СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ана Караиванова: Съдът е угаждал на всички капризи на обвиняемите по делото „Борилски“

Ана Караиванова, шеф на инспектората към Висшия съдебен съвет. Снимка: Борислав Николов, в. „Сега“

Ана Караиванова, главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), за проверката по делото „Борилски“, което скандализира Франция и Европа, в студиото на Дарик радио, предаването „Седмицата”. Както е писа вече неведнъж и e-vestnik, делото „Борилски“ е за убийството на български студент в Париж. Двама негови приятели българи са уличени, след като са се прибрали в България, с убедителни доказателства от френското следствие (включително е открита ДНК от единия под ноктите на жертвата), че са извършили престъплението. Тук българският съд повече от 5 години ги е оставил на свобода и ги оневинява, което предизвика смайване и остри протести във Франция.

Водещ: За случая „Борилски” ви похвалиха много. Вие всъщност завършихте там проверката.

Ана Караиванова: Ние всъщност направихме една проверка само по движението на делото, тъй като беше висящо.

Водещ: Между Варна, Шумен и Търново.

Ана Караиванова: Да, именно. Защото делото е висящо и не можехме, така, да оказваме, ако се смята, някакъв вид въздействие, върху Върховния съд.

Водещ: И какво точно констатирахте по движението?

Ана Караиванова: Констатирахме, че делото много дълго се е гледало на първа инстанция – пет години. Могло е да се съкрати разглеждането му, но то неслучайно ние написахме накрая едно изречение, че вместо съдът всъщност защитата е ръководила процеса, като съдът е, така, угаждал, нека го кажа, на всички нейни капризи. В същото време аз бях изумена, нека го кажа, да не прозвучи много силно, че две инстанции подред могат да не прочетат изцяло делото, особено първата, при която то се е намирало пет години, и да не обсъдят доказателства, които се намират в кориците на делото. Нямах, така, не възможност, нямах право да го кажа това, тъй като делото беше висящо, но Върховният съд прочете това дело и написа за първи път едни блестящи мотиви. И веднага връзвам това със заседанието в четвъртък на Висшия съдебен съвет, където минаваше рутинно атестацията на докладчиците от апелативната инстанция и там, както… (б. р. – на това заседание е направена атестация на съдията по делото Здравко Трифонов, с най-висока оценка)

Водещ: Във Велико Търново, съдията Здравко Трифонов.

Ана Караиванова: Както рутинно е прието във Висшия съдебен съвет, написана е оценката „много добра”, предложено е от Комисията по атестации…

Водещ: А, на този съдия му пишат, че е най-добрият съдия?Ана Караиванова: Така. Като първата част от атестациите още, така както е посочено в закона – брой, вид, сложност на делата, добре мотивиране, излагане, обосновани мотиви. Ами, по това дело всички бяха свидетели…

Водещ: То цяла Европа говори за това дело.

Ана Караиванова: Цяла Европа говори за това дело, че не е мотивирано. Да не говорим, че да не обсъдиш всички доказателства, които са вътре и които не се свързват с екзотичната теза на подсъдимите и тяхната защита. Аз приемам по-благоприятното – че просто не са си прочели делото, въпреки че аз за осем часа го четох и видях това, тази кредитна карта на убитото момче в кървавия панталон на един от подсъдимите, който е оставен там. На този факт никой от двете инстанции не беше дал обяснение. Той просто го беше подминал, все едно това доказателство го няма по делото.

Водещ: Добре, но от това, което казвате със случая в четвъртък, човек може да си направи извода, че вие каквото и да пишете във вашия инспекторат, те си правят с copy/paste на атестациите, „много добър“, „добър“, което изглежда формално.

Ана Караиванова: Стремим се да променим този стил на работа и това, естествено, ни създава конфликти. Както виждате, когато взех думата и се противопоставих механично да се одобри оценката на този магистрат, съветът взе предвид и я намали в следващата степен добра.

Водещ: Това удовлетворява ли ви?

Ана Караиванова: Донякъде.

Водещ: Че сте успяла да промените нещо.

Ана Караиванова: Да, в последния момент.

Водещ: Но как изглеждаме в очите на тия парижки магистрати, които четат нашето решение, след това се обаждат на френския посланик, идва, вие се срещахте с аналогичния орган от Париж, който контролира техния…

Ана Караиванова: Да, френският инспекторат.

Водещ: Да, техният инспекторат, как изглеждаме, като, хайде, няма да е шестица, ще му пишем петица на тоя, дето така е написал това решение?

Ана Караиванова: Не изглеждаме добре. Магистратите, инспекторатът не се намеси в този конкретен случай. Други, и френският посланик, и други лица, които са присъствали през цялото време на разглеждането на делото както в Шумен, така и във Велико Търново, са стояли да слушат как се провежда един такъв процес. Но не е важното дали по това конкретно дело изглеждаме зле в очите на французите, или сега чакаме какво ще каже докладът, поредният, на европейските експерти. Ние изглеждаме зле и в очите и на собственото си общество. Само от последната седмица прегледайте пресата и ще видите, че всеки ден има материали за съдебната система, включително един, така, в доста ироничен, но доста верен тон на Радомир Чолаков от последната седмица завършваше с един послеслов най-после да ни слагат предпазната клауза. А в същото време ние обсъждаме дали холандският министър на европейските въпроси е предложил такава. Значи, най-напред ние трябва, съдебната система, да завоюва отново доверието на българските граждани, включително и на представителите на медиите. Тя малко несправедливо понякога като цяло е критикувана, но все пак има и основание за това.

Водещ: Какви са последиците от вашите констатации, разбира се, вие ще кажете кои са и най-често констатираните нарушения, но какво се случва със случаи, които вече са отшумели, констатациите са направени? Вие дадохте няколко интервюта, в които ги обяснихте, например, костинбродска престъпна група за придобиване на движими имоти, предварително обезпечаване по сметките на ДЗИ банк, които са фрапиращи примери за не непознаване на закона, не изкривяването му, ами откровеното му престъпно използване. Какво се случва, след като вие ги констатирате най-честно тия неща?

Ана Караиванова: Аз мисля, че ако искаме да направим добра съдебна система, не вече тук, както политиците чух да говорят, трябва политическа воля, а трябва вече съдебна воля. Нашите констатации трябва да намерят продължението и реализацията си в други органи. Случаите, които споменахте, основно е прокуратурата. Ще се отклоня за момент да кажа, че наскоро слушах един американски съдия от апелативен съд, който отговарял и за корупцията, и каза: Имахме случай, когато съдия, делата на един определен адвокат все при него се случваше да попадат и по делата на този адвокат той прилагаше различно закона, отколкото за другите граждани; хванахме ги, осъдихме ги. Казвам, за съжаление, и при нас има такива случаи. Само последното не правим – не ги осъждаме. Та и за случаите за запорите на ДЗИ съвсем наскоро бях при главния прокурор, без да викам камери, и едно решение, което не ме удовлетворяваше, той постави резолюция. Да се надяваме, че най-после прокуратурата ще види същността на нещата, въпреки че за съжаление единият от участващите в тази схема адвокат си отиде по нелеп начин, т.е. с поредното убийство, вместо да седне и да се разплете този случай, които… Ние сме написали точно въпроси по този случай, които не намират обяснение в едно редовно правосъдие.

Водещ: Кой са най-честите нарушения?

Ана Караиванова: Най-честите нарушения, ако трябва да говорим, това е ненавременното изписване на делата, т.е. в процесуалните закони са поставени срокове, 30 дни обикновено…, в наказателните – 15.

Водещ: И те казват: ние сме много натоварени.

Ана Караиванова: Това не е вярно.

Водещ: Разговаряли сме в това студио с председатели на съдилища. Те казват, дават бройките, средните, които излизат и излиза, че то наистина трябва да седиш да пишеш от сутрин до вечер и то без много-много да четеш делата.

Ана Караиванова: Така, те дават бройките, но никога не ги разграничават. В тези бройки дела, примерно, и влизат и разрешенията за теглене на влог на непълнолетно дете от родителите. Мислите ли, че това са сложни дела и трябва да стоят денонощно? Наскоро констатираха в един съд, няма да го оглася още, защото чакам да се завърне инспекторката, която извърши проверка и аз й четях предварителните констатации, че бройките, които са отчетени тук в статистиката, въобще не са верни в сравнение с това, което е видяла налице, изчислявала, а са няколко пъти завишени. Така че и френските инспектори, които бяха тук, казват, че на място проверяват дали статистиката, която отчитат, е вярна. Правят се кухи обеми от дела. Най-различни, съвсем, така, как да ви кажа, леки случаи на обикновена съдебна администрация се образуват като дела, за да може да се отчитат големи бройки. На нашите магистрати натовареността не е толкова голяма, колкото са свикнали да ни казват. Това също е наша работа и ние го правим. И по този начин мисля, че ще отпадне оправданието „ние сме много натоварени”. Освен това, както писахме в нашия анализ за дисциплинарната практика, когато в Страсбург осъждат държавата ни в Европейския съд по правата на човека за гледане на делото в неразумни срокове, въобще не питат колко е натоварен конкретният магистрат. И едно дело да е разгледал в неразумни срокове, държавата плаща. Досега е платила милиони евро. А ние се оправдаваме с натовареност. Работа на административните ръководители, за които има страшно много кандидати виждате сега, е да намерят най-адекватните форми, за да създадат една нормална натовареност на магистратите.

Водещ: Друг проблем е компетентността. Какво е всъщност обобщението, което бихте направили след тези проверки? Общо взето през всичките тези години след 1989 г. съдиите и прокурорите твърдяха, че техните решения не трябва да се обсъждат и че каквото са решили, това е.

Ана Караиванова: Никога не съм била съгласна с този довод. Вярно е, че когато е влязло в сила, то решението трябва да се изпълни – този случай, който чух, че разисквахте в дебата. Но от друга страна…

Водещ: Имате предвид за Асеновград случаят.

Ана Караиванова: Да.

Водещ: Не. То там проблемът не беше дали трябва да се изпълни или да не се изпълни решението, то трябва да се изпълни, но не теглейки дете, което крещи: „Помощ!”

Ана Караиванова: Да… Но не може, да не обсъждаме безобразни решения така, както обсъждаме делото „Борилски”. Добре е това, че сега са поставени, качени всичките решения на Интернет, и всеки може да си изтегли и да види дали този магистрат, особено в съда, си мотивира така блестящо решенията. Мотивите трябва да се и в синхрон с обикновената човешка логика. И оттам се вижда. Всеки може да види, особено юристът. Второ, не трябва да отминаваме случаите на, както казвам понякога, изумителна неграмотност. Коментираше се сред колеги един случай на прокурор, който е отказал да образува досъдебно производство за лъжесвидетелстване за това, че според него в гражданските дела не може да има лъжесвидетелстване, а само свидетелите по наказателни дела носят такава отговорност. И ако, изчислявам, продължаваме така да правим атестациите по точки, този прокурор сигурно ще получи и той много добрата оценка и ще кандидатства за Върховния съд, какъвто случай имаше миналата година за Търговската колегия например, след като е само заместник-районен прокурор. И ако оглеждаме тези кадри, които постановяват такива безумни актове, които нямат нищо общо с правото, ама ги оглеждаме така, както е залегнала идеята в закона, и на периодичните атестации, и преди да им дадем статут на несменяемост, тоест 5 години, и когато кандидатстват за повишаване, аз мисля, че ще си свършим така дълго продължилата съдебна реформа. В това е също и нашата роля. Макар че формално погледнато ние тук се движим някак си по границите на нашите правомощия да се произнасяме и по качеството на самите съдебни актове. Но не можем да го отминем, той е решено делото.

Водещ: Добре, но това от гледна точка на страните… несправедливо осъдените… губят.

Ана Караиванова: Да, вярно е. Затова и при нас толкова много е работата.

Водещ: Вашата цел е обаче да спрете тоя съдия…

Ана Караиванова: Да спрем този формализъм.

Водещ: … дето пише такива решения.

Ана Караиванова: Да, да пише такива решения. Да го посочим, че той не става за повишаване, за оценката много добра, и други механизми да ползва за повишението си, а не работата, не да се изявява по професионалните си качества.

Водещ: Колко сигнала имате – годишно или… на каквато база ви е известно…Ана Караиванова: Миналата година бяха около 1600, тази година двойно се движат.

Водещ: Ама това хора… който е загубил делото и ви пише…

Ана Караиванова: Да, загубил делото и ни пише…

Водещ: „Загубих, защото тоя е корумпиран или защото е некадърен.”

Ана Караиванова: Да. И около 90% от сигналите са неоснователни

Водещ: Вярно са си ги загубили. Обаче 10…

Ана Караиванова: 10 обаче…

Водещ: Като обаче ги хващате, че е прав човекът.

Ана Караиванова: Да. И тогава отиваме на проверка, в случая в Дупница примерно.

Водещ: Какво беше там в Дупница?

Ана Караиванова: Дойде сигнал за дребното хулиганство. Един гражданин каза: „Как ме осъдиха, аз знам, че отидох да си проверявам нещо и казват: имаш да плащаш глоба. Ама каква глоба, защо? – Осъден си за дребно хулиганство.” Казва: „Аз знам, че ги водят в съда, мен не ме водиха в съд.” Как така? „Вярно, че полицията нещо ме задържа.” И казва: „Интуицията на нашия инспектор, и дългогодишният му опит казват – нещо сочи, че това не е единичен случай и практика, я да отидем на място да видим другите съдии…”

Водещ: И какво – в Дупница ги съдят без да ги водят в съда?

Ана Караиванова: Да. Без да ги водят в съда, съдиите слагат резолюция, не правят протокол, не изслушват обясненията на уличения.

Водещ: Ама така са си… В цяла Дупница така решават?

Ана Караиванова: Така си е, да. В Дупница така решават. И те се оправдават, че години наред това било практика, защото в събота и неделя съдът не работел. Казва: „Ами те прилагат закона за делник и за празник.” Нали…

Водещ: Добре, а сами сезирате ли се?

Ана Караиванова: Сезираме се, разбира се.

Водещ: Като напишат във вестниците и вие…

Ана Караиванова: Когато сигналът е достатъчно конкретен, даваш повод да се мисли, че тук има нещо, тогава… В пресата пишат и доста…

Водещ: В колко случая съветът се е съобразил с вас и е наложил наказанията?

Ана Караиванова: В по-големия брой от случаите се е съобразил.

Водещ: А има ли фрапиращ случай, който смятате, че неправилно не се е съгласил с вас?

Ана Караиванова: Има… в този случай напоследък за Дупница, Висшият съдебен съвет приема, че наказанието, което ние сме предложили, което е от компетентност на Висшия съдебен съвет – намаляване на възнаграждението, е прекалено тежко за тези нарушения.

Водещ: За тия, дето са съдили без да присъстват съдените?

Ана Караиванова: Да. И ги изпраща да ги накаже административния ръководител с по-лекото. Но тъй като административния ръководител също сме го предложили за наказание, на мен интересно ми е как той ще наложи на подчинените си и какво ще направи.

Със съкращения от стенограмата на агенция „Фокус“, виж тук целия текст

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.