СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ватманът Илчо, фен на Лили Иванова: Няма да пее, като стане на 100

Илчо в стаята си сред плакатите с Лили Иванова. Снимки: авторката

30 години съм ватман, 40 години съм фен на Лили”, смее се Илчо Илиев – най-големият фен на Лили Иванова. Преди време Димитър Ковачев- Фънки беше казал пред е-vestnik, че в България няма истински фенове, затова няма как да се организират концерти на големи изпълнители у нас. Всъщност верни фенове има, но не и на музиката, за която говори Фънки.

За Илчо Лили Иванова е най-голямата звезда, не само в България, а и в света. Той е един от най-верните й фенове, които са се доближили до певицата и останал верен на нея в продължение на десетилетия. Илчо е единственият одобрен фен от Лили, който разказва за нея във филма на бТВ „Опасно близо – Лили Иванова”. Малката му стая в кв. „Надежда” е облепена със снимки и плакати на певицата, има всичките й книги, всичките й албуми.
Илчо започва да харесва Лили на 15-годишна възраст. През 1969 година я чува на „Златния Орфей” и оттогава се влюбва в музиката й. Започва да събира картички и плакати, да ходи по нейни концерти. „Почнах от книжарницата да си купувам плочи, снимки. Продаваха по стрелбищата по 100-200 снимки – аз бях направил албум с около 900 снимки. Тогава живеех във Видин и докато родителите ми правеха ремонт в къщи, избягах при леля ми в София, за да не помагам. Като се върнах баща ми беше полял с бензин албума и го изгорил. Успях да си спася една страница и си я запазих в паспорта. Реших, че 10 пъти повече ще събера и от тази жена никога няма да се откажа.

Илчо има всички книги, списания и статии, посветени на Лили Иванова Снимки: авторката

Всяко лято идвах при леля ми в София, за да събирам автографи. Ходех много по нейни участия – Видин, Белоградчик, в София. 1973-а, покрай една фенка Гроздана, която се познаваше с Янчо Таков, отидох в дома й на „Оборище”. Влязохме в хола й, видях бялата й рокля с дантели, тя се скри в една стая и 40 минути не излезе. На живо се запознахме на едно участие в Перник. Тогава я питахме за нови плакати, но тя не носеше, покани ни на другия ден в дома си. 7-8 човека отидохме. Черпи ни с бонбони и ни даде на всичките плакати.

Навремето се събирахме, обменяхме снимки, разказвахме си кой какво прочел.  Тогава председател на фенклуба беше един Данчо, който почина на 38 години от СПИН. Сега във фенклуба са само млади – 25-30 годишни, от по-старите останахме само аз и Пепа от Националното радио.

Не си пием кафето с Лили, даже името не ми е написала в книгата (посочва на масата „Истината за Лили” от Мартин Карбовски). Но не ме обижда това, всичко ми е подписано поименно, някои неща не ги купувам, тя ми ги дава, понякога не лично, а чрез други. Не я тормозим, защото е много заета, сега почва турне в цяла България. Подготвя нов албум, концерт на 6 септември.

Стаята на Илчо Илиев е като в музей на Лили Иванова. Снимки: авторката

През 90-те години нямаше участия, нямаше концерти и много често се виждахме, ходихме при нея, говорили сме си, тя е отворена, понася майтапи. Сега от 2-3 години много концерти, участия, частни партита, пианобарове. Това е изнервящо, натоварено, 50 години на сцената не е малко, затова не я занимаваме с глупости. Покрай общите ни познати – Драго Драганов, Кипров, Тодор Филков, Димитър Пенев, които й пишат текстовете, знаем много неща, които не се пишат в пресата и се съобразяваме да не й звъним, да не я притесняваме.

Тя допуска хора до себе си, много е доверчива, но ако я обидиш – край. Тя не дава обяснения, спира да говори и да ти вдига телефона. Така стана с Драго Драганов, обиди му се, защото е почнал да изнася информация за нея и да говори глупости.

Аз много жестоко я обидих преди години. Националната телевизия снимаха предаване „Детска чуднотека” и Лили беше гост. Поканиха ни и нас – мен , Емо и Перса, най-големите фенове – в червеното кино на „Възраждане”.  Отидохме ние с големи букети. Беше страшна теснотия, нямаше къде да се гримира, да се оправи на спокойствие. По едно време чуваме: „Тия докато не напуснат, няма да правим никакви снимки” – за нас. После ни даде обяснение, че не иска да излиза неподготвена, негримирана пред феновете си. Емо преди да тръгне ми казва: „Поне цветята да й дадем”, викам му: „Нямаш ли си ваза у вас?”

Илчо сред плакатите и дискографията на Лили Иванова. Снимки: авторката

Тя беше близка приятелка тогава с Мими Иванова и Катя Близнакова. Аз и пред едната и другата говоря как ни е изгонила, колко я обичаме, толкова ни е болно.

М
ина време, тя ни е сърдита, отговаря ни троснато по телефона, викам си – има нещо. По това време си пишех с една фенка от Шумен и един много неприятен пъпчив от Пловдив. Написах й на тази фенка едно писмо за Лили, тя го преснимала и го пратила на този от Пловдив, а той го препратил на Лили. В него аз написах, че това дето не е раждало, не е човек, че дето ни нарича „тия” и ни гони, един ден ще чака да й купим хляб и мляко, че сме единствените, които толкова я обичат.

Минаха близо 2 години – 1995-a я видях на сборен концерт и поисках автограф, заедно с Данчо – председателя на фенклуба. Тя ни подписа и ни хвърли картичките. Питахме за плакати и ни каза утре да отидем до тях. Отиваме на другия ден, отваря се вратата и ми показва писмото. Каза ми: „От теб не съм очаквала това. Аз имам вина, но когато се подготвям, не обичам други хора да ми се мотат.” И е права. После й написах писмо 12 листа и го оставих на портиера. Видяхме се след месец и все едно нищо не е било. Но тя знае, че истински я обичам. И ми прости, не съм зачеркнат, като останалите. За бТВ е казала само аз да остана на записа от феновете, които са заснети. Тя знае, че съм си отдал живота за нея.

И това, което казват, че била стисната и не помагала на никого, не е вярно. Тя не го афишира – манастирът в Самоков е на нейна издръжка. На Перса (голяма нейна фенка) мъжът й като почина 2000-та година, звъннах на Лили и й казах, че няма пари да го погребе. Беше събота и Лили не държи пари у дома си, само в банката, та звъняла на познати и никой не й вярва, че няма пари. Успяла обаче в края на деня да събере пари и даде 300 лева на Перса и не пожела да й ги върне. Помага на втория си мъж, на един старец помага за парното. На мен веднъж ми предложи пари да си платя телефона, беше ми спрян, но аз не взех. Искам да знае, че не ме интересуват парите й.

Книгите за Лили Иванова, издадени през годините, са лично подписани за Илчо. Снимки: авторката

Примата е Лили – стари, млади, цигани, българи – всички го знаят това. „Сянката ми знаят кучета дори”, самата тя го пее. Плюс това 1997-а година в класацията за стоте жени, известни на планетата, тя получи приз в Анкара. В Русия й дадоха приз за допринасяне за доброто на света. 1973-а в Чили на огромен стадион са я замервали с домати и шишета, но като е запяла „Camino” я изкарали на бис, нарушили регламента и я наградили. Днес такива няма. Нейният глас всъщност е две октави и половина, не е голям, но имаш чувството, че е метал. Тя много чисто пее, имаш чувството, че е глас до небето.

Не съм болен – хората казват, че тази любов е болест. Просто няма кой да я замести. Гледал съм и Кичка и Йорданка, даже подарих сърце на Йорданка Христова и Лили това го е видяла. Като отидох после на „Оборище” (в дома на Лили Иванова) и тя ми вика: „Значи ходиш и на другите на концерт?” Викам: „Ходя, но за сравнение. Ти си несравнима!”

Лили е магия. Като чуя нова песен и настръхвам, аз много харесвам текстовете, начинът й на изпълнение е несравним, височините, които взима, дори като шепти е магия. Такава друга няма и няма да има. Лили не може да бъде повторена от никого. Погледът й е убийствен, може да те убие с поглед, очите й са като маслини. Жестовете й, мимиките й, интересна ми е като жена, като човек. Фигурата й – краката й, харесвам я, когато е с минижуп. Има страхотно излъчване. Била се обличала като момиче, закачат я за възрастта й, но фигурата й го позволява. Стефка Берова не може да излезе така, нито Хранова, или Йорданка Христова. На Лили фигурата е перфектна, хубави крака има.

Плакат, подписан от Лили специално за Илчо. Снимки: авторката

Предполагам, че като стане на 100, няма да пее. 2011 година ще направи 50 години на сцената. Докато тя се чувства добре, ще пее. Сега е научила добре френски, записва песни. Произношението й е трудно и си е наела учител, аз знам, че хване ли се с нещо, при нея грешка няма. Тя е работохоличка, не лежи на стара слава, непрекъснато има планове, които реализира, не говори празни приказки, работа, работа и само работа – това е животът й. Не мъже, любовници я вълнуват, колкото работата й. Тя е пратена с мисия – не семейство, деца, а да пее.

Младите хора… не знам, правил съм си експеримент, когато в трамвая има младежи след мач, усилвам песен на Лили на чужди езици, никой нищо не казва, слушат си. Не съм имал проблем, никой не се е оплакал. Една от най-любимите ми песни е „Ти сам ли си”. От по-новите харесвам „От векове за векове”. Тя много избира – много й се дават, но малко приема и знае с коя дума ще ти бръкне в душата.

Имам всичко – всички плочи издадени в България и в чужбина, с изключение на една немска малка плоча. 43 са малките плочи и 29 са големите, от 1993-а всички дискове – 14, две DVD-та. Има и три видеокасети оригинални издадени. Има 90 песни на чужди езици, но някои не ги издава, голяма грешка е, защото те са чудо. Имам към 10 хиляди снимки, плакати, картички. Няма нещо, което ми е било трудно да се сдобия, всичко си намирам, Лили ми е давала, купувал съм си. И аз ги изрязвам по главите и слагам на стената. И трамваят ми е облепен на 12-а линия, номер 7 и 15. Кабината е в снимки, докато ме нямаше 5-6 месеца нищо не е пипнато. Хората се радват, слушат си, благодарят ми.

За един апартамент сигурно съм похарчил – за това, което имам, свързано с Лили. Не съм продавал, така че да спечеля. Снабдявам познати и приятели с картички. Ако се направи музей, давам народът да гледа. Всичко ми е надписано, не бих продал. В нас като са идвали фенове да им давам картички, отидох да правя кафе и са ми откраднали разни неща.

Снимки: авторката

Безбройните ми срещи с Лили са ми най-скъпите спомени. Не всеки има възможност да й се обади и тя да каже да дойда към 5 или 6 часа. Признание от нейна страна е якето, което ми подари. Преди две години ме викна в гримьорната в един пианобар.  Вика ми: „Виж това яке дали ще ти стане, аз съм си го купила да ходя на Витоша, но нямам време” Облякох го, чудих се дали майтап си прави, каза ми, че трябва малко да отслабна и да си го нося със здраве. Второто, което каза е: „Докато си жив няма да даваш пари за мое участие”. Което е голямо признание – пианобарът е 100 лева, феновете, които ходехме заедно – 15-20 души – сега нямат възможност.

Като ме видят, хората от екипа й обясняват на охраната, че аз не трябва да плащам.
Харесваме й книгата – „Истината” от Карбовски е най-достоверна и интересна, защото аз съм прочел неща, които не съм знаел, въпреки че 40 години ходя след нея. Но тя му е разправяла.

А „Тайните на Лили” са събрани глупости от жълтата преса и е направена книга, „Нашата Лили” Марин Бончев я преиздаде, тя е първата й книга. На Гозес пък тя до 1993-та е разказвала, но после са се скарали (виж тук за книгата на Исак Гозес за Лили Иванова). Той е продължил да следи пътя й и нищо лошо и обидно няма в нея. Тя реагира, защото той я превари, може би се е ядосала заради това, но доколкото знам книгата й се продава много добре. Щяла да има и продължение след 3 години, ако все още е с Карбовски. Той много нелицеприятни неща е писал за нея преди време и аз се учудих, че му е повярвала.

Лили да е жива и здрава, аз обичам най-много моята майка и нея. Два пъти съм се женил, не бях разбран. Шегуват се с мен: „Трети брак Лили ли ще ти бъде.” Това не ми е минавало през акъла. Искам да е жива и здрава и да прави песни. На нейните години на пръсти се броят в света действащите певици, които правят нови песни. И да спре да прави песни, тя ще си остане единствената.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.