СофияПловдивВарнаБургасРусе

Киргизстан търгува базата „Манас“ за милиарди долари

Американски военни маршируват във военновъздушната база Манас близо до столицата на Киргизстан. Снимка: Ройтерс

Киргизстан ще предостави своята територия за транзит на невоенни товари на НАТО до Афганистан. Това съобщи в края на миналата седмица външният министър Кадирбек Сарбаев. По думите му договореността със САЩ е била постигната при подготовка на предложенията, които киргизстанският президент Курманбек Бакиев ще включи в бъдещото си писмо-отговор до президента на САЩ Барак Обама. Експертите са убедени, че военновъздушната база „Манас“ със сигурност ще остане в Киргизстан.

Сарбаев отказа да огласи пред журналистите подробности за бъдещето послание и отбеляза, че още е твърде рано да се говори за конкретни резултати. Няма и решение дали „Манас“ ще се използва за превоз на невоенни товари. „По въпроса се преговаря“, цитира министъра местната осведомителна агенция „24“.

Преди седмица президентът на Киргизстан Курманбек Бакиев получи от Барак Обама писмо, в което американският му колега заяви, че затварянето на въздушната база „Манас“ е нежелателно, и съобщи, че делегация от САЩ е готова да пристигне в Бишкек, за да уреди въпроса. Още тогава стана ясно, че решението на киргизстанския парламент американските военни да напуснат страната до 18 август предстои да бъде преразгледано.

Но още преди писмото на Обама личеше, че американците не бързат да си ходят. Новият командващ базата „Манас“ полковник Блейн Холт дори заяви пред журналисти, че въпросът не е решен и все още се обсъжда на ниво държавни глави. „Ако пристигне заповед да приключваме, ще изпълня заповедта. Засега обаче такава няма“, заяви командващият. При което подчерта, че след като американските военни напуснат авиобазата, цялата й инфраструктура ще остане за летище „Манас“.

По думите му американците са инвестирали в икономиката на Киргизстан 60 милиона долара. „Имаме и още 50 милиона долара, които сме готови да инвестираме, ако киргизстанското и американското правителство се разберат и подпишат ново споразумение“, каза командващият базата.

Нещо показателно: американците неведнъж са заявявали, че ако базата „Манас“ бъде затворена, за тях това няма да е страшно – самолетите на НАТО все така ще извършват полети до Афганистан, защото винаги ще намерят алтернативно летище. Турция например склони да предостави на НАТО военновъздушната си база в Коня за разполагане на самолети АУАКС, използвани за далечно радиолокационно откриване и управление.

Но все пак Вашингтон реши да се споразумее с Бишкек. В преговорния процес беше включен президентът на Турция Абдуллах Гюл. „На среща с президента Бакиев през май т. г. турският лидер обсъди с него въпроса да бъде запазена авиобазата „Манас“ и намекна, че ако се съгласи, Киргизстан може да очаква от турския бизнес инвестиции за над един милиард долара“, съобщи професор Женишбек Назаралиев, кандидат за поста президент на Киргизстан (в изборите на 23 юли т. г.).

Американците включиха в уреждането на проблема и президента на Афганистан Хамид Карзай, разказал на среща с Бакиев в Екатеринбург, че положението в страната му и в съседен Пакистан се влошава. „Днес приключи първият кръг от преговорите с американците“, съобщи източник от администрацията на киргизстанския президент. Според него киргизстанската страна ще гледа да протака нещата. „Първо трябва да видим дали американците ще си изпълнят обещанията. Не става дума само да отпуснат финансова помощ, те обещаха и да съдействат Курманбек Бакиев да бъде преизбран за втори президентски мандат.“

Ще припомним изявлението на САЩ, че увеличават годишната си финансова помощ от 25 на 41,5 милиона долара. Още 30 милиона долара са обещани за модернизиране на въздушнотранспортната система в Киргизстан. Запитан колко още преговорни кръга се предвиждат, източникът отговори: „Докато не се споразумеят окончателно“.

Експерти отбелязват, че финансовото състояние на Киргизстан – държава с външен дълг от  2,4 милиарда долара – е печално и страната открито се опитва да изкопчи максимална помощ на първо място от САЩ и от Русия. Благополучието й много ще зависи от това кой колко ще плати.

Бишкек очевидно се надява сценарият да бъде успешно осъществен. По време на започналата предизборна кампания действащият президент Бакиев с пълна сила акцентира вниманието върху скорошния икономически възход на Киргизстан. Както съобщи например сайтът Фергана.ру, на среща с избиратели в Джалал-Абад през миналия уикенд държавният глава заяви, че основното му постижение на президентския пост са икономическият успех и целостта на страната. „Бакиев посочи, че по време на управлението му бюджетът на Киргизстан е нараснал 3,5 пъти и тази година ще достигне 60 милиарда сома (близо 1,4 милиарда долара), че страната е започнала самостоятелно да изгражда Камбаратинската каскада от ВЕЦ-ове, инвестициите в селското стопанство са нараснали 7,5 пъти, а в пътното строителство – 8 пъти“, отбелязва сайтът. „Бакиев препоръча на опонентите си, които не виждат икономическите успехи, да идат на очен лекар“, добавя Фергана.ру.

Колкото до външната политика на държавата, основното постижение според сегашния й президент е това, че Киргизстан е успял да заличи досегашния си имидж на „малка и мизерстваща страна“. „Днес вече ни познават като страна, която е способна самостоятелно и твърдо да взема решения“, заяви Бакиев.

Както обаче отбеляза Александър Князев, директор на бишкекския филиал на Института за страните от ОНД  (руска неправителствена организация), независимо от всичко окончателната съдба на авиобазата „Манас“ зависи не от Бишкек, а от това „какво решение ще вземат президентите на Русия – Дмитрий Медведев, и на Америка – Барак Обама“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.