СофияПловдивВарнаБургасРусе

Батериите са отровни. Къде да ги изхвърляме? Министерството на екологията пречи, вместо да помага

Във времето на цифровите технологии батериите се употребяват във все по-голямо количество, но в България, за разлика от ЕС, няма организирана система за изкупуването им като токсичен отпадък. Снимки: Светослава Банчева

Какво правим с изхабените батериите от цифровия фотоапарат? Хвърляме ги в кофата, те се смесват с битовите отпадъци и отиват на сметището. Там ги вали дъжд, пече ги слънце, а тежките метали и киселини, които се съдържат в тях, се просмукват в почвата и водите. Става дума за милиарди батерии по света годишно, за милиони в България. Но в Европа например батериите от около 30 години се събират по специален ред. Във всеки супермаркет има определени места за поставяне на употребявани батерии. У нас няма. У нас, както е известно боклукът се изхвърля на сметища.
Когато попаднат в подпочвените води, тежките метали се просмукват навсякъде. Попадат в кладенци, реки. Натрупват се в рибите в реките, моретата. В малки количества, но опасността зависи от региона, от количеството риба, която яде консуматорът. При замърсяване на почвата с тежки метали се трови земеделската продукция. После хората се хранят с плодове и зеленчуци, пасат добитъка си и вредата от тежките метали се умножава.

Пълни са с тежки метали

Съдържанието на отрови в различните батерии зависи от вида им – дали са литиево-йонни, никел-кадмиеви и т. н. Като цяло батериите могат да съдържат следните опасни за здравето елементи: живак, кадмий, олово, никел, магнезий, цинк, литий, желязо, сребро, живак, различни киселини и др.

Почти всички изброени съединения са канцерогенни, водят до мозъчни увреждания, хронични заболявания и са изключително опасни за бременни жени и за новородени деца. Оловото, примерно, засяга някои ензими, уврежда жлези с вътрешна секреция и др. Живачните съединения увреждат лигавиците и кожата, засягат бъбреците, централната нервна система и миокарда.

Въпреки сериозната заплаха за околната среда и за здравето на хората, въпросът с изхвърлянето на батерии е толкова встрани от общественото внимание в България, че не е достатъчно интересен дори за еколозите. Обърнахме се с въпроси за разделното събиране на батерии  към сдружението от 31 екологични организации „За да остане природа в България“. Оказа, че нито един от техните експерти не се е занимавал с проблема и не може да каже какви са възможните решения. „Ние с колегите си събираме батериите в торбички и ги взимаме с нас, когато пътуваме в чужбина. Там има кошчета за разделно събиране, а в България няма. Друго не знаем“, казаха еколозите.

Има батериите за еднократна употреба и акумулаторни батерии – които се презареждат. Макар да изглежда, че първите са по-разпространени, като се сметнат акумулаторните батерии във фотоапарати, камери, мобилните и настолни безжични телефони, в органайзери, лаптопи, ръчни електрически инструменти и др., само броят на акумулаторните батерии по брой ще надхвърли населението на България.

За батериите като опасен отпадък, по света, а от 2006 година – и в България, има специални наредби как да се събират разделно, да се обезвреждат и рециклират. Разликата между България и повечето други държави от ЕС е, че тук, дори да искаш, няма къде да ги изхвърлиш, освен в общия боклук. На вторични суровини не приемат батерии, няма отделни кошчета, фирмите-вносители и производители не са направили пунктове за връщане на изхабени батерии (въпреки че са длъжни по закон) и др.

Според наредбата производителите и вносителите на батерии е трябвало още през 2006 година да събират по 2 грама стари батерии и акумулатори на глава от населението, през 2007 г. – по 5 г на човек, през 2008 г. – по 10 г., а през 2009 г. – по 15 г. Това означава над 100 тона батерии годишно. Въпреки това в средата на 2009 година общото количество събрани батерии от всички години е 0 тона, 0 грама на човек. А реално в момента употребяваното количество батерии на жител годишно е по-голямо от 15 г.
В другите европейски държави вносителите, производителите и търговците на батерии имат асоциации, които се грижат за опасните отпадъци – събират ги в пунктове в магазините, извозват ги и ги рециклират в специално изградени мощности.

Държавата и бизнесът се мотат и още никой не ги събира

Производителите и вносители на батерии са задължени да събират и рециклират определено количество от батериите, които пускат на пазара. За да решат този проблем, наредбата им дава имат три възможности. Първата е да се обединят в асоциация и да си направят колективна система (на вносители, производители, търговци) за събиране и рециклиране на батериите. Според вносители на батерии в България това е невъзможно, защото конкуренцията е жестока, а отношенията между големите в бранша са обтегнати.

Който милее за природата и здравето на всички, няма друг начин, освен да събира вкъщи батериите си и да ги предаде, когато у нас се появят пунктове за събирането им. Сега още ги хвърлят където им падне, но фирми вече се опитват да разработят тази ниша. Снимки: Светослава Банчева

Втората възможност е фирмите да плащат  продуктова (еко) такса на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). Тази такса в момента е 4.50 лв. на килограм батерии, а от 2010 става 5.50 лв. За момента повечето фирми си решават проблема по този начин – плащат си на ПУДОС. Но колко плащат и дали това съответства на броя продадени батерии, не е ясно. По принцип е редно парите, които предприятието е получило от такси за батерии, да се използват за екологичното им събиране и рециклиране, но на практика средствата потъват. В годишните доклади за дейността на ПУДОС това се признава. Отчита се, че парите са отишли за пречиствателни станции, води, въздух и др., но не и за обезвреждане на изхабените батерии.

Третата възможност на вносителите и търговците на батерии е да си решат проблема с отпадъците индивидуално. На тях обаче не им е изгодно да инвестират в нова дейност – събиране и рециклиране на опасни отпадъци, в която не са специализирани и за която нямат лиценз. Такъв лиценз може да им издаде само Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което обикновено мълчи дълго и нито одобрява, нито отказва, докато не го осъдят за „мълчалив отказ“. Затова си плащат на ПУДОС.

Зададохме на МОСВ въпроси за контрола върху дейността на ПУДОС, за лицензите, за разделното събиране на батерии, но се оказа, че експертите им по тези въпроси са в различни градове на страната, преговарят с общините за депа за отпадъци и не могат да ни подготвят отговори.

Фирма реши да търгува с изхабените батерии

В България има десетки фирми, които притежават лиценз за „събиране, съхранение и обезвреждане на опасни отпадъци“, включително батерии. Те обаче работят предимно с индустриални производители. Сключват договори и им извозват отпадъците. Да събират батерии за тях досега беше трудоемка и неблагодарна дейност. Наскоро обаче една от фирмите – „Метал груп“ – се сети и за тази ниша.

Всички големи вносители, производители и дистрибутори на батерии са получили презентации от „Метал груп“, която им предлага да събира нужното количество изхабени батерии вместо тях. Някои от вносителите вече сключиха договор с фирмата, макар и с едно на ум: „Когато си преотстъпвам задължението за събиране на изхабените батерии на фирма с лиценз за тази дейност, на мен ми отпада еко-таксата. Тя е 4.50 лв/кг., докато „Метал-груп“ ми иска примерно 2 лв/кг., тоест – излиза ми много по-изгодно. От друга страна поемам риск. Ако фирмата не си изпълни задълженията към мен, аз нося отговорност пред държавата, а не тя“, обяснява ситуацията вносител на батерии, който пожела да остане анонимен. Въпреки това той е решил да рискува и наскоро е сключил договор.

Как ще се организира събирането на батерии в България

„Нашите идеи са няколко и не се свеждат до организирането само на събирателни пунктове, казва Теодора Тодорова, управител на „Метал груп“ ЕООД. Предвиждаме да изработим по наш дизайн специални съдове за събиране на портативните батерии, които да поставим на видни места в големите магазини, на обществени места и в сгради“.

„Метал – груп” ЕООД има шест площадки в България, на които ще съхранява временно батериите от бита и от индустриални предприятия, търговски обекти, административни сгради и др. След това ще ги изнася в чужбина, където има големи, ненатоварени мощности за рециклиране.

„Залагаме на различните варианти. С времето и опита, които ще натрупаме, ще установим кой е най-подходящият за България. Проучили сме европейската и световната практика в тази област и тя показва, че събираемостта на портативните батерии по принцип е малка. Въпреки това вярваме, че като съчетаем няколко подхода, може да се постигне добър резултат“, казва Теодора Тодорова.

Как Министерството на околната среда и водите пречи

Притиснати от законите и от финансовата криза, фирмите за опасни отпадъци и вносителите на батерии намериха общ език. Но не и с Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Теодора Тодорова описва проблема:

„Тъй като в страната няма изградена система за събиране и третиране на батерии, „Метал груп“ разработи и представи през октомври 2008 г. за разглеждане в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, подчинено на министъра на околната среда и водите, проект за изграждане на система за събиране, транспортиране, временно съхранение и износ на отпадъци от батерии от територията на  България. До момента не сме получили никакъв отговор, въпреки наболелия за страната проблем. Както е добре известно, МОСВ е забавило не един или два проекта, които са от голямо значение за икономиката на България. Тази незаинтересованост от страна на държавата по проблема в продължение на повече от шест месеца, е тревожна“, коментира управителят на „Метал груп“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.