Как един фотограф събори Желязната завеса

27 юни 1989 г. Външните министри на Унгария Дюла Хорн и на Австрия Алоис Мок разрязват символично телената мрежа на границата. Снимка: Бернхард Холцнер

На 27 юни 1989 г. двама мъже, облечени в елегантни костюми и вратовръзки, стояха един до друг в окъпано в слънце поле, размахвайки огромни клещи, с които разрязаха оградата, разделяща страните им в продължение на четири десетилетия.

Когато австрийският външен министър Алоис Мок и унгарският му колега Дюла Хорн разрязаха бодливата тел по границата пред погледите на световните медии, те символично вдигнаха Желязната завеса, която разделяше комунистическия изток от капиталистическия запад.

Всъщност Унгария вече беше започнала официално да разрушава укрепената с бодлива тел ограда по границата с Австрия на 2 май. Австрийският фотограф Бернхард Холцнер бе разочарован, тъй като въпреки че присъстваха репортери, имаше съвсем кратък репортаж за унгарските войници, които започнаха да рушат граничните укрепления през май.

„Новинарите изпуснаха историята“, каза за ДПА Холцнер. Той предложил на външния министър във Виена да бъде заснето разрушаването на оградата. След това Мок предал идеята на колегата си в Будапеща, който трябвало да посети официално Виена в края на май.“Хорн прие чак след 14 дни. Предполагам, моят колега е искал да се увери, че има подкрепата на премиера и на колегите си в правителството“, допълни Мок, който сега е на 75 години.

В интервю, дадено неотдавна за германското списание „Шпигел“, тогавашният унгарски премиер Миклош Немет си спомни как Хорн му изложил идеята за заснемане на събитието на границата.“Направи го, Дюла, но побързай, почти никаква бодлива тел не остана“, казал последният комунистически премиер на Унгария.

Бившият австрийски канцлер Франц Враницки призна на конференция през май тази година, че това е била режисирана снимка, съобщи унгарската информационна агенция МТИ.“В крайна сметка, Желязната завеса бе отрязана от австрийска страна по желание на един фотограф“, изтъква Враницки.

Както и в други бивши комунистически страни от източния блок, бариерата между Унгария и запада е била издигната след Втората световна война. Първоначално е била груба, но ефективна комбинация от минни полета и бодлива тел, а през 1965 г. унгарската част от Желязната завеса е  заменена от високотехнологична алармена система за наблюдение.

Въпреки тази бариера, до 80-те години Унгария дълго време бе най-либералната от комунистическите страни от Източния блок, „най-щастливата казарма в лагера“.От 1 януари 1988 г., унгарците можеха да подадат заявление за международен паспорт, с който имаха възможност да излизат свободно от страната.

Освен това Унгария , която сега е потънала в дългове, не можеше повече да си позволи да поправя остаряващите гранични укрепления.Но през лятото на 1989 г. новината, че Желязната завеса е разрушена, бе разпространена по целия свят. В източния блок хората научиха за историческия момент от западните телевизии и радиа.

Източните германци, тайно гледайки западногерманските новини, видяха как бодливата тел бе прерязана и осъзнаха, че Унгария, любимата им дестинация за почивки, наистина се отваря към Запада.Въпреки това обаче „зелената светлина“ за премахването на Желязната завеса трябваше да дойде от върха.

Тази възможност дойде на 3 март, когато Немет заяви на лидера на Съветския съюз Михаил Горбачов, че Унгария планира да разруши граничните укрепления.Реакцията на Москва бе решаваща: предишния път, когато Унгария се опита да се отскубне от влиянието на Съветския съюз, при въстанието през 1956 г.,  желанието й за независимост бе брутално смазано от съветските танкове.

Горбачов увери Немет, че СССР няма да се намесва. „Берлинската стена нямаше да падне толкова скоро, ако Унгария не бе избързала и ако не го бяхме направили публично“, каза Холцнер.“Подобно на плочки от домино, комунистическите режими падаха един след друг без кръвопролития, с изключение на Румъния. Наистина може да се каже, че 1989 г. бе година на чудеса“, заяви Алоис Мок.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.