Членството на Турция в ЕС – може би след десетилетие

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган изнася реч на икономическия форум Кранс Монтана в Брюксел. Снимка: Ройтерс

В началото на миналия век, след разпадането на империята, основателят на Република Турция насочва новата си държава по западен курс. За Мустафа Кемал Ататюрк Европа е достойна за пиедестал, един образец за това как да една държава да бъде модерна.
Визията на бившия армейски офицер направи голяма крачка напред през 2005 година, когато реформистки настроената Турция започна преговори за присъединяване към ЕС. Но положението се влоши. Нито една от страните не твърди, че процесът е мъртъв, но никой не може да отрече, че в момента турската цел за влизане в ЕС е в голяма беда.

Преди дни турски и европейски пратеници възобновиха преговорите – процес, който на моменти изглежда кух и отклонен от целта. Сухите взаимни отстъпки в конферентните зали в Брюксел скриват по-големи проблеми за Европа и нейното разнообразие, исляма и демокрацията, връзките между модерните и развиващите се страни.

Турският ентусиазъм за членството в ЕС е ерозирал заради вътрешното напрежение, европейския скептицизъм и спора около разделения Кипър, член на ЕС. Ключови европейски лидери пък се страхуват от вълна от преселници, притесняват се за човешките права и се чудят дали да приемат голяма мюсюлманска страна в 27-членен блок, който има проблеми с интегрирането на собствените си мюсюлмански малцинства.

„Трябва да си поставим за цел да постигнем по-голям напредък във взаимоотношенията ни тази година“, каза Оли Рен, еврокомисарят, който отговаря за преговорите с Турция, на турския външен министър Ахмет Давутоглу. „Знаем нашите отговорности“, отговори Давутоглу, въпреки че настоя ЕС поне да помогне да бъде намерено „всеобхватно споразумение“ за Кипър, където турски войски са базирани в северната част на острова, наследство от инвазията през 1974 година след преврат, организиран от гръцки националисти.

Турция все още недоволства от решението на ЕС през 2004 година да приеме кипърските гърци в ЕС, като остави кипърските турци извън съюза, въпреки че турската част гласува за обединение, за разлика от етническите гърци.

Преговорите за присъединяване покриват 35 области или „глави“. От тях досега са отворени само 11 – през последните четири години. От 24-те, които остават, на 8 може да бъде наложено вето от Гърция, член на ЕС, заради турските войски в Северен Кипър. „Турция и ЕС трябва да спрат да пилеят време по пътя към членство в съюза, а да използват времето, което имат, доста по-продуктивно“, каза премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган в петък в Брюксел. Ердоган отхвърли една неясно формулирана идея, която циркулира в някои европейски среди, за „привилегировано партньорство“, което ще даде на Турция някои права, но няма да й даде пълноправно членство.

Турция, член на НАТО, вече е част от много европейски институции. „Очакваме Европа да спази обещанията си“, каза Ердоган, чието проислямско правителство е направило колкото, ако не и повече от своите предшественици, за да насочи Турция, която преди беше хаотично място, склонно към военни преврати, по-близо до западните норми.

Шведският премиер Фредрик Райнфелд, чиято страна пое председателството на ЕС през втората половина на тази година, каза, че преговорите с Турция за членство са от стратегическа важност за Европа. В същото време френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел са измежду силните играчи, които се противопоставят на пълното членство. Тяхната опозиция допринесе за отклоняването и негодуването на турското общество от ЕС, въпреки че крехкият вътрешен политически баланс също забавя процеса.

Турското правителство, въвлечено в битка за надмощие с подкрепяния от военните нерелигиозен елит, се опитва да избегне националистическа реакция, ако приемат твърде бързо реформите за ЕС. В началото беше осъществен напредък, а най-новият пример за прогрес е поправката, която парламентът прие в петък, позволяваща военнослужещи да бъдат съдени от граждански съд, а не от военен, в мирно време.

Тази година Турция стартира телевизия на кюрдски език, предназначена за отдавна страдащото малцинство. Този уикенд министърът на културата Ертугрул Гюнай каза, че Турция вероятно ще изпълни ключов европейски стандарт като отвори Халки, гръцка православна семинария близо до Истанбул.

Пречките обаче изобилстват. Югоизточните райони на Турция, населени предимно с кюрди, остават територия, в която инвеститорите не смеят да пристъпят, особено при наличието на кюрдски бунтовници. Турция трябва тепърва да реформира своята конституция, съставена през 1980 година след военен преврат, за да може да изпълни исканията на ЕС за по-силни граждански институции. Все още съществува закон, който забранява обида на турската идентичност и е бил използван за съдебно преследване на интелектуалци. Турция също така отказва да търгува с гръцката част на Кипър. Ердоган е обвиняван, че наред със западните иска да наложи и религиозни ценности на страната, което го поставя в позицията да парира възможни политически и законови заплахи към своя мандат.

В преговорите с Европа обаче Турция има новопоявило се чувство за предимство, изхождащо от налагащата се роля на страната на регионален играч и транзитна точка за енергийни източници на път за западните държави. Страната подобри връзките си с Гърция, Сирия, Русия, черноморските и арабски съседи и беше посредник между Израел и Сирия. Острата критика, на която турският премиер Ердоган подложи Израел по време на операцията в Газа, издигна престижа на Турция в момент, когато реакцията на Запада изглеждаше твърде безразлична за много хора.

Хю Поуп, специалист по Турция и Кипър от Международната кризисна група, смята, че влиянието на политиката в Европа и особено победите на десните партии на последните избори са хвърлили сянка върху дебата за влизането на Турция в ЕС. „Политиците и коментаторите представят преговорите за присъединяване така, като че ли една по-бедна и пренаселена Турция ще влезе в съюза още утре, пише Поуп в анализ. Всъщност процесът ще отнеме поне десетилетие, дори две – време, през което обстановката както в бързо разрастващата се Турция, така и в сегашната инертна Европа със сигурност ще се промени много“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.