БНТ употреби една смърт за възкресяване на масовото безсъзнание

Иво Инджев

Пропагандният флагман на властта БНТ този път надмина себе си, което е за отбелязване, защото не е лесно.

Обърнатата назад към „славните времена” на възхода на „телевизията” (в единствено число, разбира се, как иначе) направи радостна връзка между тъжната новина за смъртта на американеца Майкъл Джексън и успехите на най-важния инструмент на комунистическата пропаганда в идеологическата обработка на лишеното от всякаква възможност за самозащита срещу държавния пропаганден монопол невинно българско население от времето на Живков.

Грозната картинка, с която като прослава на „славното” минало на Българската соцтелевизия, ни върна към годината под номер 1983. Тогава, както ни опресниха спомените, Майкъл Джексън изгрял, ама и тук не е като да не е било празно откъм успехи. Тях ги олицетворявали по онова време поредните придобивки за зрителите в НРБ, поднесени от БТ.

От доста време по БНТ, бивша БТ (нещо като вариант на БСП, бивша БКП), тече безпардонна агитация за заслугите на главния манипулативен орган на тоталитарната държава. Дикторски глас напоява безмълвните кадри за „възхода” на Телевизията от времето на Живков с безсрамни клишета за този инструмент за масово озаптяване на свободното мислене от времето на комунизма.

Поредицата от носталгични излияния по адрес на комунистическата действителност, сервирана като сериал за непрестанния възход на БТ, тече в най-гледаното време от месеци. „Образоват” ни година по година със задна дата кога кое студио е било съградено, как е настъпила чудесната епоха на живковия зет Иван Славков.

Ползват си монополно архива, до който никоя друга телевизия в днешно време няма достъп (поради абсолютно забранителните цени за тяхната употреба от „конкуренцията”). И си правят с него, каквото си искат. Както и със зрителите, които са в неведение за истината, или пък искат да чуят това, което тази безогледна пропаганда им сервира. Останалите явно нямат значение – те са „ненормални” да се интересуват от досието на главния пропаганден доносник на онези времена, както би казал др. Станишев, ако е последователен в оценките си за онези, които се интересуват от досиета..

Архивът на единствената от онова време е национално достояние. Абсурд е да бъде обсебен от една медийна институция на правата на „приемствеността”. Приемствеността, която ни демонстрират, е всъщност в завръщането към методите на обработването на масовото (без)съзнание с внушения, удобни на носталгиците, които обичат да се кичат с етикети като „бъдеще за България”.

На несъгласните с написаното предлагам да се запитат: защо ни показват избрани безмълвни картинки и ги озвучават с мазни комплименти за епохата на соца и неговата монополна телевизия, писани и нагодени към днешните новини, като смъртта на Майкъл Джексън? Да не би да става дума за „нямо кино”?

Ако другарите от БНТ претендират да са просто документалисти, макар и монополисти (защото и със средствата на документалистиката може да се прави пропаганда, дори без думи), нека ни демонстрират поне едно публицистично предаване, поне една информационна емисия, от онова време. За да си припомнят забравилите и да се научат невръстните що е това откровена примитивна комунистическа пропаганда.

Онази пропаганда беше не просто идеологически подкована и еднопосочна. Тя беше инфантилна. Вместо нея обаче сега ни показват подбрани чернобели картинки, оцветени словесно и пригодени манипулативно за днешна политическа консумация – та чак и Майкъл Джексън го употребиха посмъртно.

Говорим за 1983 година – времето, когато СССР вече се пукаше по шевовете от трусовете на вътрешното напрежение в условията на започналото „състезание с катафалки В Кремъл”, където един след друг измираха съветските (приживе разложили се вождове) Брежнев, Черненко и Андропов, а президентът Роналд Рейгън беше направил в САЩ своя избор да се противопостави на комунистическата империя, която нарече „империя на злото”.

Но тези „дреболии” от контекста на епохата явно нямат значение за зле прикритата идеологическа агресивност на кампанията на БНТ, която не просто пренаписва историята (и простичко преписва от руските другари, които водят в Москва мащабна телевизионна пропаганда за шовинистична употреба на историята) за партийни цели, но и не се свени да употреби смъртта на един американски идол за „обезсмъртяване” на възкресената пропаганда от времето на неистовия антиамериканизъм на НРБ и БТ.

Още текстове от Иво Инджев в неговия блог

Мнения & Ко