Али Хаменей: иранската загадка

Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей в Техеран. Снимка: Ройтерс

Той въплъщава цялата загадъчност на иранския режим. От 20 години с него не се е срещал нито един чуждестранен журналист. Аятолах Али Хаменей никога не приема акредитираните в Иран посланици и много рядко прави изказвания. Но именно тази енигматична личност с очила, бяла брада и черен тюрбан на потомците на Пророка, е централната фигура в Ислямската република като неин официален върховен водач след смъртта през 1989 година на основателя й аятолах Хомейни. Този 70-годишен човек, който обича да ходи по планините, ще трябва да намери изход от най-тежката политическа криза в Иран от 1979 година след оспорваното преизбиране на 12 юни на Махмуд Ахмадинеджад за президент. Дали ще изпълни исканията на загубилия изборите Мир Хосейн Мусави, дали ще накара иранците да гласуват отново или ще отстъпи пред валяка на репресиите, с риск да тласне победения към дисидентство, издигайки го до водач на опозицията?

Часът на избора скоро ще удари. Впрочем, решителността не е силната му страна. На хартия обаче първият човек на режима има почти пълна власт. Той контролира армията, правосъдието, телевизията, Гвардейците на революцията (следователно и ядрените въпроси), като не забравяме милициите „басидж“, на които е възложено да защитават режима. Но понеже в Иран никога нищо не е просто, вождът е обграден от цяла армия съветници – близо 1700 – и е поставен под зоркия поглед на половин дузина инстанции, регулиращи системата. „Хаменей е само primus interpares – пръв сред равни“, подчертава западен дипломат. В прав текст – последен арбитър между съперничещите си фракции на върха на държавата, радетел на минималния консенсус за спасяване на режима, който от близо седмица улицата оспорва.

Роден в свещения град Мешхед в Източен Иран, преди да стане аятолах, Али Хаменей изучава ислямска философия. Противниците му обаче се присмиват на по-скоро скромните му религиозни познания. Той е една от главните фигури на революцията, прокудила през 1979-та шаха, след аятолах Хомейни, който го назначава за имам на голямата петъчна молитва в Техеран. Пост, осигуряващ му голямо влияние сред тълпите. Две години по-късно, през 1981-ва, става първото религиозно лице, избрано за президент на Ислямската република. През осемте си години на този пост Хаменей внимава да не противоречи на Хомейни, отхвърляйки упорито каквото и да било примирие с Ирак по време на войната между двете съседни държави. За много иранци тези години си остават времето, когато Иран се отказва от надеждата да стане светска държава. Когато Хомейни умира, Хаменей е избран за върховен водач от Съвета на мъдреците – колегия от 80 духовници, които имат правото дори да го свалят от власт. Смятан за твърдолинеен, той пречи на политиката за отваряне на обществото и институциите, която иска да наложи президентът Мохамад Хатами между 1997 и 2005 година. През 2006-та Хаменей стига дотам, че спира указ, разрешаващ на жените да посещават стадиони.

Барак Обама е наясно, че именно Хаменей е човекът, който ще реши съдбата на диалога, който предлага на Иран. Но как да се осъществи контакт с този яростен борец срещу Големия сатана (както в Иран наричат САЩ)? „Върховният водач не е готов за среща с Обама“, отбелязва ирански дипломат, дипломатическият му съветник Али Акбар Велаяти, който има американско гражданство (придобито чрез брак, естествено). Дали обаче Хаменей, който не е напускал Иран от 1989 година, наистина е заинтересован от отваряне на страната, което би могло да доведе до падане на режима?

Изявленията му не дават яснота. В Язд миналата година Хаменей заяви, че сближаването със САЩ е допустимо дотолкова, доколкото служи на иранските интереси. Но след протегнатата ръка на Обама по случай новруза, иранската нова година, последва студен душ от страна на иранското върховно ръководство. „Това са само лозунги“, заключи омаловажаващо вождът.

Всъщност, по този възлов проблем „Хаменей се колебае между приближените си, които смятат, че разногласията със САЩ са идеологически и пропастта между двете страни не може да бъде преодоляна, и онези, за които това преди всичко е въпрос на интереси на Иран“, посочва изследователският център Международна кризисна група.

Така обаче беше преди президентските избори, тъй като за скептиците, застъпничеството на фигура номер едно на режима в полза на фалшифицирането ясно показва, че той предпочита да види Иран с твърдолинеен президент като Ахмадинеджад, който със сигурност ще протегне ръка на Обама, но на цена, която ще го накара единствено да откаже ръкостискането. А това ще даде на Иран удобната възможност да прехвърли върху Америка отговорността за евентуален неуспех…

В последните години отношенията на Хаменей с настоящия президент не винаги са били безоблачни. Макар върховният водач да защити пред Запада начина, по който президентът действа по ядрения въпрос, той разкритикува Ахмадинеджад, че е допуснал инфлацията да му се изплъзне от контрол.

Слуховете за здравословното състояние на Хаменей редовно подхранват спекулациите за предстояща война между някои от претендентите за поста му, сред които е и Али Акбар Рафсанджани – друг стълб на режима, попаднал днес в полезрението на Ахмадинеджад, защото „бъркал в държавната каса“. „Не се притеснявайте за здравето на вожда. Той прави упражнения по два часа всеки ден, плува и все още с лекота изкачва баири“, разказва един от другарите му в походите из възвишенията край Техеран. Баща на шест деца, Али Хаменей живее в имперско имение северно от столицата, но е известен със скромния си начин на живот. Оцелял през 1981-ва при покушение, след което вече не може да си служи с дясната ръка, сега Хаменей е изправен пред друга битка и тя е решаваща за бъдещето на Ислямската република.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.