СофияПловдивВарнаБургасРусе

Победителят в Хондурас е… Чавес

Алваро Варгас Льоса*

Сваленият хондураски президент Мануел Селая (вляво) прегръща венецуелския си колега Уго Чавес в Манагуа. Снимка: Ройтерс

През седмиците, предшестващи преврата в Хондурас, президентът Мануел Селая, съюзник на венецуелския президент Уго Чавес, знаеше какво прави. Той надхвърли демократичните ограничения в опит да прокара промяна в конституцията, която би му позволила да бъде преизбран и така заложи капан на военните. Те се хванаха и превърнаха непопулярния президент, чийто мандат наближаваше края си, в международна знаменитост.

Въпреки че превратът се радва на обществена подкрепа в Хондурас, той също така позволи на Чавес, който оглави международната реакция, да заеме позицията на справедливата страна. Може да се окаже, че превратаджиите, които се опитаха да попречат на Чавес да привлече Хондурас в орбитата си, в крайна сметка са засилили позициите му в региона.

Чавес побърза да се обяви в подкрепа на Селая. Той заплаши Хондурас с военни действия и замина за Никарагуа на среща на Боливарската алтернатива за Америка (АЛБА) – оглавения от Каракас съюз, създаден като алтернатива на сформираната по инициатива на САЩ Американска зона за свободна търговия – който му предостави идеална възможност да оглави усилията на Централна Америка за възстановяване на Селая на поста му.

Малко по-късно Организацията на американските държави осъди преврата (другите латиноамерикански държави последваха примера). Генералният й секретар отлетя за Никарагуа, където беше организирана по-широка регионална среща. Чавес изпрати самолет, който да заведе Селая на тази среща и дори го приветства на летището в никарагуанската столица Манагуа.

През последните два дни в новинарските емисии на испаноезичните медии постоянно се въртеше образът на Чавес и неговите съюзници, работещи усърдно за възстановяването на демокрацията в Хондурас. По-умерените реакции на Съединените щати и на някои южноамерикански правителства се загубиха сред гръмката кампания, която поде венецуелският лидер.

Не бяха такива намеренията на ужасената от нарастващото влияние на Чавес хондураска върхушка, когато реши да се отърве от Селая. Това е доста сюрреалистичен развой на събитията за онези, които следят кариерата на сваления президент. Член на хондураската земевладелска олигархия, Селая дойде на власт през 2006 година като лидер на дясноцентристката Либерална партия. Той беше продукт на върхушката – наследник на семейното богатство, посветил десетилетия от живота си на своите начинания в земеделието и горското стопанство. Подкрепи Централноамериканското споразумение за свободна търговия със САЩ и се кандидатира за президент с консервативна платформа и обещания за строги мерки срещу престъпността и съкращаване на бюджета.

Към средата на мандата си Селая изглежда получи идеологическо просветление и стана почитател на Чавес. Той подписа сделка за щедра петролна субсидия от Венецуела. Миналата година включи Хондурас в Боливарската алтернатива за Америка. Не след дълго в главата му се загнезди мисълта да остане на власт.

С наближаването на националните избори през ноември Селая реши да проведе референдум, за да си осигури възможност да се кандидатира за втори мандат. Решението беше в нарушение на разпоредбите на конституцията, които ограничават президентската власт до един четиригодишен мандат и установяват законова процедура за промяна на конституцията. Върховният съд, главният прокурор, Конгресът и членове на собствената му партия обявиха намеренията на Селая за противоконституционни. Тогава, в неделя, армията взе нещата в свои ръце.

Идеалното разрешение би било Селая да се върне на власт и да се оттегли догодина, когато неговият наследник встъпи в длъжност. Съмнително е обаче водачите на преврата да отстъпят. Също малко вероятно е, ако бъде триумфално възстановен на поста си, Селая да се откаже от плановете си да получи втори мандат. Всичко това гарантира почти сигурно един период на нелегитимно управление в Хондурас, както и на непрекъснато възползване от ситуацията от страна на Чавес, неочакваният защитник на джеферсъновата демокрация в Латинска Америка.

По БТА

*Алваро Варгас Льоса, журналист и писател, син на Марио Варгас Льоса, е водещ изследовател в Института „Индипендънт“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.