СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ще се разиграе ли в Молдова косовски сценарий?

Протестен митинг в центъра на Кишинев след изборите през април, спечелени от комунистите в страната. Снимка: Ройтерс

Тези дни, в слово пред делегати от Приднестровието по време на младежки форум в румънския град Сулина, президентът на Румъния Траян Бъсеску заяви: „Букурещ признава Република Молдова и подкрепя нейната териториална цялост.“ Така Бъсеску направи опит да се отрече от свои предишни изказвания на същата тема.

Съвсем неотдавна той твърдеше, че Румъния не признава границата с Молдова, тъй като тя била последица от пакта Рибентроп-Молотов. Развивайки темата, вестник „Зиуа“, който изразява интересите на румънските управляващи, призова да бъдат отхвърлени „фалшивата срамежливост и нерешителност“ спрямо идеята за обединение с Молдова. „Унията между Бесарабия и Румъния е неизбежна“, констатира изданието.

Позицията на Букурещ спрямо източните съседки на Румъния – Молдова и Украйна – винаги е била двусмислена. Признавайки на думи сегашните граници, особено преди самото влизане на страната им в ЕС (2007 г.), на практика румънските официални лица постоянно изтъкваха, че трябва „да бъдат осъдени последиците от пакта Рибентроп-Молотов“. При което със завидно упорство пренебрегваха факта, че пактът вече не е в сила от 22 юни 1941 година – от момента, в който Германия нападна Съветския съюз.

Румънската дипломация успя да включи текст в базовите договори, подписани с Украйна и с Русия, който да осъжда последиците от пакта. Навремето Киев и Москва пренебрегнаха предупрежденията на експертите, че е опасно да се подценява словесната еквилибристика около пакта. По този начин обаче бяха създадени предпоставки за бъдещо повдигане на проблема.

Днес позицията на Румъния е различна. Сега вече не става въпрос за осъждане на пакта – твърди се, че е необходимо да се премахнат последиците от него. В случай че някой не схваща, премахване на последиците според Букурещ означава следното: първо, да бъде ликвидирана държавността на Република Молдова; второ, Румъния да присъедини териториите на Северна Буковина и Южна Бесарабия, влизали в състава й от 1918 до 1940 г., а днес – част от Украйна.

В стремеж да обосноват тези претенции румънските политици, дипломати и журналисти се позовават на примера с обединението на Германия, припомнят прецедента с Косово, Източен Тимор, споменаван редовно от всевъзможни сепаратисти, а също и факта, че Русия призна независимостта на Южна Осетия и на Абхазия. Те обаче не слагат в сметката конкретните исторически условия и различните „тегловни категории“ на съответните държави.

В периода между двете световни войни Румъния се опита, но не успя да „смели“ Бесарабия и останалите територии, придобити през 1918 година. Не й достигнаха ресурси, сили, управленски опит, нито интелект. До голяма степен тъкмо това беше причината през втората половина от 30-те Румъния да затъне в дълбока вътрешнополитическа криза, която доведе до диктатура в страната и я тласна да се включи във Втората световна война на страната на Германия.

Както става обикновено, никой не си взема поуки от уроците на историята. Преди 10 години и нещо румънски дипломат заяви, че стремежът да не се признават „политико-юридическите последици от пакта“ цели да осигури възможност „за отваряне на досието по този проблем, щом се очертае по-благоприятна политическа конюнктура“. Бъсеску явно е стигнал до извода, че моментът вече е дошъл.

На 29 юли в Молдова предстоят предсрочни парламентарни избори. Опозиционните партии вероятно няма да харесат резултата и отново ще се опитат да изведат своите привърженици на площада, както стана на 7 април. Някои десни опозиционери смятат, че Молдова няма нужда от собствена държавност. Румъния подкрепя тези настроения. Мнозина в Букурещ обаче би трябвало да помнят, че докато пресмятат изгодите от поглъщането на Молдова, споменатата „благоприятна конюнктура“ се очаква с още по-големи надежди от Будапеща, Киев, София и Москва. Всички опити в една или друга форма да бъдат поставени под съмнение днешните граници в Източна Европа със сигурност ще накърнят интересите на самата Румъния.

Милион и половина унгарци в Трансилвания отдавна настояват за автономия. Експанзията на Румъния в източна посока ще развърже ръцете на Будапеща. Знае се, че за унгарците Трансилвания има по-голямо значение, отколкото Косово – за сърбите.

Подклаждайки юнионистките нагласи в Молдова, Румъния съдейства за разцепление не само на съседната страна, но и на собствената си държава. Далеч не всички жители на Румъния подкрепят идеята за обединение. Голяма част, ако не и мнозинството молдовци също няма да приемат унията, без да говорим за руснаците в Молдова, за местните украинци, гагаузи, българи и хората от други етноси.

Траян Бъсеску е започнал опасна игра. За разлика от ЕС, който предлага еволюционно движение към заличаване на границите, президентът на Румъния се стреми да наложи революционен път, който крие риска от нови етнически сблъсъци, конфликти и войни. В крайна сметка може да се окаже под въпрос и държавността на самата Румъния.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.