СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ромите в Македония в часа на чудото

Дeн първи

Ромски музиканти на празника Едерлези до Прилеп. Снимка: Дъ пауър ъф кълчър

„Около полунощ голяма жаба ще се появи – никой не знае откъде – и тогава лечебна вода ще потече от извора, само за да пресъхне няколко минути по-късно“, казва Исо, 53-годишен ходжа, който току-що е рецитирал Корана, за да освети заколването на шест овце. После с оръжеен залп ще бъдат призовани три ангела, които ще възстановят потока, за да могат 200-те поклонника да отнесат бутилка вкъщи.

Нещата наоколо изглеждаха така, сякаш ще бъде лесно да се събере необходимата огнева мощ. „Като Афганистан е“, усмихва се Исо, докато оглежда растящия лагер на притежаващите оръжие поклонници. Дори от колана на анцуга на Алмир, неговият 19-годишен ученик, стърчи дръжка на пистолет. И изглежда доста заплашително, докато размахва с удоволствие страховита брадва. За щастие оръжията са там, само за да задоволят балканския обичай да се изстрелят по един-два радостни куршума в добро настроение, а брадвата, за да цепи дърва за лагерния огън.

Изкачих се за два часа в тази планина близо до град Прилеп в Западна Македония с група роми, за да стана свидетел на „Едерлези“, двудневни празници, популярни сред ромите, живеещи в Югоизточна Европа, които започват в навечерието на Гергьовден. „За неромските християни Гергьовден е просто още един имен ден, за ромите е много повече“, казва Исо. Въпреки че ромското население в региона е основно мюсюлманско, православните роми отбелязват празника с не по-малко ентусиазъм.

За мюсюлманите теологическото обяснение за празника е среща през девети век между Зеления човек, енигматична фигура известна като „Ал-Хидр“ на арабски, и Илия, пророк от Стария завет. Но Исо свързва Ал-Хидр с чудотворното разцъфтяване на природата, което се случва, след като Буда медитира под едно дърво. „Нашата библия, Коранът, е чадър за всички религии“, казва той. Ритуалът край Прилеп се корени 200 години назад, когато прадядото на Нури Узереоски, очилат мъж на около петдесет, наследил ролята на пазител на извора, бил заведен до извора, както се твърди, от архангел Михаил.

Но Исо няма нужда от конкретна религиозна етимология. „Не е точно свещен ден. Той е край на пролетта и началото на лятото. Това е международен ден, празнуван от роми в Афганистан, Казахстан и Турция“. Събирането тук също има своя малък международен контингент. Всеки от шестте метални навеси е наречен на местата, откъдето приятели и съседи са изпратили парите за направата им. Беше ми предложено място да легна на набръчкан картон в швейцарския подслон, който беше съседен на Австрия, Дания и Италия.

„Почти всичката храна е дарена“, казва Тахир Селемоски, президент на гражданската асоциация Ромска добрина. „Няма почти никаква работа и почти всички роми са неграмотни, въпреки че Исус и Мохамед също са били неграмотни.“ Единственото добро нещо, казва той, е, че омразата към ромите в Македония не е толкова силна, колкото на други места като Чехия. Главният източник на прехрана идва от отглеждането на тютюн. Но това предлага само дребни печалби. Един фермер може да получи около 250 динара (5,50 долара) на килограм, а един обикновен имот донася годишна реколта от едва десет килограма.

Малко преди слънцето да залезе, жените, водени от Сейдия Салижоска, сервираха вечеря – агнешки курбан с боб и комат хляб. (Като гост бях изпратен в началото на опашката.) Комбинацията от обилен обяд, следобедна разходка в планината под парещото слънце и чашка домашна ракия направи бързо спускащия се мрак изключително сънотворен. Оттеглих се към моята част от Швейцария. Може би двадесет минути по-късно се събудих стреснат от тъмна фигура, стояща над мен – мъж на средна възраст ме покриваше с одеало.

Излязох с изморени очи около час по-късно. Беше пълен мрак. Освен светлината на 3-4 крушки, захранвани от генератор, единствената светлина идваше от лагерните огньове наблизо. Мнозина бяха намерили подслон за нощта в пукнатините на гранитната скала точно отзад или бяха направили навеси от клони и полиетиленови покривала. Беше време да седнем до огъня и да чакаме чудо.

Ден втори

В един без петнадесет през нощта хора с пластмасови бутилки започнаха да се редят в неравна опашка на пътеката, водеща към извора. Генераторите бяха изключени и гласовете притихнаха. За първи път имаше почти пълна тишина, нарушавана само от веселото приближаване на Исо до извора. „Направете път, направете път, молеше той, ходжата иска да мине.“ След като Исо мина, отново настана странна тишина. „Тази вечер нещо ще се случи тук. Не знам какво“, ми каза Ивас, 24-годишен. Тихо предаваха оръжията напред. И последва оглушителен залп, усилен от гранитната стена зад нас. Явно гигантската жаба беше дошла. През следващите два часа хората си проправяха път към извора, за да жертват по динар и да позволят на г-н Узереоски да напълни бутилката им с изворна вода. Най-честото желание беше за брак и деца.

После се върнахме към почивка до огъня, колибата или за някои по-смели хора обратно по склона в пълен мрак. За мен беше обратно към Швейцария, за което се надявах, че ще бъде успокоителен сън. Но скоро след изгрева тези, които бяха останали, бяха събудени, за да се прибират вкъщи, или в моя случай, към някой хотел. Все пак, имаше да се раздава още изворна вода и предстоеше втори ден празнуване, за който беше нужна подготовка – пикника в долината по-надолу, известен като „пиндо“. Казаха ми, че най-добрият подарък бил овца.

Късната утрин беше прекарана в претърсване на града и околните хълмове за подходящо животно. От едно поле наблизо един овчар предложи помощта си: отказвайки да се раздели с някое животно от своето стадо, ни упъти към едно близко стопанство. За някой, който никога не беше купувал овца, това изглеждаше феноменално бързо действие. За по-малко от пет минути една беше наобиколена, вързана, премерена и оставена да лежи блееща върху легло от зебло и вестници в багажника на колата. Бях значително по-беден, но готов, доколкото някой може да бъде, за „пиндо“.

Съветът беше правилен. Овцата беше топло приета от г-жа Салижоска, жената, която беше отговорна за гощавката миналия ден. Върза я с малко връв отзад на семейната си кола. И там, в средата на галопиращите коне, състезаващите се мотори, стрелба и правещи салта деца, беше сервирана маса, която непрестанно беше запълвана с кафе, бисквити, бира, бургери на скара, скумрия и пиле. По-нагоре на хълма видях Исо, ходжата, който хвърли своята бейзболна шапка във въздуха, за да се хване в бавното хоро, наричано „коло“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.