СофияПловдивВарнаБургасРусе

Гренландия или северният път към независимост

Датската кралица Маргрете връчва на председателя на гренландския парламент Йозеф Моцфелд документа, който предоставя автономия на острова. Снимка: Ройтерс

Гренландия, която на 21 юни отпразнува новия си статут на разширена автономия, жадува за независимост от кралство Дания. Анализаторите обаче се питат доколко жизнеспособна ще е подобна арктическа държава с 57 000 жители и площ от 2,2 милиона квадратни километра.

„Независимостта ще дойде, убеден съм, но тя не е на дневен ред за моето правителство през следващите четири години“, казва премиерът Куупик Клейст, водач на крайнолявата партия „Инуит Атакагиит“, бореща се за независимост. Като прагматик той признава, че това ще изисква време, но не посочва конкретен срок. Предшественикът му Ханс Еноксен от социалдемократическата партия „Сиумут“ твърди, че независимост може да има през 2021 година, три века след началото на датската колонизация. За ръководителя на датското правителство Ларс Льоке Расмусен „бъдещето на Гренландия е в ръцете на гренландците. Независимостта им зависи от тях самите“.

В територията, която зависи от субсидиите на Копенхаген за повече от половината си бюджет, идеите за независимост се сблъскват със суровата действителност, казва датчанката Мариане Крог Андерсен, авторка на излязлата през май книга „Гренландия – могъща и безпомощна“. „Сега за Гренландия е невъзможно да се справя сама без датската метрополия“, тъй като ако Дания престане да помага, на така малобройното й население, чийто основен източник на препитание и досега е риболовът, ще бъде изключително трудно да поддържа високото си жизнено равнище и доста скъпата си социална система.

Приближени до правителството в Копенхаген също изказват съмнения относно независимостта на острова. И това става въпреки факта, че икономиката му, разчитайки на потенциала му от подземни богатства и най-вече на петрола, един ден вероятно ще бъде достатъчно процъфтяваща, за да „полети“ Гренландия на собствените си криле. Гренландия е твърде слабо населена, за да се справи сама с предизвикателството на независимостта и на икономическия си растеж и ще трябва да сключва съюзи, за да бъде жизнеспособна.

Това виждане споделя и Пия Ведел Анкерсен, лектор в университета в столицата Нуук. Утре Гренландия може да бъде независима, ако успее да мине без четирите милиарда датски крони (годишни субсидии плюс разходи за отбрана, полиция и съдебна система, предоставяни от метрополията). Те представляват около една трета от брутния й вътрешен продукт, който за 2008 година се изчислява на 11-12 милиарда крони. Дори и най-жадуващите независимост не биха се съгласили да се върнат към някогашната мизерия, казва Анкерсен. Само самостоятелна икономика, основаваща се на приходите от подземните богатства, може да изпълни тази мечта за независимост без прекалено големи жертви, отбелязва тя.

А и тази независимост е възможна едва след 50 години, освен ако Гренландия не избере други, по-преки пътища, като присъединяване към Европейския съюз (който напусна през 1985-та, за да защити риболовците си) или съюз със САЩ, допълва Анкерсен. Подобен избор би могъл да ускори процеса, а пътят към ЕС е най-подходящият, тъй като Гренландия може да се възползва в голяма степен от европейските структурни фондове, смята тя. Идеята за изцяло автономна Гренландия е илюзорна. Дори Дания със своето 5,5-милионно население е зависима от ЕС и от сътрудничеството си с други държави, подчертава преподавателката.

На същото мнение е и премиерът Куупик Клейст, който уточни, че статутът на разширена автономия на Гренландия не означава, че тя ще се изолира и ще живее самотно в единия край на Арктика, а трябва да се отвори към външния свят и да бъде активно действащо лице на международната сцена. За доказателство Гренландия ще възобнови преговорите със САЩ за разширяване на договора за сътрудничество, сключен през 2004 година по повод модернизирането на американската военна база „Туле“ в северозападната част на острова.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.