Ще се срамуваме ли от премиера си?

Бъдещият премиер Бойко Борисов. Снимка: Булфото

Изборите в проценти са вече известни. Колко са в брой гласове? Бойко Борисов спечели с около 1,6 млн. гласа по неокончателни данни. Социалистите останаха с около 720 хил., ДПС – около 580 хил. “Атака” е с около 380 хил., а Синята коалиция – 270 хил., РЗС – 170 хил. Близо 400 хил. гласа са отишли за партии под 4-процентната бариера. Гласували са общо към 4 млн. българи. Те определят съдбата на страната в следващите 4 години.

Въпреки високата избирателна активност – 60% – около 2 млн. българи не са гласували. Вероятно разочаровани, вероятно обезверени, че нещо може да се промени. Вероятно и отвратени от всички партии. “Гласувах за сините и се чувствах, все едно съм излизал повръщано на пода”, каза вчера син симпатизант, от онези през първите години, които ходеха със сини знамена по митингите. Други са гласували с нежелание за ГЕРБ, само защото те са алтернативата да се прекрати сегашното опротивяло управление. Дори за загубилата партия БСП е имало заклети привърженици, които са гласували с яд, че я подкрепят.

В следващите години България ще има премиер, когото на Запад наричат популист, подчертават, че е бивш бодигард на диктатора Живков и престолонаследника Симеон, и за когото, например 66% от читателите на e-vestnik смятат, че не става за премиер (виж анкетата). Някои – поради несериозното му образование на пожарникар, други – заради връзки със среди, които наричат мутренски. Или заради езика и манталитета му. С последното си изявление преди изборите, че трябва да закрият 2-3 министерства, за „да дойдат парите при хората“ направо счупи уреда за мерене на демагогия.

По-опасно е, че в набързо сформираната му партия още не е ясно какви са попаднали. В нея изобилства от бивши служители на МВР – който са си цапали ръцете в едно доста компрометирано ведомство, доказало се с корупция и сътрудничество с криминални среди. Сред сподвижниците на ГЕРБ в провинцията има субекти и съмнителни бизнесмени минали през няколко партии, само и само да са по-близо до властта. В Бургас например преди 2 години ГЕРБ излъчи кмет, който е осъждан за контрабанда.

Да, не всички в ГЕРБ са съмнителни, Борисов е поканил и неопетнени от властта хора, млади професионалисти. Но рисковете на набързо сформираните партии остават. За съжаление срещу досегашните управляващи не излезе сериозна политическа сила. Дясното беше разпиляно в малки партийки, а гласовете за Борисов са повече емоционални, гласове против тройната коалиция.

Новата премиерша – Цветелина Бориславова, шеф на Сибанк – на пресконференцията на ГЕРБ в нощта на изборите. Снимка: Булфото

До това доведе сегашното управление. Въпреки икономическата стабилност и висок ръст в последните години (благодарение на десни реформи и данъци), правителството дотегна с компромисната си политика.
След като ЕС замрази над 220 млн. евро в различни фондове, кабинетът не пожела да махне финансовия министър Орешарски и строителния Гагаузов – главните виновници, на които трябваше да паднат главите, както писа навремето и e-vestnik (виж тук). Властта се опиваше от собственото си самочувствие и предпочиташе да пази трудното равновесие между трите партии, вместо да предприеме мерки.

Кабинетът смени двама министри – Румен Овчаров и Румен Петков. Те опротивяха бързо и паднаха в борбата …помежду си. Съперничеството им за лидерство в БСП и властта погуби собствената им партия и дискредитира страната. Излишно е да се припомня кой от двамата какви ги е вършил (e-vestnik изписа достатъчно и за двамата). Но тяхното самодоволство и високо самочувствие не затихнаха и след като излязоха от правителството. И тук – любопитен детайл. Премиерът Станишев освен Овчаров уволни и зам.-министър на ДПС – Делян Пеевски. Но скоро след това го върна по настояване на Доган.

Това беше скандално за обществото, унизително за премиера и ясен знак за сриване на доверието към БСП у собствения й избирател – техният премиер се държи като слуга на Доган. Прегръдката на Доган беше пагубна и за НДСВ – партия в която, въпреки че разочарова, има конструктивни и умерени професионалисти. Накрая Доган довърши коалиционните си партньори с изказване, в което обясни, че той държи властта и разпределя парите (виж тук).

Новите управляващи – Бойко Борисов и дясната му ръка Цветан Цветанов. Надеждите са големи, но има и разочаровани, че ще имат такъв премиер. Снимка: Булфото

Каквито и успехи да е имало правителството, те останаха засенчени от поредица корупционни сделки. Безкрайните замени на гори с терени край морето бяха наглост. Очевидна и нагла кражба на национални активи. На всеки е ясно, че при такава сделка се печелят милиони с два подписа в две министерства. Тези сделки не спряха години наред, а когато най-после беше гласуван закон да ги забрани, зам.-министър подписа един куп заменки в последния момент преди да влезе в сила законът.

Черешката на тортата беше сделката, с която кабинетът хариза на издателката на вестници Ирена Кръстева три сгради срещу построяването на една – за Националната агенция по приходите. Трябва да си луд преди избори да правиш такава сделка. Очевидно зад сделката стояха интереси на хора, близки до ДПС, които се държат сякаш ще векуват в изпълнителната власт. И които се самозаблуждават, че като притежават няколко вестника и телевизии, владеят положението.

Всички кандидати на БСП – изтъркани муцуни – в предизборните си изяви се държаха с неописуемо високомерие в тв дебатите с хора на ГЕРБ.

Мартин Димитров и Иван Костов загубиха в синята крепост София дори от БСП (99 000 срещу 111 000 гласа), но са победители и бъдещ коалиционен партньор на ГЕРБ. Снимка: Булфото

Не е трудно да събориш на избори такова правителство.

Лошото е, че сега отново ще има много хора, които при правителството на Борисов ще се чувстват емигранти в собствената си страна и ще се срамуват от премиера си.

Навремето мнозина се срамуваха от президента си Желев – той беше приеман с компромиси, но все пак имаше авторитет на дисидент и борец за демокрация. Въпреки високият му рейтинг, мнозина се срамуват и от сегашния президент Първанов.
Сегашният т. нар. борец срещу корупцията е харесван по-скоро, защото на хората им се иска да има такъв. Както навремето бедните са харесвали свинаря Ивайло, да ги поведе в битка срещу феодалите. Дали такава битка ще се състои, предстои да видим.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.