СофияПловдивВарнаБургасРусе

Картечарката Тонка изтребила стотици руснаци за 30 марки заплата + видео

Антонина Макарова е единствената осъдена на смърт жена за цялата следвоенна история на СССР

Антонина Макарова, по съпруг Гинзбург – Тонка Картечарката, която екзекутирала стотици руснаци с картечница. Снимка НТВ, Русия

На 22 юни преди 68 години Германия напада СССР и започва война, която прави съюзници САЩ, Англия и комунистическата държава на Сталин, и води до поражението на Хитлер. В историята на войната се знае малко за някои куриозни случаи на руснаци, работили на страната на германците по време на окупацията.
Такава е историята на 19-годишната рускиня Антонина Макарова, наричана Тонка Картечарката, която с картечницата си е разстреляла като палач на затвора в малкото градче Локот няколкостотин души, повечето руски партизани. Жената-палач е издирвана в продължение на 35 години, открита е чак през 1978 г. и е осъдена на смърт.

http://www.youtube.com/watch?v=mityZWUMSxg

    22 юни 1941 г. Левитан чете съобщението
за началото на Великата Отечествена война

Обербургомистър Бронислав Камински, глава на републиката Автономен локотски окръг. Снимка: НТВ, Русия

Жесток експеримент е проведен от 1941 до 1943 г. в селото от градски тип Локот на окупираната от немците руска територия – сега Брянска област. Била формирана нещо като полицейска република – немците възложили на доброволно съгласилата се местна власт да управлява губернията спазвайки 100% фашистките методи и модели. Несъгласните били унищожавани. Палач на затвора била 19-годишната руска девойка Антонина Макарова. Обречените на смърт били натъпкани в пустееща конюшня. В Локот в началото на 20 век се намирал най-известният в Русия царски конезавод.

“Разстрелвах затворниците на около 500 метра зад конюшнята, пред една яма. След заповед на някого от началниците или лягах зад картечницата, или заставах на колене и стрелях, докато не паднеха всички.“ Това казва при разпита си на 8 юни 1978 г. наричаната от всички в Локот Тонка Картечарката.

Eкзекутирала с картечницата за 30 германски марки

Всъщност Тонка тръгнала на фронта като доброволка със санитарна чантичка през рамо. Минала през отбраната на Москва, после през отстъплението на съветската армия, следва плен. Успяла да избяга, попаднала в селцето Красний колодец, близо до Локот. Тонка била съвсем сама. И много искала да живее. Нямала с какво да плати на хазяйката си. И тогава направила своя избор. В гъстата и почти непроходима гора до Красний колодец действали партизаните. А в Локот, съвсем наблизо, охолно живеели руските фашисти.

Колаж със снимки на Тонка картечарката като млада и като 50-годишна, преди да бъде разкрита. Снимка: НТВ, Русия

В униформата си на съветска военнослужеща тя стигнала до затвора в Локот. Наели 19-годишната девойка за 30 марки на месец. Преди първата екзекуция й дали да пие водка. Послe вече пиела сама, но вече след разстрелите. Обичала да танцува вечер на гуляите на немците. Изглеждала добре – тъмноока, стройна, с къдрави коси и нови ботуши. Имала си всичко, което другите нямали – цигари, одеколон, сапун…И най-важното – била жива.

“Всички затворници бяха еднакви за мен. Само броят им се сменяше. Иначе всичко се повтаряше. Заповядваха ми да убия поредната група, изкарваха ми картечницата на мястото на разстрела, лягах и стрелях. После си тръгвах. Не се опитвах особено да запомня подробности”, казва Макарова на разпитите през юли 1978 г. По-късно обяснила, че събличала труповете и трупала дрехите им в квартирата си. “Нито аз ги познавах, нито те мен, важното е, че ми плащаха”, откровеничи масовата убийца.

Американската картечница „Максим“, модел 1910 г., много популярна в Русия пред първата половина на 20 век. С такава картечница Тонка Картечарката е разстрелвала групи от по няколко десетки, строени пред ров. Снимка: Музей на оръжията, Санкт Петербург

През 1943 г. към Брянска област наближават съветските войски. 22-годишната Антонина трябвало да спасява живота си. Тръгнала да бяга заедно с надзирателите и малкото останала немска войска на запад. Успяла да си издейства бележка, че през последните 3 г. е работила като медицинско лице в Съветската армия. Малко по-късно във военната болница в Кьонигсберг (сега Калининград) Макарова се запознава с бъдещия си мъж – фронтовак. След смяната на моминската й фамилия на Гинзбург тя започва нов живот.



    Документален филм за Тонка картечарката

35 години живее втория си живот

Никой не знаел за миналото й. В малкото беларуско градче тя и мъжът й работели в шивашка фабрика, ходели на манифестации, отглеждали децата си. „Семейство фронтоваци“ – с уважение говорели за тях познатите и приятелите им. Макарова била отличничка в производството, мъжът й много я обичал.

Всъщност почнали да я издирват веднага след войната. Повечето свидетели от Локот обаче, които си спомняли за девойката, разказвали за нея като  „Тонка-картечарката“, „Медицинската сестра“, „Московчанката“, но никой не си спомнял името й. Минали десетилетия – делото за издирване на Антонина отивало в архив, после пак изплувало. Докато най-сетне шефът на локотския затвор, с когото тя имала любовен роман, си спомнил фамилията на момичето-палач. Това помогнало на следствието да стигне до следите й в Белорусия. Неволен принос в откриването на убийцата има и един от братята й. Той трябвало да пътува в чужбина. На летището прилежно попълнил списък с всичките си живи роднини. Всички били с фамилията Парфьонови, а само едната му сестра – Антонина Макарова (при записването й в училище, тя не се сетила за фамилията си, децата казали на учителката – тя е Макарова, баща й е Макар, така си и останала до 1945 г. – Макарова, после по-мъж – Гинзбург).

Когато през юли 1978 г. милиционерите се приближили до нея и настойчиво я поканили да седне в колата за разговор, тя поискала цигара. Никакъв страх, никакво вълнение, никакви сълзи – до последната минута. Не успяла да си вземе сбогом с близките си. От следствения арест не праща нито едно писмо на мъжа си и двете си вече големи дъщери, които едва сега научили за Тонка-картечарката.

По време на следствието през лятото на 1978 г. било доказано, че Антонина Макарова е разстреляла 168 души – предимно партизани и семействата им. (Според публикации във в. “Московский комсомолец” жертвите на девойката-палач са около 1500 – включително жени, деца и старци.)

Съдебното дело срещу 57-годишната жена-звяр се провежда в Брянск. Решението на съда е смъртна присъда. Следващата 1979 г. е обявена за Година на жената и Макарова се надява да бъде помилвана. Молбата не е удовлетворена.  Картечарката очаквала най-много 3 г. условна присъда и недоумявала за какво могат да й дадат по-голяма. Антонина Макарова-Гинзбург е разстреляна в 6 часа сутринта на 11 август 1978 г.

„Невъзможно е да се страхуваш постоянно, казвала Антонина. Първите 10 години очаквах всеки миг почукване на вратата, а после се успокоих. Няма такива грехове, които да мъчат човека цял живот“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.