СофияПловдивВарнаБургасРусе

Акад. Никола Съботинов: Международни експерти ще оценят БАН, а не наши чиновници

Нямахме министър на науката, слагам отрицателна оценка на министър Даниел Вълчев, казва академик Никола Съботинов

Академик Никола Съботинов. Снимки: авторката

Акад. Никола Съботинов е председател на Българската академия на науките. Завършил радиофизика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на лазерната физика. Създател е на световно утвърдена научна школа по лазери с метални пари. Зам. председател на БАН е от 1996 г., а от 18 март 2008 г. е председател на БАН.

– Академик Съботинов, напоследък вие критикувахте изпълнителната власт, че се разработва Национална стратегия за развитие на научните изследвания, забравяйки за академията. Други говорят за закриване на институти. Четвърти според вас искат да строят молове и бизнес центрове върху имоти на научната институция…

– Българската академия на науките (БАН) е най-старата българска институция, не само научна, а изобщо. Създадена е 9 години преди освобождението на България през 1869 година. От създаването й до настоящия момент, академията играе важна роля за материалното и духовно развитие на страната. Академията е мястото, където основно се работи в областта на научните изследвания и тяхното развитие в полза на обществото. БАН е основният национален научно изследователски център на страната. Такива национални академии имат над 120 страни по света. Към част от тези академии, както в българската, има научно-изследователски центрове. Тази форма е приета от Европейския съюз, приета е в света. Подобна структура имат повечето академии в Централна и Източна Европа, в страните от бившия Съветски съюз, в някои азиатски държави.

– Някои казват, че това е социалистическа форма на организация на научните изследвания.

Снимки: авторката

– Тази организация е изградена по немски модел, който е доразработен в Русия и другите източно европейски страни. Но и Австрия, без да е била социалистическа държава, има добре развита Академия на науките с изследователски институти. Шведската кралска академия също има изследователски институти към академията.

В БАН е концентриран най-високо развитият научен потенциал на България. В академията в момента работят около 3700 учени. Това е 18% от общия брой на учените в страната, хората с научни степени и звания, а те дават над 60% от научната продукция и близо 70% от международното сътрудничество. Останалите 82% от учените работят в други изследователски институти, най-вече в университетските структури и те са създали 40% от научната продукция.

Виждате, че в академията е концентриран най-високо ефективният потенциал в България и той всъщност представя българската наука в световен мащаб. Ако този потенциал бъде разпръснат, бъде разтурен, това ще бъде голяма загуба за нашата държава и за нашата нация.

– Обвиняват академията, че получава финансиране от държавния бюджет на калпак, че няма проектно финансиране.

– Не е вярно. За 2008 ние получихме бюджетна държавна субсидия 85 милиона лева. От тях близо 75% са фонд работна заплата, останалото е за поддръжка на инфраструктурата, на сградния фонд… Парите, които ползваме за наука, са по линия на проектното финансиране. Лабораториите, които имат проекти, получават средства за научни изследвания. Не случайно собствените ни приходи от научни продукти през 2008 г. са 58 млн. лева.

– Известен политик (б.р. – Ахмед Доган) ви обвини, че правите наука заради самата наука, че нямало нужда от фундаментални изследвания.

– В академията се промени съотношението между фундаментални и приложни изследвания. В началото съотношението беше 60 към 40 % в полза на фундаменталните изследвания. Сега приложните изследвания са 70 %, а фундаменталните само 30 %. Ограничихме фундаменталните изследвания, но ги съхранихме. Добре знаем, че ако нямаме фундаментални изследвания не можем да бъдем ефективни в приложните изследвания.

Академията засили сътрудничеството си с европейските страни. Започнахме активно да участваме в рамковите програми. Например БАН спечели близо 490 проекта на обща стойност 29 милиона евро по ІV, V, VІ и започващата VІІ рамкова програма. Това говори за добро представяне на нашите учени в европейските държави в конкурентност с техни институти. В академията бяха изградени по линия на рамковите програми, т.нар. Центрове за превъзходство.

– Какво представляват тези центрове?

Снимки: авторката

– Когато една страна има значителни постижения в дадена научна област, може в тази област да се организира такъв Център за превъзходство, в който учени от различни държави правят съвместни изследвания. България има общо 11 такива центрове и 8 от тях са в БАН. Това още веднъж показва, къде е концентриран научният потенциал на страната. Академията осигурява международното сътрудничество в областта на науката освен с всички европейски страни чрез преки договори и участие в различни програми, така и с всички развити страни по света, включително със САЩ, Китай, Япония, Индия.

– Ще закривате ли институти, както се говори?

– Искаме по-скоро да обединим редица институти, които са свързани тематично – например институтите, които работят в областта на материалознанието или по направления, свързани с биологичните, аграрните науки, с храните, със здравеопазването. Засега мислим да направим около 9 центъра. Но към създаване им ще се насочим след като бъде завършена международната оценка на академията.

– Защо е необходимо някой отвън да ви оценява?

– Ние твърдим, че извършваме сериозна научно-изследователска дейност. Но явно ни е необходим атестат за тази дейност, защото едно е ние да твърдим, друго е независима експертиза да го твърди. В последно време започнаха много сериозни нападки към академията: че едва ли не нивото на научните изследвания е лошо, че не се давали достатъчно средства за наука, защото сме нямали добре организирана и добре функционираща наука. Тези приказки започнаха да ни притесняват и решихме да възложим на независима организация да оцени науката, която прави БАН.

Обърнахме се към Европейската научна фондация, която има практика в оценяване на различни научни организации в Европейския съюз. Оценяването на БАН започна в началото на 2009 г., събрана бе информация от институтите по критерии, които включват – публикационна активност, цитируемост на научните резултати, патентна дейност, обслужване икономиката на страната, значими постижения, оказване влияние върху развитието на науката в световен мащаб. 40 независими международни експерти анализират събраните материали в Страсбург. Очакваме ги да пристигнат на 6 юли, за да проверят на място как работи БАН. В заключителните документи институтите ще бъдат подредени в 5 категории – институти А*, които са на супер световно ниво, институти категория А – които са на добро ниво, ще има институти В, С, D и E, като последни, ще са тези, които нямат резултати.

Международната оценка ще има препоръчителен характер и ще послужи на БАН, за да направи необходимите промени в области, в които не сме добре, погледнато отвън.

– Оценителите учени ли са?

Снимки: авторката

– Учени. Именно непрофесионална намеса от страна на разни ведомства, наложи да поискаме международна оценка. Министерствата на образованието и на икономиката започнаха да ни изпращат администратори, те – да изказват мнение каква е науката, какви са институтите, какво работят… Това много силно ни раздразни. Можем да приемем, че даден експерт ни оценява само ако е на нашето професионално ниво, познава и може да каже как се развиват научните изследвания в нашата страна. Поискахме външна оценка, за да няма случайни хора, които идват и казват – ама науката ви не струва. Или: нямате нобелови лауреати. Не се става така лесно нобелов лауреат.

БАН е независима организация по закон. Така е и в другите държави, защото академиите, в които е събран научния елит на нацията, са призвани да дават независими експертни оценки по различни въпроси. Иначе те ще са подчинени на съответната структура – било то политическа, или икономическа…

– Не идват ли оттам атаките срещу БАН?

– На политиците не им харесва да има независима организация, която ги боде в очите. Те смятат, че БАН трябва да им бъде подчинена, те да казват какво тя да казва… Събранието на академиците и член-кореспондентите ще започне да изготвя и да дава високо експертни и аргументирани становища по различни важни въпроси на развитието на нашата страна – свързани с българската енергетика, с екологичните проблеми, с промените в климата, болестите, които непрекъснато се появяват във все нови и нови форми, по демографските, икономическите проблеми. Те ще бъдат подкрепени от работата на научно-изследователските институти, тъй като там на практика е големият научен потенциал. Нашите становища ще бъдат обявявани публично и ще бъдат представяни на ръководните органи на държавата. Дали те ще се съобразяват или не с препоръките на учените, ще бъде тяхно политическо решение.

– Има критики, че сте далече от бизнеса.

– Не е вярно. Връзките между наука и бизнес са двустранен процес, който зависи от учените и от бизнеса. Бизнесът е този, който трябва да търси учените. Да каже – имам нужда от такова изделие или от такова качество на изделието. Да ни постави конкретни задачи, ние ще ги решим.
Проблемът е, че не винаги бизнесът се интересува от иновации. Нашият бизнес е обърнат преди всичко към услугите, към туризма, към строителството, дейности, в които иновативните процеси не са широко застъпени. За да потърси науката, бизнесът трябва да се бори за ново качество в своята политика. У нас това почти не го виждаме.

Снимки: авторката

В същото време нашите учени създават интересни продукти, които надхвърлят далеч възможностите на българския пазар и чужди фирми, в повечето случаи европейски, ги използват. Немски фармацевтични компании например ползват наши продукти… В Австралия са внедрени мои технологии. Австралийска фирма купи лиценза и произвежда тип лазери, които навремето създадох и патентовах и продава изделието на свободния пазар. Имаме много такива случаи в академията…

– Какво е решението?

– БАН обяви, че започва да организира фирми, които ще произвеждат продукти, създадени в нейните научни институти. Няма да чакаме или да се молим на съществуващите фирми да ни търсят и да внедряват нашите продукти. Ние ще направим необходимото, за да създадем нови фирми за производство на нашите нови продукти. Създаването на т.нар. стартиращи фирми е световна практика. Тази седмица в големия салон на БАН започнахме да анализираме научните продукти, които могат да бъдат комерсиализирани, насочени към икономиката. Едновременно с това правим нормативна база за създаване и функциониране на стартиращите фирми. Това е нашата краткосрочна Стратегия за развитието на науката и приложението й в икономиката на страната. Такова нещо в Стратегията на министерството да сте видели?

– Защо БАН беше изключена от проекта на МОН за Национална стратегия за развитие на научните изследвания в България?

– Голяма борба. Предложеният от Министерството на образованието и науката проект всъщност не беше Стратегия за развитие на научните изследвания в страната. Това беше една ограничена Стратегия за развитие на научните изследвания в три водещи български университета – в Техническия университет, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Медицинската академия. Министерството реши, че само там трябва да се създадат научно-изследователски центрове. Но за съжаление това трябваше да стане за сметка на Българската академия на науките.

– Защо за сметка на БАН?

– Защото, за да се създаде научно-изследователски център, трябва да имаш потенциал от учени. Студентите ли ще направиш учени веднага? За изграждането на един учен са необходими десетилетия. Студентите са млади образовани хора, които стават постепенно учени.
После образователна и научните дейности са различен тип. Прави се баланс, но винаги едната остава за сметка на другата. Когато решаваш конкретен научен проблем, трябва отделиш цялото си време за него. Ако започнеш да разделяш времето си и за преподаване, научните решения се постигат по-бавно и по-трудно.

Снимки: авторката

Министър Даниел Вълчев се мъчеше да се наложи. Понеже сме заинтересовани в България да се развива ефективна наука, БАН направи отстъпки с цел да се променят някои неща в стратегията и тя да стане по-приемлива. Министърът запази основната си позиция – науката да се развива в тези три центъра. БАН проведе форум за развитието на науката, за да се чуе становището на учените. Президентът, а след това Народното събрание, председателят, комисиите в парламента разбраха, че такава стратегия няма да бъде от полза за науката като цяло, защото проектът на МОН не стъпваше върху задълбочен анализ на състоянието на науката в страната. Когато нямаш анализ можеш да хвърлиш много средства там, където не трябва. А може би и затова няма анализ, за да могат да се изхарчат парите в други области, където няма действително наука, но някои имат желание да харчат средства. Това е голям проблем.

Стратегията за развитие на науката освен това се правеше като че ли не съществува БАН. “Ние тръгваме оттук. Това е началото на развитие на науката в България и така трябва да бъде.” Чакайте. Ние имаме стари традиции. Академията в различни етапи на развитие на нашето общество е изиграла своята полезна роля. Не можеш да сложиш кръст на това, което е правила БАН толкова години наред. Дори в социалистическото време – с всички проблеми и всички тежки условия, все пак българският учен успяваше да покаже своите индивидуални възможности.
Малко хора знаят, че навремето в академията стартира ядрената енергетика на България. Във Физическия институт на БАН беше създаден първият експериментален реактор. Там хората видяха как протича ядрена реакция, как се получава енергия.

Ами микроелектрониката? На базата, на която започнахме да правим компютри, единствени в социалистическия лагер… Кой направи първите компютри на базата на нашите интегрални схеми, на нашата микроелектроника? После оттук тръгнаха информационните технологии, разни иновации. Ами кой създаде лазерната техника и технология. Оптоелектрониката? Ние снабдявахме големия Съветски съюз с лазерни техники и технология.

– Защо отстъпихме назад? Заради финансови причини ли?

– И финансови. Когато тръгнеш в областта на високите технологии, не можеш да създадеш нещо и да решиш, че си решил въпроса. На всеки 5 години трябва да има пълно обновление, за да се поддържа огънят. Не само да направиш един пробив, а да създаваш нови поколения изделия, да има развитие. Проблемът на социалистическата система беше, че беше затворена система. В повечето случаи нашите учени бяха изолирани. Продуктът, който се създаваше, не винаги беше на най-новото ниво, особено, когато се взимаше чужд продукт (крадеше – б. р.) и се внедряваше. Правим в затворената система добри продукти, помежду си ги разменяме, защото няма конкуренция. Но светът край нас се развива. И когато в 1989 г. границите паднаха, изведнъж тази наша индустрия трябваше да съществува в силна конкуренция със страни, които бяха стигнали много напред. Нашите продукти “Правец”, например, за затворения пазар бяха добри, но вече никой вече не искаше да ги взима. Руснаците казаха: А–а, ние живеем в отворен пазар, ще си купим китайски.“ Същото стана и с лазерната техника. Правихме за нашите условия добри лазери, но в сравнение с конкурентните западни фирми, които произвеждат лазерна техника, с по-ниско качество.

– Сега може ли да се говори, че в БАН правите конкурентна наука?

– Имаме конкурентни учени. Но тези учени трябва да бъдат мотивирани за работа.

– Днес младите трудно решават да се отдадат на наука в България.

– Трябва да бъдат добре платени, за да са мотивирани. Това е един от сериозните проблеми, който не беше решен от Министерството на образованието и науката. Ниският социален статус на българския учен, е причина много млади хора да отидат в чужбина или да не желаят да постъпят на работа в нашите институти. В стратегията за науката никъде не се говори за социалния статус на учения, а той трябва да бъде въпрос на въпросите. Трябва да се направи нещо за т.нар. на Запад “развитие на човешкия капацитет”. Ако не решим въпроса с човешкия потенциал, след някоя и друга година, няма да има кой да прави наука.

– Как политиците влияят на науката?

Снимки: авторката

– Аз давам отрицателна оценка на работата на нашия министър, който е политик. На практика проблемът, който създаде господин Даниел Вълчев е много голям. Той нямаше правилно отношение към науката. Не говоря само за БАН, а въобще. ЕС даваше възможност с 10% от средствата, които се отпускат на страната по оперативните програми, да се развие програма „Наука, технологии, иновации”, която да послужи за развитие на потенциала на научния продукт. Всички източноевропейски държави използваха тази възможност. Министър Вълчев не направи нищо България да има Оперативна програма за наука и научни изследвания. Чрез нея щеше да се създаде добра база на научните институти, от която се нуждаят, за да се повиши нивото на научната дейност. Министърът допусна за 2007 – 2009 г. да се запази един и същ процент от БВП за наука – 0,4% и да се замрази развитието. Той допусна социалният статус на учените да се запази много нисък. Нашите учени получават средна работна заплата – 628 лева, колкото учителите. Стратегията за развитието на науката на МОН говори за неадекватно отношение към науката. Слагам голям минус на министъра и смятам, че ние нямахме ресорен министър за наука.
Във връзка със 140-годишнината на БАН помолихме министър Вълчев за финансова подкрепа за честването, той дори не отговори на моето писмо. Миналата година министърът помогна на Софийския университет с 6 млн. лева, за да отбележи 120 годишнината си. Нежеланието дори да отговори на БАН, също говори за отношение. Разбирам, че е криза, че няма пари. В същото време, когато за други неща се дават средства, е недопустимо да не се подкрепи организация, която родолюбивите българи са създали, за която Левски е отделял последните си грошове, за да подпомогне организирането на Книжовното дружество преди 140 години.

– Кой има интерес от закриване на институти на БАН?

– Някой е казал на нашия министър, че в Европа науката се развива в университетите.

– Този някой вероятно има някакви интереси.

– Има интереси, защото смята, че по-добре да я няма академията, за да може всички пари за наука да се стичат към университетите. Министърът за съжаление не е чел дори Зелената книга за развитие на науката в Европейския съюз. Там ясно и точно е казано. В Европа съществуват три типа научни организации. Едните са висшите учебни заведения. Другите са научно-изследователски научни институти и центрове, а третите са индустриални научни центрове. 35% от учените в Европа се намират в университетите. Останалите 65% са в изследователските центрове. Това е средно за Европа. В Германия 25% от учените са в университетите. Другите са в големи изследователски центрове. Нашият министър не иска да го разбере, не иска да чуе.

– Не тръгват ли някои проблеми на БАН от апетити към собствеността на академията?

– Има и такъв елемент. Българската академия на науките безспорно е богата организация. Защото още от началото на създаването й преди 140 години, родолюбиви българи непрекъснато са дарявали на академията своето богатство, жилища, къщи, библиотеки. Не случайно на много места в страната имаме добри имоти. Имаме къщи, дарени от такива учени като Иван Евстатиев Гешов, един от богатите българи, както и от много други. Те са ги дали за да подпомогнат институцията, която работи в областта на развитието на знанието, толкова необходимо на нацията и за държавата… Когато се създаваха научните институти, на БАН бяха дадени терени, върху които да се изградят…

– Но нали имотите са собственост на Българската академия и имате документи за тях?

– Някои тези имоти ги дразнят. Горе долу мислите им текат в следната посока: “Всичките държавни и общински имоти се раззеха, а на академията на науките стоят. Как можем да ги вземем, след като Законът за БАН ги пази? Единствено, като я разформираме.“

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.