СофияПловдивВарнаБургасРусе

Новото председателство на ЕС: ще хареса ли Русия менюто на шведската маса

Шведският премиер Фредрик Райнфелд позира пред логото на предстоящото шведско председателство на ЕС. Снимка: Ройтерс

През юни приключва председателството на Чехия в ЕС. Както се очакваше, в редица аспекти то беше проблемно за Русия. Отношенията между федерацията и ЕС през първото полугодие от 2009 година се развиха изцяло под влиянието на две кризи – световната финансово-икономическа и неотдавнашната политическа криза в Кавказ. При това говорим за въздействие с разнопосочен характер.

Независимо от всички разногласия между водещите страни в света икономическата криза ги тласка към по-съгласувани действия за предоляване на кризисните последици, към формиране на нови международни механизми за предотвратяване на подобни явления. Кавказката криза пък доведе до появата на множество разделителни линии както в евроатлантическата общност (тук спадат също Русия и ЕС), така и в пространството на ОНД; тя регенерира предишните фобии и противоречия между страните партньори. Междувременно наближава председателството на Швеция в ЕС. Какво да очаква Русия от новия председател на Съюза?

От една страна, Швеция е най-важната северна съседка на Русия с оглед на общата им история, взаимнопроникващите култури, търговските и икономическите връзки. Швеция участва в „Северното измерение“ – общия проект за сътрудничество между ЕС, Исландия, Норвегия и Руската федерация. За разлика от повечето държави в ЕС Швеция не е членка на НАТО, а тъкмо с алианса Русия има днес най-много противоречия. От друга страна, според класификацията на европейските политолози Марк Леонард и Нику Попеску, в отношението си към Русия Швеция е сред „неприятелски настроените прагматици“.

Стокхолм на практика винаги е вземал страната на балтийските държави в споровете им с Москва, независимо дали става дума за разногласията за „Бронзовия войник“ в Талин или за полското месо. Швеция има негативно отношение към газопровода „Северен поток“, лобиран от Русия. Тя бе и сред най-острите критици на руските действия в конфликта за Южна Осетия. Накрая, точно Швеция съвместно с Полша беше инициатор на програмата на ЕС „Източно партньорство“, възприемана от Москва единствено като „приятелство, насочено срещу Русия“. Не е изключено шведското председателство да бъде още по-проблемно за Русия, отколкото чешкото.

Председателството на една или друга държава в Европейския съюз по определение трябва да цели не прокарването на собствени интереси, а разработването на консенсус в Общността по най-важните вътрешни и международни въпроси от дневния ред. Същевременно всяка от страните, председателстващи ЕС, формулира приоритетни за себе си насоки, често пъти свързани с конкретни региони.

Сред приоритетите на шведското председателство безспорно ще е осъществяването на „Източното партньорство“. Нека припомним, че основната цел на проекта е да сближи ЕС с шест държави от бившия Съветски съюз – Украйна, Молдова, Азербайджан, Армения, Грузия и Беларус, да разшири зоната на икономическа и политическа стабилност източно от ЕС. Това предполага сътрудничество в четири насоки – развитие на свободна търговия, предоставяне на финансова помощ, гарантиране на енергийната сигурност и смекчаване на визовия режим.

Русия – най-големият източен партньор на ЕС, първоначално не беше поканена да участва в програмата, макар да се допускаше евентуалното й включване в дискусиите за някои инициативи с локален характер, засягащи например Калининградска област. По време на срещата на върха Русия-ЕС в Хабаровск (20-22 май 2009 г.) Москва все пак получи от Брюксел формална покана да се присъедини към партньорството.

Основен остава обаче въпросът в какви форми би могла Русия да се включи в един проект, разработен без нейно участие. Без да поставяме под съмнение легитимността на „Източното партньорство“, можем да се усъмним дали е целесъобразно. Без пряко руско участие в тази инициатива тя – също като разширяването на НАТО – ще бъде възприета от Москва като опит да се изтласка Русия от зоната на жизненоважните й интереси, следователно ще срещне противодействие от нейна страна, а това директно ще застраши стабилността в региона. Швеция е сред авторите на проекта и важна тема на председателството й в ЕС би могло да стане внасянето на корекции в „Източното партньорство“.

Очевидно е, че Швеция ще наследи и бремето на всички проблеми около енергийния диалог между Русия и ЕС. Войната на тръбопроводите, разминаващите се позиции на Москва и на Брюксел по споразумението за модернизиране на украинската газотранспортна система, неотстранените противоречия във връзка с Енергийната харта – този списък далеч не изчерпва проблемите, сочещи, че енергийната сфера е най-политизираната част от връзките между Русия и ЕС.

Най-нагледно доказателство за това е негативната реакция на Евросъюза срещу предложението на Дмитрий Медведев Украйна да получи синдикиран заем с цел да бъде гарантирана енергийната сигурност на Европа. Основната причина ЕС да откаже вероятно не е финансова, а политическа – нежеланието да участва в един вид „кондоминиум“ на Русия и ЕС в пространството на ОНД. При все това създаването на международен пул, включващ Русия и финансовите институции на ЕС, който да отпусне на Украйна заем за покупки на газ, ще е от полза за всички заинтересовани страни и ще съдейства за деполитизация на енергийната сфера.

Въпросът за влизане на Русия в Световната търговска организация (СТО) със сигурност ще е в центъра на вниманието на шведското председателство, тъй като е твърде важен за по-нататъшното развитие на търговските контакти с Европейския съюз и за опростяване на процедурите, свързани с преките чуждестранни инвестиции в Русия. Неотдавна шведският външен министър Карл Билд предупреди: „Ако Русия реши да даде заден ход, що се отнася до СТО, това ще е зле и за световната търговска система, и за самата Русия“.

Членството на Русия в СТО обаче зависи и от това, доколко ще е ясна и еднозначна позицията на Москва, и от желанието на Брюксел не на думи, а на дела да подкрепи своя партньор. Президентът Дмитрий Медведев заяви в Хелзинки: „Готови сме за пълноформатно членство в СТО (. . .) Просто трябва другите държави, от които в крайна сметка зависи процесът на присъединяване към Световната търговска организация, да направят съответните стъпки“. Председателството на Швеция в ЕС й дава реален шанс да направи такива стъпки.

От решаването на посочените проблеми ще зависят и преговорите за ново базово споразумение между Русия и ЕС. Независимо че страните дават положителна оценка за хода на преговорите по документа, който се очаква да замени действащото Споразумение за партньорство и сътрудничество, още няма яснота кога ще бъде подписан той – до голяма степен защото ЕС обвързва новото споразумение с въпроса дали Русия ще ратифицира Енергийната харта.

Не е тайна освен това, че в ЕС е формирано т. нар. балтийско ядро от нови членки на Съюза, с които Русия днес има най-проблемни връзки и които неведнъж са блокирали преговорите за ново споразумение. Нито влизането на тези страни в НАТО, нито членството им в ЕС премахнаха тежкото наследство от миналото в отношенията им с Русия. Историята, свързана със съветското минало, е важна съставна част от отношенията между Русия и Нова Европа. Един спокоен и обективен диалог по проблемите от близката история би могъл да оздрави отношенията между Русия и балтийските държави, да очисти днешните им връзки от утайката на миналото. Ще е крайно непродуктивно обаче конкретните въпроси на сътрудничеството между Русия и ЕС да бъдат поставяни в зависимост от историческите обиди на отделни страни.

Дали шведското председателство ще успее да изведе от задънената улица енергийния диалог между Русия и ЕС, да сближи позициите им по „Източното партньорство“, да придвижи напред влизането на Русия в СТО и преговорите за ново споразумение? Това до голяма степен е въпрос на политическа воля, а за Брюксел – и въпрос на ясна представа какво всъщност иска от Русия. Ако ЕС желае да вижда в лицето на Русия един предсказуем и жизнеспособен съсед, той трябва да гради партньорството си с Москва на същата основа, която осигури успеха на европейската интеграция – върху взаимна зависимост, която да почива на нерушими правила, прозрачност и консенсус.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.