СофияПловдивВарнаБургасРусе

Мнение на един син гласоподавател – ако ви интересува

Емблемата на СДС – София

Редакторът на e-vestnik се дразни от костовистите и разни други обявяващи се за застъпници на Синята коалиция. Че били фанатици, че отричали всички привърженици на други партии и ги обиждали. Сигурно има право да се ядосва. Но нали Интернет е пространство за свободни мнения и няма сила, която да забрани някому да седне зад клавиатурата и да обяви (ако иска) пред целокупната глобална мрежа “Прокламация на привременното правителство”. С други думи – като правите вестник в Интернет, значи трябва да сте наясно, че предизвиквате читателите си. А за разлика от хартиените вестници, електронният дава възможност и на публиката да участва в списването му. Да не се обижда редакцията, но понякога мненията са по-интересни от самите статии. Мненията също са богатство на изданието. (Тук се сещам за един приятел, който ми разказваше, че над 100 000 души в Пекин са назначени в милицията и получават заплата само и само да следят Интернет кой какво пише във форумите. Но Китай е несравнима величина с нашите жалки 5 000 агенти на ДАНС).

Но стига сме си чели лекции. Съюзът между СДС и ДСБ беше най-невероятно явление, което се случи в блатото на българската политика от 2001 г. насам. Резултатът от 8 % на изборите за Европейски парламент е и голям, и малък. Голям, защото показа, първо – че Синята коалиция има достатъчно избиратели. Второ – че те не са разколебани от лица като Пламен Юруков, Марио Тагарински, Явор Дачков или Яне Янев.

Трето – че лумпените отдавна не са в онова СДС, което правеше гладни стачки против Конституцията или против своя президент Желю Желев и викаха “Кой не скача е червен!” в трамваите. Сега те имат свои кумири като Волен Сидеров, бивш главен редактор на в. “Демокрация”, Емил Кошлуков, бивш лидер на Независимите студентски дружества и дори като Пламен Орешарски, бивш зам.-председател на СДС.

Резултатът от последния вот обаче е малък, защото се вижда, че бъдещото място на Синята коалиция отново ще е в опозиция. (Моята лична прогноза е за около 10 %).

Синята коалиция може да влезе в съглашение с Бойко Борисов, но вероятно това няма да е достатъчно и ще се стигне до коалиция между ГЕРБ и БСП. Щото така – разбирате ли, поискали избирателите. Това и ще е краят на мита за обидения генерал, комуто комунистите убили дядо му и той искал да им отмъсти. (След като ни поуправлява коалиция от червени гербери, за 42-ото Народно събрание Бойко Борисов и Цветан Цветанов да черпят, ако минат 4-процентовата бариера. Но това е тема, по която ще имаме 4 години да размишляваме).

Фактът е факт – още от миналата есен на Станишев и Доган (Царя не го броим) започна да им пари под задниците, защото усетиха, че се появява съюз между СДС и ДСБ. Дали Петко Сертов каза на двамата водачи на тройната коалиция  какво се говори по масите в кръчмата “Синия лъв”, или директно е подслушвал телефони – не знам. Но, съгласете се – червените и турскосините атаки срещу ГЕРБ и всички останали части на опозицията започнаха тъкмо тогава. Удари часът на Яне, на Ковачки, на крилца, перца и нови зори, които управляващите трябваше да използват, за да разколебаят избирателите. Повечето скандали, които текат и досега в СДС идват точно от тази посока. И ги предизвикват уж сини активисти, които са червени, защото са пембени.

Предизвикват ги такива субекти, които усещат, че им се изплъзват депутатските заплати, мерцедесите, комисионните… Изплъзва им се властта.

Добре – да си представим, че ГЕРБ и Синята коалиция (плюс НДСВ) направят правителство. Каква драма! Станишев ще търка с лакти простата депутатска банка. Ще взима думата за реплики и ще гласува “против” всеки закон .

Извинете, но нали е демокрация – мандатът свършва, управляващите се сменят. Да не би да е настъпил краят на света, ако БСП и ДПС минат в опозиция. Ами ще настъпи за някои – за Ирена Кръстева и сина й ще настъпи, защото ще им развалят сделката за сградата на НАП. Няма да купят “Булгартабак”, ще изпуснат цифровизацията на телевизиите, няма да вземат даже и “Ботев” – Пловдив. Ще пострадат и турците с фалшиви дипломи, които са назначени като чиновници в Министерство на земеделието и областните служби по земеделие из цяла България, а те – горките, още не знаят български.

Ще страдат и  Румен Петков, и Румен Овчаров. Тъмен облак ще падне и над светлия образ на президента, наричан също Гоце. Кой друг ще страда, ако тройната коалиция изтърве властта? Техните стотици хиляди избиратели? Да, тежко е. Но да се поучат от онези, които продължават да гласуват за СДС и Иван Костов – те колко избори изгубиха от 2001 г. насам, а са си живи и здрави.

В България е на дневен ред друг дебат – кому и защо е нужен социализъм. Не само защото е световна криза. Ние трябва всеки да питаме кой си пълни гушата, докато лъже наемния работник, че е неговият представител във властта. Кой заблуждава хората на наемния труд, че могат да спечелят от нещо друго, освен от двете си ръце и таланта си? Кой отрича частната собственост върху имотите и средствата за производство, докато самият той притежава движимости и недвижимости, които хората от дребния и средния бизнес и с денонощни усилия никога няма да постигнат? Кой настоява за намеса на държавата във всевъзможни сектори на икономиката, а дава обществените поръчки на братя и партийни секретари? Това ли е новото, което вече е дошло и което наричат социализъм?

Препоръчвам на всички да отидат в Швейцария, а може и още по-близо – в Гърция. Да видят как е там и да го наричат, както си искат – социализъм, капитализъм, либерализъм… Но винаги да си задават и въпроса как щеше да изглежда България, ако 45 години не беше в орбитата на Москва и после още 20 години не бе управлявана от гладки съветски мозъци, от касти потомствени червени аристократи, от офицери и доносници на Държавна сигурност.

Цялата тази непорината смрад остана и даже намаза от мирния преход. Но парадокс – точно в това бе моралната сила на СДС – защото не позволи на пръкналите се антикомунисти, възседнали гребена на вълната,  да започнат да колят и бесят хора заради политическите им убеждения. Не – сините видяха силата си в това да се смеят на този, който не скача, защото е червен, но не да викат танкове, не да го бият с тояги и не да го пращат в Белене и Ловеч, за да го превъзпитат.

Най-лесното нещо за СДС през 1990 г. беше да обяви гражданска война и както пишеше на една значка от онова време: “Който оцелее, ще закусва”. Можеше да я обяви и самият Иван Костов през 1997 г., но вместо това направи приватизация. Колкото и да е лоша – тя създаде над 80 % частна собственост в България, която всяка минута започна да ражда капитализъм. (Плоди се и до днес кучката, напук на кризата).

Иван Костов вдига ръката на Надежда Михайлова след избора й за председател на СДС преди 6 години. Снимка: Булфото

Никой през тези 20 години не забрани съществуването на БКП или БСП (макар че ранният Доган имаше такава идея), на което могат да завидят например национал-социалистите в Германия. На тях, бедните – и в най-дръзките им мечти не се е привиждало, че 16 години след 9 май 1945 г. детето на Гьоринг ще стане федерален канцлер, на Гьобелс – главен прокурор, а внукът на Хитлер ще радва немския народ във ВИП-Брадър и ще призовава на негово име да се пращат SMS-и за благотворителност.

След робство трябва 40 години да се обикаля из пустинята, докато умре и последният, който помни. Например –  Пионерската организация и заветите на Георги Димитров, Комсомола, Държавна сигурност, задължителната казарма и евентуалните противници – Гърция, Турция, САЩ, НАТО, църквата, пазарната стихия и частнособственическата страст.

20 години вече изкарахме заедно – половината от срока, в който трябва да забравим робството. Търпим червените бабички, които са наши майки и баби. Търпим и сините бабички, които искат реванш за изгубената си младост и пропуснати ползи от национализираните фабрики на бащите им или от несъществуващи днес имоти, отнети по Закона за едрата градска покрита недвижима собственост.

Е да – плоюем се и едните, и другите по вестниците и в Интернет, но дума дупка не прави, пушка не пука, косъм не пада от ничия глава. Няма идея, идеология или религия, която да е по-велика от човешкия живот или да изисква убиването на хора. Абстрактният хуманизъм, от който не се отказа Синята коалиция, нито Европейската народна партия – това е тяхната сила. Тя ги различава от вчерашните комунисти (днешни социалисти), леви или десни националисти и всякакви други -листи.

Свободата и демокрацията днес – в 21 век, не са на върха на бойното копие. Основите на общоевропейския дом не стъпват върху черепите на хиляди предтечи. Мечтата за България в Европейския съюз, която вече е реалност, прави смешни нашите балкански напъни за плаж на три морета.

Затова в дни на избори – всяка бюлетина е от значение. Пускайте я и не се бойте дали Азер Меликов ще я преброи.

––––––

Б. р. – e-vestnik публикува горното мнение (както и на други автори), въпреки че не е съгласен напълно с него. Проблемите на СДС не са само външни, а и вътрешни. И продължаваме да смятаме, че в тази партия има недемократични тенденции и нетърпимост към политическите съперници. В СДС-ДСБ има хора, които искат реванш и чистки по политически причини, дори само по съмнения за близост с досегашните управляващи или за изказано мнение против сините. Темата е дълга и няма да се изчерпи с едно или две мнения.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.