Тихо и дебнешком, хранителната криза се върна

Фермер връзва сноп ориз в оризище близо до Банауе, Филипините. Снимка: Ройтерс

Светът е изправен пред постоянна хранителна криза, предупреждават експерти и настояват страните да предприемат спешни мерки, за да осигурят прехрана за растящото население на света. Според Организацията на ООН по прехрана и земеделие до 2050 година производството в селскостопанския сектор трябва да се удвои, за да има достатъчно храна за бързо нарастващото население. Как бизнесът и земеделието преплетоха интересите си и какви са причините за хранителната криза, пише сп. “Икономист”.

Миналата година Мулуалем Тиген си купи магаре. За здраво работещия 58-годишен етиопски фермер покупката беше завръщане към по-добрите времена след няколко сезона, в които сушата и високите цени го принудиха да продаде добитъка си, да спре внуците си от училище, за да работят на полето. Тази година ще му остане достатъчно зърно, за да купи коза, дори две, а магарето ще помогне на децата да изминават дългия път до училището. Така трябва да се наредят нещата.

През 2007-2008 година цените на храните се повишиха като хвърлиха стотици милиони хора в бедност. Но, казаха тогава хората, това си има и добри страни: високите цени са добри за фермерите, особено за дребните собственици в бедните държави като Мулуалем Тиген. По-високите печалби трябваше да донесат пари във фермерството, като осигурят по-високо производство, по-голяма реколта и стабилни или спадащи цени на храните. Възможно е, продължаваха те, фермерите и потребителите да спечелят от всичко това.

През втората половина на 2008 година като че ли щастливата ситуация започна да се променя. През януари Етиопия съобщи за рекордна реколта от жито, по-висока с 10 на сто в сравнение с миналата година. Нещата бяха подобни по целия свят. След като през първата половина на 2008 година цените достигнаха тавана си, през 2008-2009 година земеделците ожънаха 2,3 милиарда тона жито – най-големият добив в историята. Големите износители започнаха да отменят забраните за търговия, които наложиха, за да предпазят местните цени от повишаване. Така на световните пазари се появи още повече храна. Резкият спад на цената на петрола, който беше регистриран по същото време, повиши доставките на храна с факта, че петролът стана по-евтин от етанола, и насърчи земеделците да продават царевицата си като храна, а не за биогорива. След като хранителните доставки се повишиха (а търсенето, застигнато от световната рецесия, изпадна в стагнация) цените спаднаха. Между пика им през юли до декември 2008 година индексът на Икономист за цената на храните падна с 40 на сто.

Всичко това изглежда логично и обнадеждаващо. Но промените през тази година са доста озадачаващи. Между декември и средата на юни индексът на храните скочи с една трета, въпреки че се очаква тазгодишната реколта от зърно отново да е необичайно висока (2,2 милиарна тона, твърдят от Организацията на ООН по прехрана и земеделие ФАО). Междувременно цените на соята и на захарта се повишиха с почти 50 на сто, а между декември и юни индексът на „нехранителни селскостопански продукти” (като памукът или каучукът) също се повиши с една четвърт. Цените растат във времето на изобилие.

Нещата не трябваше да станат така

Ако това се случваше по време на растеж, щеше да е разбираемо. Но обикновено рецесията намалява растежа на цените. Какво е обяснението за завръщането на инфлацията в цените на храните? И означава ли тя, че т.нар. световна криза с храните се завръща?

Има две обяснения: факторът „цикличност” – отличителните белези на циклите в земеделието и на световната икономика, които варират в различните сезони; и – на второ място – дългосрочните фактори. Цикличните влияния включват попълването на запасите: наличността от жито се срина когато цените скочиха, а запасите трябваше да бъдат възстановени. През 2006 и 2007 година запасите паднаха под 450 милиона тона – около 20 на сто от потреблението; сега те отново се повишиха над 520 милиона тона, или 23 на сто. Това е един източник на ново търсене. Другият е етанолът. Когато цените на петрола се повишават, етанолът започва отново да е конкурентен (на практика етанолът е доходоносен когато петролът струва три долара за галон в Америка, ниво, което току-що беше достигнато в Калифорния). Сривът на долара и на цените на превозите също задържаха цените на вносното жито в местна валута по-ниски от определяните в долари световни цени. Това насърчи много държави да купуват повече.

Накрая, възможно е широко разпространеният глад, причинен от повишаващите се цени – според ФАО през тази година ще гладуват милиарди хора – да е достигнал върха си и бедните отново да са се върнали на пазара на зърно. Това може да звучи неправдоподобно, тъй като традиционно бедните потребители имат слабо влияние върху световните цени на храните, но икономическият растеж продължава в най-големите процъфтяващи пазари (най-вече Китай и Индия), а правителствата в голяма част от развиващите се държави развиват програми за помощ на бедните, например схеми за условни парични преводи. Те може и да повишават търсенето; то обяснява защо тази година цените на зърното, с което всички се храним, се повишават, докато цените на месото – храната на богатите и на амбициозната средна класа – продължават да падат.

Подводните камъни

Кризата с храните от 2007-2008 година показа, че цената на хранителните продукти се се влияе само, или основно, от цикличните фактори. До голяма степен тя се повиши заради бавните и необратими тенденции: увеличаване на населението, урбанизация, растящият апетит към месото за сметка на зърното в развиващите се страни. Няма признаци, че тези тенденции утихват.

В момента населението на света е 6,7 милиарда, а всяка година се раждат 750 милиона души. Въпреки че увеличението забавя темп, инерцията означава растеж до 2050 година, когато населението ще стигне 9 милиарда. В Етиопия например всяка година се раждат 18 милиона деца, като през 2040 година ще станат 24 милиона годишно. Това ще удвои населението от 80 на 160 милиона.

От ФАО признават, че за да се поддържа темпото, през 2050 година количеството на храните, налични в развиващите се страни, трябва да бъде удвоено, което се равнява на растеж от 70 на сто в производството в глобален мащаб. Ако това не стане, ръководителят на Международния институт за изследвания на хранителните ресурси International Food Policy Research Institute във Вашингтон Йоахим фон Браун твърди, че може да се върнат конфликтите за хранителни продукти от 2007-2008 година, които предизвикаха безредици в над 60 държави и провокираха търсене на земи в целия свят – бързане на богатите вносители на храни да купуват отрязъци от Африка и от югоизточна Азия, в които да отглеждат храни. Така може да се появят проблеми, тъй като водата в някои региони все повече не достига, а растящата производителност ще направи недостига още по-остър.

Според Александър Мюлер от ФАО правилният начин на растеж е земеделците в бедните страни да увеличат реколтата си. Това би било по-добре за самите държави, тъй като ще ги направи по-богати. Ще бъде по-добре и за света, защото потенциалът за по-големи реколти ще бъде най-голям там, където те са най-ниски, особено в Африка. В момента реколтата от зърно в Африка е около един тон на хектар, а в Европа и в богата Азия е 3-4 тона. Би било по-лесно да се получи по един допълнителен тон на хектар като се увеличат добивите в Африка до два тона на хектар, отколкото да се изстисква още повече плодовита Европа или североизточна Азия (водата е в изобилие и в някои части на Африка). Оттук е и надеждата, че високите цени през 2007-2008 година биха стимулирали земеделците в бедните държави да реагират с по-големи добиви. Уви, засега няма признаци това да се случва.

Загуби и по двата пътя

Почти цялото увеличение в добива на зърно през 2008 година дойде от богатите държави: реколтата им се увеличи с 11 на сто. В развиващите се страни растежът беше само 1 процент; ако се изключат Китай, Индия и Бразилия, производителността при производство на зърно в бедните страни намаля. И докато цената на хранителната криза засегна най-тежко бедните, ползи отчитат по-скоро фермерите в индустриализираните държави. И никъде нямаше признаци, че реколтата ще се увеличи. Добивите нараснаха защото земеделците започнаха да обработват повече земя.

Европейският съюз прибра в архива си програма, която задължаваше фермерите да не засяват 10 на сто от земята си; Китай анулира схема, която позволяваше труднодостъпната земя да бъде връщана към горските масиви. Тези две стъпки повишиха количеството обработваема земя. Това само по себе си не беше лошо, и беше най-бързият начин да се повиши производителността. Но е само първата стъпка. Продукцията на храни в целия свят не може да бъде увеличена със 70 на сто само чрез увеличаване на площите: просто няма достатъчно необработваема земя.

Неуспехът на земеделците в бедните страни да отговорят на сигналите на цените не означава, че са глухи за тях. По-скоро сигналите, които получават, често са объркани или тихи. Фермерите често не получават цялата цена за продукцията си, защото правителствата са решени да държат локалните цени ниски, за да облекчат затруднените купувачи. Някои правителства пък забраняват износа.

Дори в богатите страни земеделците се отзовават на много неща, но не и на пазарите на храните. Цената на петрола например: тя (и правителствените субсидии) определят колко царевица ще бъде отделена за етанол. Това на свой ред влияе колко земя да бъде засята със соя, която за американските фермери е заменима с царевица. Производителите откликват и на притока от инвестиции в земеделието като резултат от глобалния финансов крах. Храните са устойчиви на рецесия, а земеделието е един от секторите, които най-малко са засегнати от световната криза. Абдолреза Абасиан от ФАО твърди, че увеличаващите се връзки между земеделието и другите сектори от икономиката затрудняват фермерите още повече при предварителното изчисление на печалбите от определени посеви, и затова земите, които засаждат, се променят всяка година. Земеделието – както ясно показаха последните две години – става все по-променлив бизнес и по отношение на цените, и на засетите земи.

При тази ситуация миналата година пазарите се приспособиха точно както предрича икономическата теория: цените нараснаха, като привлякоха инвестиции в земеделието; след това резервите се увеличиха, като свалиха цените. Но това не е всичко. Колебанието в цените от 2007-2009 година показва, че несигурността в селското стопанство се задълбочава под влиянието както на цените на петрола, така и на паричните потоци. Фактът, че цените все още са над средните за 2006 година, дори при рецесия, показва, че пикът от 2008-ма не е бил обикновен сапунен мехур, а по-скоро сигнал за истинско несъответствие между предлагането и търсенето. А ръстът в цените от тази година показва, че трябва да се измине дълъг път преди това несъответствие да бъде решено. “Не виждам фундаментални промени,” каза Абасиан. “Това означава, че не може да се върнем там, където бяхме през 2007-ма.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.