СофияПловдивВарнаБургасРусе

Айподът ще надвие ислямизма в Иран

Мъж държи свещ на протест срещу резултатите от изборите в Иран. Снимка: Ройтерс

Дали сме свидетели на анти-1979 година – демократичен бунт срещу аятоласите на внуците на Ислямската революция? По улиците на Техеран събралите се милиони скандират:“Ще умрем, но гласовете ни ще бъдат преброени“. Религиозната полиция се опитва да заглуши този вик със сълзотворен газ и с палки, а над смога на Техеран е надвиснала възможността за ирански Тянанмън. Поне засега, тайната полиция е в паника, а аятоласите са в отбранителна позиция.
Още от зараждането си иранската революция беше брак между двама несъвместими партньори – теокрация и демокрация. Чак сега те най-сетне се развеждат. Шахът – диктатор мъчител, издигнат на власт, въоръжаван и обожаван от ЦРУ, беше свален от широка коалиция с противоположни възгледи – от комунисти до ислямисти. По онова време родителите ми живееха в Иран и си спомнят яростната омраза към шаха, която изпитваха еднакво и брадатите молли, и феминистките без хиджаб.

В бунта през 1979 година участваха едва ли не всички. Но щом шахът беше свален от власт, само едно крило на революцията си присвои победата. Великият аятолах Хомейни се обяви за върховен водач и започна да отсича постепенно демократичното крило на революцията. Но отломки от демокрацията останаха в конституцията, като парченца стъкло, забити след експлозия. Наред с теократите имаше избираем президент и парламент. Цели трийсет години духовниците потискаха тези институции, блокирайки повечето кандидати, а в редките случаи, когато реформатор успяваше да се промуши – пречейки му да промени нещо.

Сега обаче режимът прекали, като явно фалшифицира резултатите от президентските избори, за да запази на власт предпочитания си кандидат. Официалните резултати показват, че Махмуд Ахмадинеджад печели с голяма преднина в Техеран и в Табриз – бастионите на опозицията. Все едно Джоржд Буш да беше заявил през 2000 година, че е спечелил не само в окръг Палм Бийч, но и в Масачузетс и Сан Франциско. Веднага щом като бяха затворени избирателните секции, Ахмадинеджад обяви, че е спечелил с 64 процента от гласовете – точно толкова, колкото бяха „преброени“ после. Или притежава свръхчовешки способности да предсказва бъдещето, или има пръст в резултата.

В Иран преминаването на властта от духовниците у народа би било освобождение за милиони жени. Днес показанията на жените в съда струват наполовина в сравнение с тези на мъжете. Жената може да наследи само половината от онова, което ще наследи брат й. Жената неизменно губи децата си при развод и макар че за миг може да бъде зарязана от съпруга си, ако тя поиска развод, той може да отнеме цяло десетилетие. Последният прилив на подкрепа за реформатора Мир Хосейн Мусави до голяма степен се дължеше на жени, ентусиазирани от призива на съпругата му Захра за край на тази порочна мизогиния.

А извън Иран? Този бунт може да предотврати катастрофалната война между Израел и Иран, която досега изглеждаше все по-вероятна. Ръководствата на двете неарабски страни в Близкия изток все повече си заприличваха, впускайки се в словесна война, прелюдия към бомбардировки. С Бенямин Нетаняху и Авигдор Либерман от една страна и аятолах Али Хаменей и Махмуд Ахмадинеджад от друга, и двете държави се управляват от параноични хардлайнери, травмирани от историческото минало на страната си и спъвани от политическа разновидност на посттравматичен стрес. Не можем да разберем мотивите, които движат двете страни (и може би са на път да се променят), ако не се поровим в миналото.

Обогатяването на уран, от което упорито не се отказва настоящото иранско ръководство, е реакция на дълга история, често пъти задраскана в западните учебници. Към 50-те години на миналия век Иран се беше развил в процъфтяваща демокрация и иранският народ реши (разумно и правилно) да поеме контрола над своя петрол и да използва печалбите за собствена полза. Правителствата на Запада заявиха, че това е неприемливо („Това е нашият петрол под тяхната земя!“), така че свалиха демокрацията и поставиха на власт диктатор. От 1953 до 1979 година американците и британците плащаха на шаха, за да потиска иранското население и да поддържа петролния поток. Хаменей е един от многото, хвърлени в затвора и изтезавани от шаха.

Когато иранците свалиха от власт „нашия добър приятел“, ние платихме, за да нападне Саддам Хюсеин страната им, използвайки химически оръжия. Ахмадинеджад е свидетел на някои от тези масови кланета, взели един милион жертви, като млад доброволец. Ето защо иранците стават нервни, когато виждат как американски бази ги обкръжават от Турция до Афганистан и Ирак. И затова искат поне ядрена сила и може би (въпреки че по този въпрос има някои съмнения дори в ЦРУ) и ядрено оръжие.

Междувременно Израел (със собствения си спомен как народът му е бил подложен на почти пълно изтребление в газовите камери на Европа), вижда нещо различно. Израелците, когато видят как Ахмадинеджад събира в Техеран умопомрачени, мразещи евреите, на конференция за отричането на Холокоста, или чуват как неговите привърженици масово скандират: „Смърт на Израел!“, започват да подозират, че Ахмадинеджад ще използва ядрените си оръжия, ако ги има, и следователно трябва да го бомбардират, за да го спрат.

Откровено казано, тази теория винаги е имала редица недостатъци. Ако Ахмадинеджад и Хаменей (чиито пръст ще бъде върху ядрения бутон) са толкова твърдо решени да избият евреите, че са готови да убият и себе си, и всичко живо наоколо при ядрен Холокост, защо тогава в Иран живеят невредими 30 000 евреи? Нямаше ли да почнат от тях? Не беше ли отвратителното му отричане на Холокоста критикувано вътре в Иран, и то именно от човека, който вероятно току-що спечели президентските избори? И ако Израел бомбардира над 40-те обекта в цялата страна, в които е пръсната ядрената програма, няма ли да убие много от тъкмо онези хора, които демонстрират срещу Ахмадинеджад днес?

Съвсем не е трудно да се види, че всяка от двете страни се е докарала с приказките си до състояние на параноя, от което не може да се отметне. Хаменей и Ахмадинеджад няма да допуснат международни инспектори да проверят пълната им ядрена програма, още по-малко да я контролират, защото, казват те, ЦРУ използвало информацията, събрана от инспекторите в Ирак, за да планира кои места да бъдат бомбардирани. Нетаняху на своя ред се самоубеди, че Ахмадинеджад е въплъщение на склонния към геноцид антисемитизъм, дебнещ Европа от векове. Риториката му става също толкова налудничава, колкото тази на Ахмадинеджад. Когато го запитаха как вижда Иран, той отговори: „Помнете Амалек!“ Амалеките са извечните врагове на евреите в Тората (Петокнижието). В Първата книга на Самуил Бог казва: „Иди и порази амалеките, и унищожи до крак всичко тяхно и не ги пощади, а изколи и мъж и жена, дете и пеленаче, вол и овца, камила и осел“.

Ирационален страх и племенно-религиозни мании сега движат и двете страни, и поне до тази седмица военната конфронтация изглеждаше все по-вероятна. Но бунтът в Иран открива радикално различен път. Ако иранската политическа система бъде принудена да се подчини на волята на иранския народ, ще станем свидетели на мирното решение, което ни е очаквало през цялото време.

Най-подробното проучване на иранските нагласи, извършено от независимия Център за проучване на общественото мнение, установи, че 94 процента от иранците искат ядрена енергия, а 52 процента желаят ядрената бомба. Но има много важна уговорка. Над 70 процента са съгласни, че ако САЩ и ЕС предложат мирен пакет, с който гарантират, че няма да има интервенция, а инвестиции и помощ вместо това, то те ще позволят на инспекторите да следят отблизо техните ядрени програми и ще се откажат завинаги от амбициите си да се сдобият с ядрено оръжие.

Този път е изход от капана на страха. Той предотвратява бомбардировките, които биха подпалили още един пълзящ огън на взаимна ненавист в региона, и премахва риска от безкрайна криза с ракетите в Газа в сърцето на Близкия изток. Не е немислимо, че сделка може да бъде постигната с Ахмадинеджад още на власт, но отслабен, но това би било много по-вероятно при реформатор, зад чийто гръб стои народът.

Но как иранският народ може да го постигне? Ясно е какъв Иран искат да построят иранците – около 70 процента от тях искат всички постове на властта в политическата им система, в това число върховният аятолах, да бъдат избирани пряко. Те искат да подложат на избори цялата корумпирана геронтокрация. Ислямската република би била коренно реформирана отвътре, без мъчителните рискове да бъде срутена цялата система и да се започва отначало. Моллите няма да си тръгнат кротко, може дори да се махнат с бой. Но демографията гарантира, че лагерът на Ахмадинеджад ще загуби в дългосрочен план. Около 70 процента от иранците са под 30 години и огромното мнозинство от тях растат в големите градове, свързани чрез Туитър и Фейсбук с външния свят. Те са развили огромна субкултура от блогъри и рапъри, изразяващи техния гняв срещу „нравствената полиция“, която следи поведението им от всеки ъгъл. Докато твърдолинейният ислямистки електорат – възрастните и селяните – се свива, този на реформаторите расте.

Само за ограничено време можеш да потискаш едно гневно просветено интернет-поколение, много по-младо от теб. Накрая айподът ще надвие ислямизма. Но дали успее, преди да избухне още една близкоизточна война, родена от ирационален страх?

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.