Добре поддържана лудница

milena-fuchedjieva.gifМило другарче,
Аз съм добре. Времето тук е топло, но не ме пускат да си играя навън, защото получих тройка по руски. Ти как си?

Това е вариант на никога ненаписан отговор на едно момиченце от град Краснодар, което неуморно ме засипваше с писма, пълни с нейни снимки, картички от града, изрезки от руски списания с Чебурашка, картинки от дъвки и т.н. Картичките бяха отпечатани на кофти хартия с незабравими анемични цветове, нямащи нищо общо с онази яркост на забранения капитализъм. Отварях писмата й с безразличие след първоначалната радост, че някой от някъде далече ми пише. Ако беше от Ню Йорк, вероятно всеки ден щях да проверявам дали има нещо в кутията, но, тя, горката, беше от крайно не блестящия Краснодар. Което ми припомни, че във френската гимназия имах съученик с име Краснодар. Беше добро, умно и нападнато от акне момче избиващо несподелените си любовни чувства в километрични поеми. Нисичък и набит, с изпъчени гърди за да изглежда по-голям, той беше с изключително добри маниери за сметка на лайната от моята компания, което включва и мен. Подигравките с него бяха постоянни и жестоки. Той беше от хората за които се знае, че имат големи и добри като Съветския Съюз души, но за жалост никое от момичетата не изпитваше желание „да опознае родината, за да я обикне“. Беше ми тъпо да гледам как го мъчат великите пичове от класа ми, но понеже и аз бях велика, никога не се намесих, за да спра унижението му. Беше с крехка душа, но кога ли крехките хора са били на мода? Един ден не издържа на поредното издевателство и се разплака истерично. С известно чувство за вина и страх бих искала да знам как се е развил животът му.
Смътно си спомням, че другарката в училище организираше епистоларната братска връзка между народите. Не изпитвах нищо повече от хладно пренебрежение към това ентусиазирано момиченце от тъпия Краснодар, което смяташе, че ей така се става приятел с някой. Само защото сте от братски народи. Не нам. Или в съответствие с това за което дълбоко в себе си мечтаех, Yeah, right….
Сега нещата са различни. С русначета не си пиша, защото вече не сме братски народи. И тук искам да кажа, драги читателю, че дори и да ти изглежда, че скачам от история в история, всичко си има връзка. Това е нещо като писмо до теб. Тук те предупреждавам, че ще се опитам да те приобщя към света такъв какъвто го виждам аз. Затова чети писмата ми като поредица с име “Добре подредена лудница” и не се изненадвай на нищо. Ще ти разказвам разни истории, така както ги разказвам на най-добрите си приятели. Трябва да знаеш, че световната лудница е пълна с всички нас, и всъщност само на места е добре поддържана. В повечето случаи е чисто кафкианска.
В сайта на Гардиън намерих нещо интересно: линк към сайт за Християнски анализ на американската култура. Оказа се, че дори и да не си приел Исус за твой Господар и Спасител, можеш да четеш „критика“ – забележи! – само за американски филми. Няма критика за нито едно чуждо заглавие. Неизвестно защо този вид християни изпитват дълбоко и непреодолимо недоверие към всичко не-американско.
Филмовите анализи се правят от създателя на сайта, Томас Кардър, който със сигурност е спасен от Ада. Сайтът е посетен от над 9 милиона души! Благоверният Томас е измислил оценъчна система винаги подплатена с цитати от библията отговарящи на проблемите на филма. Няма да ти цитирам какво пише примерно за Natural Born Killers, защото със сигурност знаеш, че Оливър Стоун ще ври в най-гадния казан.

Избрах най-невинния филм в който няма троха порок – Бамби 2 (б. р. – детски филм, с главен герой сърничка). Обаче се оказа, че неподозирано и незабележимо за зрителя, приел Исус за свой Господар и Спасител (тези, които не сме, така или иначе сме на път към Пъкъла, съответно тази критика не ни е нужна), в него се случват най-различни смущаващи и не съвсем праведни неща. Малкото сърненце май не е толкова невинно колкото си го мислехме. Ето и списъка на Кардър за Бамби 2, според оценъчната му система:

Престъпления

1. Нападения на животни – 2 пъти

2. Стрелба с цел убийство

3. Бой за да се разреши конфликт- 2 пъти

Наглост/омраза

1. Лъжи – 2 пъти

2. Неподчинение на родителски авторитет

3. Неуважителен тон към майката

4. Тон, изпълнен с омраза към бащата

5. Измъчване

Сексуална неморалност

1. Никаква (ох, отдъхнах си, поне Бамби не учавства в детско порно….)

Наркотици/алкохол

1. Никакви (оставаше и на тази крехка възраст сърненцето да е запафкало….)

Обиди към Бог

1. Едно използване на Божието име, но без неприличната дума с четирите букви (имат предвид fuck)

Убийство

1. Никакво (Бамби все пак има шанс за Рая, въпреки, че дай му време, остави го да порасне, пък ще видим)

За всеки грях във филма има посочени пасажи от библията, като например при пасажа за неподчинението на родителите е отбелязано: 1 Sam. 15:23 For rebellion is as the sin of witchcraft,… Бунтът е греха на магьосничеството.
Ако имах надежда за спасение, Бамби щеше да ме притесни. Бунтът е греха на магьосничеството, а аз съм доста грешна. Но да му мислят тези, които се стремят към ВИП-а. Тревогата, че Рая може да им се размине си е лично тяхна. Ето и адреса на сайта, гарантиращ, че няма праведни филми, а само праведни хора, които пишат критика за тях: http://www.capalert.com/capreports.

...
............

Междувременно разбрах, че не бива да изхвърлям храна в garbage disposal-а на мивката (устройство, смилащо хранителните отпадъци на каша, за да могат да се оттичат в канализацията), защото рибите преяждали и умирали. Това е наистина ужасяващо и тук със задоволство мога да кажа, че и тия дето си мислят, че са в Рая, не са, защото всички до един сме масови убийци. До канавките в Бевърли Хилз има нарисуван син делфин, за да ни напомня, че водата, която влиза в тях, се оттича в океана. Само новодошъл кретен от нецивилизована държава хвърля боклуци по улицата. Обаче се оказа, че храната, която всички така щастливо смиламе и оставяме да се оттече в канализацията, отива някъде. Никой не желае да мисли къде. И това някъде също е мястото, където живеят рибите – океана – и ги кара да измират и да се видоизменят от преяждане. Никак няма да се изненадам, ако като във филм на ужасите, някой ден от тоалетната се подаде недружелюбната, преяла глава на някое чудовише-мутант. Не че ще е незаслужено. Америка е потънала в храна, дрехи, изобилие на информация, повсеместна булимия, и липса на конкретно оправдание за благосъстоянието си. Светът е така удобен с лесния си достъп до всичко, че сигурно няма да разберем, че когато златната рибка се подаде от garbage disposal-а – вече обременена с висок холестерол – и ни попита за пореден път какво искаме, ще трябва да й отговорим, Нищо! Защото ако не го направим, тя ще се опита да се върне обратно в океана през канализацията, но ще е толкова затлъстяла от недоядените ни салати, филета, сосове, риби тон, меч, сърп и чук, че ще се заклещи и ще умре оставяйки подлата ни разрушителна приказка недовършена. Доста гадно, но пък заслужено.

А по българското черноморие всички се държим като семейство, което се прави, че няма никаква мръсна тайна. А има. И всички с удоволствие се къпем в нея всяко лято. Тя се нарича лайняното Черно Море. Нужен е един малък, спретнат Апокалипсис, за да сложи нещата по местата. Но без нас. Морето – на рибите. Планините – на животните. Градовете….на мутантите.

Писмо от Лос Анжелис
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.