По дяволите българския футбол, отиваме на опера!
Първенството свърши, а с него и мъките на родния запалянко
Свършиха мъките и през този сезон. Жилиха ни батковци, газиха ни трактори, не си платихме данъците и „синьото” БФС бе виновно за това, а „Славия“ отново „не продаде” нито един мач.
Какво ново видяхме? Почти нищо, с малки изключения. От „Черно море“ ни показаха, че футбол може да се играе и без „перли” или квартални бразилски звезди. Моряците играха истински футбол през целия сезон като дори за малко да отстранят от Купата на УЕФА един от претендентите за спечелването и – „Щутгарт“.
Въпреки липсата на едната агитка, финанси и президент, в последният кръг от първенството, пловдивските „Локомотив“ и „Ботев“ направиха едно истинско дерби.
Отборите, влезли от долната дивизия, направиха страхотен старт, но след това намалиха оборотите и отново не станахме свидетели на някоя сензация.
Като че ли това са единствените неща, зарадвали българския запалянко за сезон 2008/2009. Ето по няколко думи за всички отбори, подредени като в крайното класиране:
„Левски“ – срам и позор в Европа, който едва ли може да бъде измит от спечелената шампионска титла. В последния предварителен кръг, преди влизане в груповата фаза на шампионската лига, „Левски“ бе отстранен от беларуския отбор „БАТЕ Борисов“, кръстен на техния спонсор – завод за трактори.
ЦСКА – гръмка селекция, „перли”, „диаманти” (както Александър Томов наричаше закупените чужди играчи за нечувани в България трансферни суми) и едва двама юноши в отбора (Тонев и Чипев), които рядко намираха място в състава. Не си платиха данъците и бяха изхвърлени от евротурнирите. Естествено цялата вина беше хвърлена върху „Левски“.
„Черно море“ – така наречените „морални шампиони”. Играха футбол през целия сезон и показаха на „грандовете”, че не всичко е пари. Третото място за моряците е най-малкото, което можеха да вземат.
„Литекс“ – поведени от Станимир Стоилов, ловчанлии спечелиха Купата на България, като на финала отстраниха отбора на „Пирин“. Тук отново се заговори за уреждане на мачове, загубиха и двете срещи с „Левски“ за първенството, а пък те не им се пречкаха за Купата.
„Локомотив“ (София) – големи надежди и очаквания, единственото постижение бе това, че победиха „Левски“ на собствения му стадион с класическото 3:0.
„Локомотив“ (Пловдив) – бяха спрягани за изпадане, а те опровергаха всички и превръщайки своя стадион „Лаута” в крепост след зимната пауза. Губейки единствено от ЦСКА и „Вихрен“, завършиха на шесто място.
„Черноморец“ – Краси Балъков пое отбора, помагаха му чужди специалисти, но и това не помогна да направят нещо запомнящо се. Седмата позиция изглежда съвсем реална.
„Локомотив“ (Мездра) – след гръмкия старт на сезона (победи над „Славия“, „Пирин“, „Вихрен“, „Локомотив“ (София) и „Локомотив“ (Пловдив) се възлагаха големи надежди на момчетата на Гошо Бачев, но след зимната пауза сякаш това бе друг отбор. Само силният старт остави отбора в „А” група.
„Славия“ – „Славия“ като „Славия“ през последното десетилетие, нищо ново и различно, най-старият български клуб тъне в посредственост.
„Пирин“ – изненадаха всички отстранявайки ЦСКА и Левски за купата, но на финала срещу „Литекс“ прегоряха. Добро представяне като цяло.
„Миньор“ (Пк) – или както някои фенове казват:„Миньоро е отборо”, показаха, че в Перник от нищо не се страхуват и като по чудо през този сезон нямаше сериозни инциденти с техните фенове.
„Сливен“ – невероятен старт (десет мача без загуба, като победиха на собствен стадион ЦСКА с 3:1 и направиха нулево равенство с „Левски“) и отново нищо след паузата.
„Ботев“ (Пловдив) – без пари също може, един от така наречените сигурни изпадащи направи чудото и остана във „футболния елит”.
„Вихрен“ (Сандански) – заговори се за интерес на президента Коко Динев към закупуването на един от пловдивските отбори… и „Вихрен“ изпадна.
„Спартак“ (Варна) – не успяха да се задържат в групата на майсторите, но може би и с нищо не показаха, че искат да го направят.
„Беласица“ – нищо непознато за българския фен. Без президент, без пари и без нужните точки, за да играят още един сезон в „А” група. Като за сбогом биха „Сливен“ като гост.
И тази година всеки от „шефовете” взе своето, а родният запалянко (в това число и пишещият тези редове) се беше вкопчил в миналото, пълно с успехи и истински футбол, и тайно се надяваше нещо да се промени. По стадионите все по-често се чуваше възгласът „На опера, на опера, отиваме на опера, по дяволите футбола, отиваме на опера!”