Две партии ментета и няколко мюрета. Кой кой е на изборите

Жител на с. Текето, Хасковско, гласува за евродепутати. Снимка: Булфото

За изборите са регистрирани 2 партии явни ментета. Те имитират името на други партии, като основната цел е да вземат от техните гласове поради сходни наименования.

Това са:

НДСО – менте на партията НДСВ. (НДСО е съкратено от Национално движение за спасение на отечеството).

Коалиция „За родината“ – менте на „Коалиция за България”.

На парламентарните избори през 2001 г. имаше регистрирани 2 партии със сходни наименования и цвят на бюлетините с НДСВ, а още 2 монархически партии го имитираха не толкова успешно. Те успяха да вземат общо около 7% от гласовете, което означава, че без тях НДСВ щеше да спечели изборите не с 44%, а с 50-51%, с възможност да управлява самостоятелно. Сега шансът на ментетата е по-малък – факторът цвят вече не играе в бюлетините. Те са бели, само с надписи (срещу което имаше голяма съпротива в парламента, включително от сините). Но сега е по-добре и по-близо до европейската практика.

На партиите ментета им остана възможността да играят със сходството в наименованията. Така, както на пазара се продават маратонки Adibas (имитация на Adidas) и часовници Sieko (имитация на Seiko), така у нас се пробутват и партии ментета. НДСО като нищо ще дръпне гласове от симпатизантите на НДСВ, независимо че по решение на ЦИК едната партия се изписва НДСВ, а другата с цялото име Национално движение за спасение на отечеството. По-невнимателните избиратели като нищо ще се объркат, чули-недочули на какво се е преименувало движението, което носеше името на Симеон Втори, а сега буквите СВ са съкратено от „стабилност и възход“.
Но голямата кражба на проценти като през 2001 г. няма да се повтори. Тогава за НДСВ гласуваха почти 2 млн. души. Сега ще гласуват около 250-300 хил.

По принцип процентът на хората, които се заблуждават от сходни наименования е около 5-10%. В предишните избори имаше и цветни бюлетини, което допълнително увеличи заблудените с разни имитации. Сега и партиите са по-малко, и няма цвят. Заблудените няма да надхвърлят 5% от симпатизантите на съответната партия.

Коалиция за родината, обаче, има по-малки шансове да вземе гласове от Коалиция за България. ЦИК я регистрира да се изписва на бюлетините така: „За родината“-ДГИ-НЛ и така значително я прецаква.

Отделен анализ заслужават мажоритарните кандидати ментета или „дубльори“. Например в Търново, където кандидат на ГЕРБ е Цветан Цветанов, има и друг Цветан Цветанов, издигнат от РЗС.


Кои са партиите ментета?

Лидер на „Коалиция за Родината“ е о.р. генерал Младен Казаков, бивш зам.-командир на българските военно-въздушни сили.

Председателят на „За Родината“ о.р. ген. Младен Казаков дава пресконференция, заедно с други кандидати, бивши военни. Снимка: Булфото

Той призовава на разни пресконференции в провинцията всички недоволни от управлението през последните 20 години да гласуват за тях и уточнява, че ще разчитат най-много на 100-те хиляди пенсионирани и съкратени военни. Около 70 на сто от включените в листите са бивши военни. Целта очевидно е електорат, който клони към БСП, „Атака“ и ГЕРБ. За подкрепа на измислената коалиция са привлечени известни имена – актьорът Асен Блатечки, Данчо Караджов (от популярната в миналото група „Сигнал“), Митко Щерев (известен на по-старото поколение естраден композитор и музикант), журналистът Мартин Карбовски, Ваня Щерева (авангардна писателка, светска персона от по-младото поколение). Очевидно партията има пари не само за регистрация, но и за привличане на известни имена като „промоутъри“. Водачи на листите на коалицията са предимно бивши военни, а в Пловдив-област е бившият футболист Динко Дерменджиев.

Коалиция „За Родината“-ДГИ-НЛ включва две партии „Демократична гражданска инициатива“ (регистрирана 2001 г.) и „Новите лидери“ (регистрирана 2007 г.) Имената на учредителите и подписалите коалицията са неизвестни – Никола Александров, Сашко Николов, Стефан Пеев, Иванка Митева-Ангелова и др.
Кои са НДСО?
Партията е регистрирана 2003 г. За представляващ партията съдът вписва името Илия Киров. Настоящият председател на партията е Тодор Рашев – също неизвестни. За участие в изборите са внесли подписите на 17 130 избиратели, разбира се и таксата от 50 000 лв. И в листите им имената са на неизвестни хора в политиката досега (виж тук).

“Партията НДСО предоставя възможност на всеки, който иска, да се кандидатира за депутат”, каза лидерът Тодор Рашев на пресконференция в БТА. Значи Национално движение за спасение на отечеството ще спасява отечеството, като кани всеки, който иска, да се кандидатира при тях. Сигурно са се намерили мераклии, които си плащат да се кандидатират и да си направят малко реклама тук и там. Куриозно, земеделец от Бяла Слатина, активист на Синята коалиция, се оплака в медиите, че е регистриран без негово знание като кандидат на НДСО.

Има обаче още един куп

партии мюрета,

които участват ей тъй, колкото да разсейват гласове:

Обединение на българските патриоти – формация на бивши военни. Шеф на партията е бивш капитан от армията по време на соца, Юлий Абаджиев, сега шеф на съюз на командосите, който се подписва като “Академик, професор Юлий Абаджиев, доктор на изкуствознанието, доктор хонорис кауза” (виж тук ръководството на партията).

Партия „Обединение на българските патриоти“ е учредена м.г. на Оборище. Снимка: официален сайт

Как такава партия е събрала 15 000 подписа, не е ясно. За 50-те хиляди лева сигурно е нямало проблем. В листите му има интересни субекти като варненския общински съветник от ДПС Иван Славков, който е в ареста от октомври миналата година – на четвърто място в Сливен. Партията беше издигнала като водач на листата във Варна обвиняемия по същото дело Веселин Данов и номинира за депутат и сина му Христо, арестуван заедно с баща си за участие в престъпна група за склоняване към проституция, търговия с наркотици и пране на пари. Данови обаче няма да участват в изборите, след като сключиха споразумения със съда за излежаване на ефективни присъди.
Обединение на българските патриоти се прочу пак преди няколко дни с това, че негов кандидат прати писмо до прокуратурата да пуснат от затвора Златко Баретата, за да му бъде застъпник на изборите. После лидерът Юлий Абаджиев официално оттегли писмото и омаловажи случая.
Кандидат на Обединение на българските патриоти е и …Александър Томов, който отърва съдебното дело, като се записа в листата им за изборите. А „Българска социалдемокрация” – партията на Томов – не е регистрирана за изборите. Избирателите едва ли го отграничават ясно от

Политическо движение „Социалдемократи“
на Николай Камов, напуснал БСП и бивш коалиционен партньор на социалистите. Тук няма какво повече да се обяснява – името социалдемокрация е въдичка, на която се хващат поне 1% от гласоподавателите, а това е достатъчно да се вземе държавна субсидия. В България социалдемократи и земеделци – много. Всеки си направил по една партия и всеки се смята по-истински от другия.

ПЛАМ – Партия на либералната алтернатива и мира е формация на неизвестни субекти, регионални бизнесмени. Но партията се прочу с това, че регистрира като мажоритарен кандидат в Перник и водач на листа в Кюстендил брат Галев – Ангел Христов. Другият брат Галев е независим кандидат в Кюстендил. Възможно е ПЛАМ да е частна формация на двамата братя или сдружение на хора с техните интереси.

Както и парламентът да вдига летвата за регистрация за изборите, пак ще се регистрират маргинални политически партии.

Съюз “Защита” е формация главно на бивши военни и дипломати. Част от тях участваха в коалиция „Атака“ на миналите избори, заедно с хора от кръг „Зора“, от тях беше и Петър Берон. Партия „Атака“ беше регистрирана по-късно от коалиция „Атака“. Сидеров ловко използва национализма и на други формации, а сега вкарва в парламента само свои хора в листите, от партията си. В кандидатите на „Защита“ за изборите са включени отпаднали от парламентарната група на „Атака“ като Стела Банкова (която беше и депутат на НДСВ преди това, но се отцепи). Шеф на партията е Йордан Величков, бивш дипломат и разузнавач, също бивш депутат от “Атака”. В листите е и изгоненият от “Атака” Павел Чернев.

Някои от тези партии редовно участват на избори, винаги печелят под и около 1% и продължават участието си. Целта е един файтон хора, колкото са техните структури, да се преборят за държавната субсидия за партии, ако минат 1%. Тя не е малка, защото при 1% от гласовете партията взима към 200 хил. лева, в зависимост от общия брой гласоподаватели (около 5 лв. на глас – 2% от минималната заплата). Това е достатъчно за 10-ина души ръководство, които използват името на малка партия и събират гласове на заблудени или на разочаровани от други партии.
Такива партии ги финансират и задкулисни спонсори, за да разсейват гласове. Иначе няма обяснение как неизвестни субекти като Обединение на българските патриоти си намира такса от 50 000 лв. за участие в изборите.

Кой се бори за място под слънцето

Сред партиите, които нямат шанс, но са реални политически субекти, които се стремят да печелят влияние чрез участие в изборите и работят за бъдещето са:

Партия „Зелените“ се роди от екологичните протести през 2008 г. Снимка: фликр

„Зелените“ – нова партия (виж тук сайта им), съставена от природозащитници и неопитни в политиката хора. Да не се бърка със Зелената партия в България (на Александър Каракачанов от някогашното движение „Екогласност“ – виж тук), която се обедини с новоизлюпеното с много пари зелено менте – Българските зелени (те на миналите избори окичиха из София дърветата с плакати и използваха манекенки и хора като Мартин Карбовски, който тогава играеше ролята на зелен радикал). Сега Зелена партия/Българските зелени (виж тук сайта им) не е регистрирана за изборите, но техен човек беше поканен в листите на НДСВ. Каракачанов пък подкрепи ГЕРБ и веднага започнаха скандали вътре в обединението.

В регистрираната за изборите партия „Зелените“ са по-автентични природозащитници, но са и доста неопитни. Борбата е да минат 1% и да вземат субсидия от държавата. И България да има нормален малък процент зелени, като цивилизована държава.

Българска лява коалиция  – това е обединение между „Българската левица“ (нова партия, създадена от разочаровани членове на БСП, сред които най-известен е Илия Божинов, бивш член на Висшия партиен съвет, прочул се като критик на Румен Овчаров), „Отечествена партия“ на Минчо Г. Минчев (да не се бърка с Минчо Минчев от политически кръг “Зора”, който също е умерен националист) и Васил Коларов от „Партия на българските комунисти“ (една от няколкото комунистически формации в България).

В листите на коалицията са Велко Вълканов (бивш депутат от БСП, безпартиен, бивш кандидат президент срещу Желю Желев на първите преки избори за президент), Минчо Минчев, Илия Божинов, Найден Андреев. За някои комунистически партии има предположения, че се подкрепят от БСП, за да може социалистическата партия да се отърве от някои твърди комунисти, които сега членуват в нея.

Българска “Нова демокрация” е от отцепници от НДСВ, бивши министри и депутати (Шулева, Свинаров, д-р Атанас Щерев, Пламен Панайотов и др.), около които са били съсредоточени много власт (в миналото) и пари (все още), но като политици нямат шанс, защото се доближиха веднага към статистическата нула, щом се отделиха от НДСВ. Симпатизантите на НДСВ ги припознаха като предатели и отцепници, които са отслабили влиянието на партията, но същевременно не са достатъчно привлекателни, за да светят със собствен блясък. Те първо се регистрираха в ЦИК за изборите, но по-късно се споразумяха със сините да включат един от техните хора на избираемо място в листите.

„Другата България“
се представя като партия от български емигранти в чужбина и на българите, които живеят като емигранти у нас (виж тук сайта им). Инициативата е на българи зад границата да участват със самостоятелна партия на изборите. Основателят и Божидар Томалевски (известен и като Дарио Томалети) според някои публикации в медиите е забъркан в съмнителни сделки по Черноморието. Нямат шанс, още повече, че много български емигранти вече се включиха в други партии като НДСВ, ГЕРБ и др.

Т.нар. Национална гвардия на Расате. Снимка: официален сайт

Български национален съюз – НД (БНС – Нова демокрация) е коалиция от крайно националистически и профашистки партии. Обединява БНС/Гвардия на Боян Расате и БНРП (Българска национално-радикална партия) на д-р Иван Георгиев, и малко известното движение на скинари „Кръв и чест“ (клон на ненацисткото Blood and Honor в Европа). Коалиция с неонацистки и антисемитски елементи, пряк конкурент на „Атака“ на Сидеров. От тази компания най-умерен е Расате, който беше арестуван при нападенията на негови хора над гейпарада в София миналата година. Скинарите на „Кръв и чест“ обединяват футболни агитки и пускат на сайта си фашистки и антисемитски текстове (виж сайта им и видео с митинг на скинарите и д-р Иван Георгиев).

Останалите играчи на изборите са по-добре известни:

ГЕРБ

Коалиция за България

ДПС

Атака

НДСВ

Синята коалиция

РЗС

ЛИДЕР

Все пак най-неясните субекти са РЗС на Яне Янев и ЛИДЕР, в които се изливат много пари и заслужават отделно внимание (очаквай повече в e-vestnik). Неясни остават и ГЕРБ. Неформалният лидер Бойко Борисов е достатъчно известен, но партията му се състои от непознати хора, като изключим формалния лидер Цветан Цветанов и двамата кандидати Вежди Рашидов и Божидар Димитров. Много от хората на ГЕРБ са бивши служители на МВР и присъединили се бизнесмени, а името на Борисов беше достатъчно на местните избори да привлече като магнит гласове и да произведе за кмет на Бургас местен бизнесмен, за когото беше известно, че е осъждан за контрабанда.

Изредените партии и коалиции са регистрирани за изборите при доста висока бариера, приета с избирателния закон – 15 000 събрани подписа и 50 000 лв. парична гаранция, която се губи, ако партията не вземе над 1% от гласовете. Въпреки тежката парична гаранция, срещу която справедливо протестираха „Зелените“, на изборите ще има бюлетина с 20 партии и коалиции, върху която гласоподавателят ще отбелязва избора си. При по-ниска летва за регистрация (примерно 5000 подписа и 5000 лв.) партиите може би щяха да бъдат неколкократно повече, с половин-един метър дълга бюлетина.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.