И онзи от Банкя, дето бил бодигард на Живков, след това на Кобурга, случайно го турил в МВР главен секретар и постоянно говори за спорт, а трябва да го видите на спортната площадка, че едва се движи. Той изведнъж иска цялата власт – без никакъв опит, пожарникар. Извинявайте, свинарят Ивайло – имахме вече пример. Една битка и я загуби. Не може всеки който пожелае да се домогва до съдбата на един народ и народът по волски да мучи и да гледа, и да казва: „Ми той може да е по-добър, защото говори на нашия кръчмарски език като се напият 5 души в селската кръчма“
Един народ си гради хората, бъдещият водач се отглежда, не може да се пръкне от майната си.
Най-важното в живота е да бъдеш щедър, да си топъл към хората, да ги поощряваш. Решаването на проблемите идва от образованите хора, от цвета на нацията.

– Казахте, че правите равносметка, обръщайки се назад. Каква е тя?

– Когато погледна назад, аз мога да се гордея. Ожених дъщеря си в Лондон за мой ученик от отбора ми от 72-а година, който има две рекламни агенции. Аз го подготвях за световното за ветераните, дойде в дома ми в Лос Анджелис и се видя с дъщеря ми, с която се познават от Лондонския фехтовален клуб. Но тя каза: „Аз съм шампионка на Съединените Щати, ти кой си“ (смее се). От тогава са заедно. Голямата ще я женим сега за топ манекен на Париж, който завърши колежа по изкуствата в Ню Йорк. И нещата се нареждат спрямо нуждите на хората – моите щерки са англичанки, имат българска кръв. Голямата има моя характер, малката рисува, има модна къща, представлява най-големите дизайнери. С благост и търпение човек може да се радва на поколението, което остава. Внуците ми са неконтрулируеми, те са американчета и тримата – имат всичко под слънцето, разглезени до полуда, аз нямам контрол върху тях. Единият е на 12 на малката, от голямата имам внук, който е на 16 и вече кара моя бял „Мустанг“ с гюрук, 5.8 литра (б. р. – модел на „Форд“), уча го на китара. Но аз нямам контрол върху него – той е диджей (смее се). Моите внуци нямат сериозна връзка с България, но дъщерите ми имат. Аз строя къща за гости до моята къщурка край с. Резово, за да идват през лятото. Но правя, когато има нужда. А не такива новобогаташки изхвърляния, строене на хотели по морето, по зимните ни курорти – това е лакомия на едно показно, крадливо племе от млади мутри, свързани с властта. Ужасното е, че те са над закона.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.