СофияПловдивВарнаБургасРусе

Нетаняху изрече забранените слова “палестинска държава”

Ари Шавит*

Израелският премиер Бенямин Нетаняху в израелския Кнесет. Снимка: Ройтерс

Синдромът е очевиден. От 1992 година всеки израелски ястреб, щом бъде избран за премиер, се превръща в гълъб. Ицхак Рабин, Ехуд Барак, Ариел Шарон и Ехуд Олмерт направиха рязък завой наляво, след като встъпиха в длъжност. Това, което се вижда оттук, не е онова, което се вижда оттатък, както каза един от тях.

Всеки разумен човек, след като влезе в предизвикващия клаустрофобия кабинет на премиера в Ерусалим, вижда, че окупацията е безплодна. Затова Рабин отиде в Осло (през 1993 година), а Барак в Кемп Дейвид (през 2000-та). Затова Шарон изтегли войските от Газа (през 2005-та), а Олмерт предложи Израел да се изтегли от Западния бряг (през 2008-ма).

Дали сега не е ред на Нетаняху? Дали сега опърничавият лидер на израелската десница няма да изненада света с мир? При предишното си управление Нетаняху не успя да изпълни тази задача. Също както другите четирима премиери, той направи някои болезнени отстъпки, но не постигна мир. Ето защо американската администрация и израелската левица посрещнаха завръщането му сдържано и подозрително. Така че премиерът трябваше да направи своя ход.

В програмната си реч в университета „Бар-Илан“ миналата седмица Нетаняху се опита да преосмисли позицията си. За първи път в живота си той изрече забранените слова: палестинска държава. Най-сетне Нетаняху прие идеята за решаване на конфликта с две държави.

Но дори новият Нетаняху не прие идеята в оригиналния й вид. Крайъгълният камък в неговата реч беше новата и донякъде революционна формула за мира, както си го представя той – с демилитаризирана палестинска държава, в съседство с еврейската страна.

Мнозина не разбраха какво беше новото в представите на Нетаняху. От десетилетия специалисти и активисти по мирния процес вярваха, че когато дойде мирът, Палестина ще бъде демилитаризирана, а Израел ще бъде еврейски. Американците, европейците и израелците, които участваха в процеса, смятаха тази презумпция за разбираща се от самосебе си.

Палестинците обаче никога не са приемали този вариант. Те не са съгласни да ограничат суверенитета на бъдещата си държава, така че сигурността на Израел да бъде гарантирана. Не признаха съществуването на еврейски народ, който упражнява правото си на самоопределение в еврейската държава. Не преминаха през дълбоката идеологическа трансформация, необходима за постигането и запазването на мира чрез създаването на палестинска държава. Затова новата интерпретация на Нетаняху на двудържавното решение е от историческа важност.

Нейната значимост е двойна. От една страна тя подпечатва психологическата и идеологическата метаморфоза на Израел по отношение на палестинците. Изказването на Нетаняху обвързва дори израелската десница със създаването на палестинска държава, но изисква от Палестина да признае недвусмислено еврейската държава.

Мирът е двупосочна улица, каза Нетаняху. Той е съвместно начинание. Израел изпълнява своята част от сделката, като признава другия участник, а другият участник трябва също да признае законността и националната идентичност на Израел.

Преди трийсет години лидерката на Партията на труда Голда Мейр заяви, че не съществува палестински народ. Преди петнайсет години Ицхак Рабин не желаеше да даде на палестинския народ собствена държава. Сега дойде ред на лидера на израелската десница, който изрече това, което нито Мейр, нито Рабин биха дръзнали. Това беше трогателен момент. Изявлението на Нетаняху обедини Израел около идеята за решението на конфликта с две държави. Но въпреки че направи крачка напред, съпроводена със значителна отстъпка, Нетаняху отправи предизвикателство не само срещу палестинците, а и срещу американците и европейците. Той поиска международната общност да даде стабилни гаранции, че бъдещата палестинска държава наистина ще бъде демилитаризирана.

Мирната програма на Нетаняху има три компонента: Израел да признае палестинската държава, палестинската държава да признае Израел и международната общност да гарантира, че палестинската държава няма да застраши съществуването на еврейската държава.

Нетаняху прекоси своя Рубикон. Той изостави старата си идеологическа позиция. Не, той не споделя убежденията на Джими Картър. Той все още вярва, че Близкият Изток е опасен район. Все още вярва, че причината за конфликта не е окупацията, а отказът на повечето араби да признаят еврейската история и еврейския суверенитет.

Въпреки този свой суров светоглед обаче той вече не е обсебен от запазването на окупираните територии и продължаването на незаконната заселническа дейност. Възгледите на Нетаняху го отвеждат към два основни принципа, които са както реалистични, така и морално оправдани – признаване на еврейската държава и демилитаризиране на палестинската.

Двата нови принципа на Нетаняху обединяват огромното мнозинство от израелците. Ако международната общност ги отхвърли, тя ще трябва да се справя с непреклонен Нетаняху и упорит Израел. Но ако президентът Обама възприеме очевидно основателните принципи на Нетаняху, ще види промяната. Ако Израел получи международна гаранция за мир, ще има мир. По свой начин Нетаняху премина през своя момент на истината. Сега е ред на Обама.

*Ари Шавит е водещ на рубрика в израелския вестник „Аарец“ и работи върху книга, посветена на израелско-палестинския конфликт.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.