СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ковачки изкарал орките* от мините да гласуват. Кой наднича зад ЛИДЕР и РЗС?

Христо Ковачки излиза от кабинета на кмета Бойко Борисов 2005 г. Снимка: Булфото
Яне Янев. Снимка: Булфото

Две съмнителни партии има на настоящите избори – ЛИДЕР на бизнесмена под гаранция Христо Ковачки и “Ред, законност и справедливост” на аграрконсерватора Яне Янев. Защо съмнителни? ЛИДЕР е партия, която демонстрира какво е т. нар. корпоративен вот. Лидерът й Христо Ковачки е излял много пари, за да направи партия от назначени хора – свои мениджъри и приближени. И за тях гласуват миньорите от мините и работниците от топлофикациите и тецовете на бизнесмена. Както казаха шегобийци след изборите за евродепутати – Ковачки изкарал орките от мините да гласуват за него.

Шега-майтап, той има възможност да мине 4-те процента. Социологически агенции мощно надуват прогнозите за ЛИДЕР и РЗС до 8-9% преди изборите, за да внушат, че това са реални политически субекти, а не партии на кукловоди в сянка. Ковачки е хванат натясно – той е обвинен за данъчни престъпления и пуснат под гаранция от съда, докато разследването продължава. То очевидно ще се точи, докато кукловодите решат. Престъпленията са такива, че Ковачки може да се отърве с глоба и обяснения, че не е внесъл данъци поради недоразумение. Може да бъде осъден и на затвор за същото престъпление – зависи от прокуратурата и съда.

С Ковачки в ЛИДЕР се включи Емил Кошлуков, който е приближен на Ахмед Доган още от затвора по времето на комунизма. За двамата се говори, че играят заедно в политиката, и Кошлуков влиза в една или друга партия като агент на Доган. Например поведението на “Новото време” като отцепници от НДСВ в предишния кабинет се тълкува като задкулисни ходове, в които участва Доган. Не бяха случайни слуховете, че ЛИДЕР е подпомогнат от ДПС с гласове на евроизборите през май.

Но зад ЛИДЕР стои още един кукловод – президентът Първанов. За бизнеспартията на Ковачки се казва дори, че това е президентски проект. Президентът Първанов е човек, за когото също се знае, че играе в един отбор с Ахмед Доган. Чрез Доган Първанов пряко се меси в изпълнителната власт, най-малкото при съставяне на правителства. И точно Първанов беше първият, който изписка след евроизборите, че нямало корпоративен вот. Тоест той се опита да оправдава резултатите за партията ЛИДЕР, които могат да се окачествят и като скандални.

Целта е ЛИДЕР да влезе в парламента и да участва в правителство заедно с ГЕРБ. Борисов може да склони за това, което е за него приемлив вариант пред коалиция с ДПС. В политическите среди се говори, че за да склони на такъв вариант, на Борисов е обещана сладка хапка – Топлофикация София. Сега фирмата е преобладаващо държавна и потънала в дългове, за което се погрижи особено бившият министър Румен Овчаров, а и скандалът с Вальо Топлото допринесе софиянци да спрат да си плащат парното.

Топлофикация София има 4 мощности Само две от тях произвеждат ток, при това с неголяма мощност. Другите две от години можеха да бъдат обновени с т. нар. ко-генерация – заедно с пара за отопление да произвеждат същевременно ток. Това щеше да поевтини парното на софиянци и да намали дълговете. Но години наред не се прави нарочно, за да се поднесе евтино сладка хапка на бъдещия собственик, който ще лапне дружеството при приватизацията. В един момент стана ясно, че се готви да го купи евтино руската “Газпром” и тук мнозина работят за това. Но сега Топлофикация става част от политическа сделка. Обещават я на кмета, държавата да върне собствеността обратно на общината, а тя да се погрижи за приватизацията й. Така кой ще е купувачът дума ще има кметът Борисов или неговите хора в общината, ако той стане премиер.

Потъналото в дългове дружество може да стане източник на огромни печалби. Само производството на ток може да позлати собственика, а той лесно може да събере дълговете на софиянци, които сега държавната Топлофикация не смее да си иска твърдо.

Най-любопитното е, че пак Топлофикация София е разменна монета за участие в изпълнителната власт и на другата съмнителна партия – РЗС на Яне Янев (разбира се, ако успее да мине 4-процентната бариера). Това са политически сделки, които не стават известни на широката публика, но в кулоарите на властта са нещо, за което се говори открито.

Кой обаче стои зад РЗС? Тук кукловодите са по-неясни, но мирише на ДАНС и… пак на Първанов. Засега е очевидна връзката между Яне и ДАНС. Тя е дори пряка – братът на бизнесмена Алексей Петров, един от шефовете в ДАНС, е кандидат в листите на яневата партия. Но Яне не е глашатайче само на Алексей Петров. Очевидно е, че на него му пускат папки от ДАНС и той разлайва кучетата. Служи и като инструмент за скритата война между ДАНС и МВР. Дори с такива смешни акции като празнуване на рожден ден по време на траур, на което Яне станал свидетел.

Партията на Яне очевидно разполага с много пари, което няколко пъти раздразнено изтъкна и премиерът Станишев. Какви точно бизнесинтереси се крият зад т. нар. консерватор Яне (бивш земеделец) не е ясно. Но целта е пак участие в коалиция с ГЕРБ.

И зад двете партии прозират невероятни политически интриги, война между Първанов и Станишев, между кукловоди в силовите структури, между бизнеслобита и кандидати за отхапване от държавната баница на каквото е останало неприватизирано. И на двете партии се възлагат големи надежди и се изливат много пари, с надежда да влязат в парламента. Но това е съмнително, въпреки мощната реклама и медийна подкрепа.

Избирателят все пак не е толкова малоумен. Христо Ковачки няма как да избяга от образа си на съмнителен бизнесмен, станал олигарх по необясним начин. От търговец от Самоков, който притежава няколко сергии в един базар, по късно износител на консерви в Русия, на 40 и няколко години той става най-големият частен инвеститор в енергетиката, най-големият собственик на търговски площи в България, съдружник в банки, застрахователни дружества, собственик на заводи, включително в чужбина.

Ковачки притежава 6 мини, 5 топлофикации в големи градове, 3 ТЕЦ-а и няколко по-малки ВЕЦ-а, дружеството “Атоменергоремонт” (чийто шеф беше разстрелян миналата година в София). Името на Ковачки фигурира в 180 различни дружества и фирми, което е практически невъзможно за нормален бизнесмен (виж тук историята на неговия възход). За него още през 2003 избухна скандал от австрийски вестник, който съобщи, че е перач на парите на Косьо Самоковеца (негов връстник и съгражданин). По-късно слуховете го свъзват с парите на големи руски групировки (Ковачки е руски възпитаник). Така или иначе в политиката нахлува една едра риба, която може да изплиска водата от аквариума, но по-вероятно е самата тя да остане на сухо, поради съмнителния си застрашителен имидж.

Мюрето Яне на пръв поглед не е толкова страшен като Ковачки, но него също няма как да го вземат насериозно за най-големия борец срещу корупцията – само преди няколко години беше известен като Яне Димката, младия земеделец, хвърлил димка на конференция на СДС.

Уви, това е. Българският политически живот предлага богата фауна със странни животни. И всичките едно от друго по-лакоми.

*Митични същества, познати от книгите на Дж. Р. Р. Толкин като раса от създания, които често са използвани от злите сили като войници.

Виж тук още за други партии на изборите

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.