Цитат в десетката: Българинът гласува негативно. Но това не е задължително лошо

Снимка: Иван Бакалов

Вотът в България е изключително негативен. Не просто негативен, а на практика няма позитивен вот.

Не е ли очевидно? Гласуващите за ГЕРБ гласуват срещу статуквото (не и дори за обещания или подобни) като цяло. Гласуващите за АТАКА гласуват срещу ДПС и „Турция в Европа“. Гласуващите за ДПС гласуват не защото не са си препатили от последните, а за да не ги прецакат съвсем гяурите, и просто защото нямат избор (срещу появата, на който ДПС полагат най-големите си усилия). Това също не е позитивен вот. Гласуващите за СДС и ДСБ гласуват „за да не са комунистите във властта“. Гласуващите за РЗС гласуват „срещу корупцията“.

Всъщност единственият позитивен вот е купеният вот. Хората гласуват за парите. Или пък насилственият корпоративен вот – хората гласуват, за да не ги уволнят. Всъщност корпоративният вот не е тук от вчера, макар сякаш сега да му обръщаме внимание. На него са разчитали например БСП преди. А „ловешката касетка“ на Надежда Михайлова показва, че на него са разчитали и СДС.

Негативният вот е толкова силен, и толкова стабилен, че е нещо, на което можеш да разчиташ по изключителен начин.

И това не е от вчера. Всички вотове в последните 20 години са били изключително негативни. Гласувало се е „против“ а не „за“. И колкото и политиците да се оплакват, те са се специализирали в негативен вот и са идвали на власт единствено и само поради него.

Достатъчно е да погледнем историята на изборите за парламент или правителствата у нас – от 9 правителства (Луканов, Димитров, Беров, Инджова, Виденов, Софиянски, Костов, Сакс-Кобурготски, Станишев) ние имаме само 3 довършили мандат, като за едното е изключително спорно (поради практически пълния ремонт и преструктуриране, както и промяната на парламентарната подкрепа) дали е така. Имаме две служебни правителства. Поне едно експертно. Нямаме партия, повторила правителствен мандат. Нещо в повече – в цялата история за последните 20 години нямаме политическа партия, направила две правителства и двоен мандатоносител (ако се абстрахираме от Доган и ДПС, които се оказват все още най-стабилната партия в държавата). Ако някой каже „СДС“ или „БСП“, всъщност правителство е имала БКП, БСП и коалиция с мандатоносител Доган. Нямаме повторения. Правителства са имали СДС (коалиция/партия) и ОДС, които са били различни по същество, коалиция и структура.

Да се разчита на негативния вот е толкова сигурно, че да направиш партия за следващият парламент е вече много лесно. Просто създаваш една такава, точно сега. Извън парламента. И е важно тя да има повод да е непрестанно в медиите (с например харизматичен лидер) и да е против всички. Да е против „комунистите“, „фашистите“, „турците“, „популистите“, и всичките ония „малки женчовци в опозиция“. Колкото по-голямо съотношение имаме медийно присъствие/власт, толкова по-голям „анти“ заряд събира тази партия, и следователно шанс да влезе в следващия парламент.

Едва ли не ведомства (МВР, ДАНС, военните) биха могли да си направят такава, или упс, те май всъщност имат. ГЕРБ не е ли милиционерска партия? РЗС няма ли преинтересни връзки с ДАНС и израелските служби и техните консервативни лидери? БСП нямаше ли някакви доста интересни контакти с генералния щаб?

Краткото време за мажоритарна кампания напълно я обезсмисли и гласуването бе изключително партийно, а заради голямата фрагментация (райони) вече виждаме, че на практика я спечели тази партия с най-много общи гласове (макар целта да е била раздробяване) вместо друго. Отново поради негативен, а не позитивен вот.

Безспорно гражданинът на държавата не е доволен от нито едно управление. И очаква промяна. Но не просто промяна веднага, а усещане, че се върви в правилната посока. Гражданинът иска „реваншизъм“ но не в смисъла на това, с което премиерът плашеше пенсионерите и държавните служители. Той иска всеки, проявявал „наглост“, да си го заслужи, дори и ако това значи да страда и той – на шопския принцип (чували ли сте колко хора казват: „Нека НИ ударят предпазна клауза, пада ИМ се“?).

Точно по същите причини, по които всяка партия е дошла на власт и си е отишла, ще си замине и ГЕРБ, и това ще се види както винаги още на изборите за местната власт. Това е толкова сигурно политическо махало, почти без значение какво постигнат, че едва ли не партиите вече ще започнат да подготвят кампаниите си спрямо това. И както съм казвал и преди, е изключително разумно народно дело това да не се допуска политиците да повторят мандат. „Окопаването“ във властта, отработването на корупционните практики, и липсата на страх от реваншизъм катализират проблемите, срещу които застава всеки гласоподавател. И за това гласуват против.

Те гласуват против този, който сега е на власт. Защото се е научил да е нагъл и се прави на недосегаем дори при очевидни проблеми. Когато политическата наглост изчезне, вероятно ще почне да изчезва и негативният вот. А такава (виж предизборните клипове по време на кампаниите и предизборните държавни поръчки) е проявила всяка партия била досега на власт. Честата смяна може би не е вредна, а напротив – тя е полезна. Съгласно американската приказка – че памперсите и политиците трябва да се сменят често, поради същата причина – защото се осират.

Виж още текстове в блога на Делян Делчев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.