Може ли водата да донесе мир в Близкия Изток?

Палестинец вади вода от кладенец до еврейско селище на западния бряг на река Йордан. Снимка: Ройтерс

Климатичните промени и постоянно нарастващото население принуждават държавите в Близкия Изток да си сътрудничат. Водата е един от най-важните ресурси, който трябва да бъде разпределян в целия свят. В палестинския конфликт проблемът с водата остава нерешен. Занапред, вместо да бъде разглеждан като причина за война, тя ще трябва да стане повод за взаимни усилия на страните в региона. Как от повод за война водата ще се превърне в средство за сътрудничество, пише в. „Нойе цюрхер цайтунг”.

Според последния доклад на израелския информационен център за правата на човека в окупираните територии B’tselem през 2008 година положението с водата се е влошило заради оскъдните валежи. Водните запаси, от които зависят палестинците, се контролират от Израел. Разпределението е неравномерно. Водата е проблем не само заради снабдяването и разпределението, но и заради потреблението. Докато един палестинец на западния бряг на река Йордан изразходва средно по 66 литра на ден, в Израел се използват средно по 230 литра на ден. А препоръчителната норма на Световната здравна организация е 100 литра на ден.

Преразход и суша

Подпочвената вода за Израел и западния бряг на река Йордан идва от планински водопровод – канал от камъни, пригоден за транспортиране на вода. Той води на запад, север и на изток. На запад се намира най-големия и най-оспорван в политическо отношение водопровод. Единственият, който се намира изцяло на западния бряг на река Йордан и който служи както на палестинците, така и на еврейските заселници, е този на изток. Крайбрежният водопровод вече е претоварен, което увеличава зависимостта на Израел от планинския водопровод. За крайбрежния водопровод беше копано толкова дълбоко, че нивото на водата падна под морското равнище и затова в подпочвената влиза солена вода. От друга страна планинският водопровод е заплашен заради дълбоките изкопни работи от пресъхване. Друг воден източник е река Йордан, но количествата там са ограничени. Докато горното течение, в което влизат реките Дан, Хазбани и Баниас, е с добро качество, южното постоянно се влошава. Сушата и преразходът на подпочвената вода влошават ситуацията с водата още повече. Основният проблем се състои в това, че в израелските и в палестинските области всяка година се консумира все повече вода, отколкото може да бъде добита по естествен път.

Публична или частна собственост?

Близкият Изток е сред най-сухите региони в света. Климатичните промени и постоянно увеличаващото се население задълбочават проблема с водата. След като израелците окупираха западния бряг на река Йордан през 1967 година положението на палестинците се промени коренно. Преди това там важаха йорданските закони, които разглеждат водата като частна собственост. Същото важеше и за ивицата Газа, където се прилагаше египетското право. Израелското право обаче разглежда водата като публична собственост, което доведе до национализация на воднопреносната система на западния бряг. За палестинците бяха определени квоти, които трябваше да пазят от свръхпотребление.

След войната от 1967 година израелското правителство обяви водата в окупираните земи за стратегически ресурс и я постави под военен контрол. От този момент за палестинците вече не е възможно да увеличават водоснабдяването си. Строежът на нови кладенци им е забранено. В същото време израелците копаеха дълбоко, за да осигурят вода на еврейските заселници в окупираните територии. Кладенците им са дълбоки по 400-600 метра (някои стигат дори до 1000 метра), докато палестинските са само 60-150 метра. Огромната дълбочина позволява на израелците да вадят вода от няколко подводни източника едновременно. И понякога те са толкова близо до естествените извори, че кладенците на палестинските селяни пресъхват.

Игра без победител или сътрудничество

През последните десет години на 20-ти век Израел промени отношението си към водните ресурси. Водата вече не се разглежда като игра без победител или като чисто стратегически ресурс, а и като възможно средство за сътрудничество. Причина за смяната в парадигмата станаха сушите от 1986 и 1992 година, когато водният въпрос се превърна във финансов. Положително се отразиха и повишеното екологично съзнание и преговорите за мир, при които на масата мяха сложени и темите околна среда и вода.

Така водата водата вече не беше асоциирана с войната и със сигурността, а започна да се разглежда като възможен ключ за постигане на мир в региона. По водната проблематика беше дискутирано в Мадрид през 1991 и в Осло през 1995 година, но дефиницията за правото на вода беше отложена. Новите преговори трябва да решат и проблема с бежанците и с Йерусалим. Трудността на хидрополитиката се крие в това, че страните трябва да решат да си сътрудничат за ресурсите (в случая – водата) и да сформират институции, които да ограничат националния суверенитет. Договорът за мир между Израел и Йордания може да бъде разглеждан като израз на тази воля.

Екологичното и икономическо значение

През 70-те години зеленият дискурс откри в Западна Европа и в Америка нова перспектива за околния свят. Тя се отразява все повече и на политиката. Активистите за опазване на природата принудиха икономистите да се съобразяват с околната среда.
Устойчивото развитие се превърна в ключова дума. По този начин водата получи икономическо и екологично значение. Подобна гледна точка към водата е почти непозната в Близкия Изток. Според исляма водата има социално значение и се разглежда като свободна стока. И докато в Близкия Изток водата има социално значение заради религиозната й интерпретация, западната гледна точка й придава екологично и икономическо значение.

Новото поколение израелски политици знае, че конфликтът за водата няма да промени нито географските дадености, нито ще предотврати водната криза. Затова може да се наблюдава устойчив растеж на грижата за околната среда в рамките на регионалното икономическо сътрудничество, което може да реши старите конфликти. Според американския политолог и автор на книгата Turning Water into Politics Елвин Руие, за да се реши проблемът с водата в Близкия Изток, е необходима субсидия от около 300 млн. долара годишно. И като се замислим, че модерната война струва по 100 милиона на ден, става ясно, че войните за вода са не само безсмислени, но и неизгодни от икономическа гледна точка.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.