Ще ядем ли яйца от щастливи кокошки? Една птицеферма отвътре + фотогалерия

Сортировъчната машина определя здравината на яйцето. Снимки: Николай Григоров

Яйцето или кокошката? Във фабриката за яйца край Велико Търново всичко започва от малките жълти пиленца, които три месеца и половина след излюпването си се превръщат в не дотам симпатични кокошки-носачки. Инвестицията в този род дейност е огромна, особено след влизането на България в ЕС, откъдето има все повече и повече изисквания за производството на яйца и отглеждането на кокошки.

Милиони левове струва една сграда, в която се помещават кокошки-носачки. „Изискванията стават много и по-тежки, а финансова подкрепа от държавата няма“, оплакват се производители.  Според новите европейски стандарти се иска кокошките да бъдат т. нар „щастливи кокошки“ – да са в уголемени клетки със средства за изтриване на ноктите, с изкуствена постеля, която да прави възможно ровенето и кълването, с бани от пясък или фураж. Всичко това обаче е финансова тежест за производителя. „Никой няма да си купи яйце с 5 стотинки по-скъпо, само защото е от щастливи кокошки“, твърдят производители.  Според ветеринари щастливите кокошки снасят по-малко от тези, които са „нещастни“. В уголемените клетки те се разсейвали, вместо да се концентрират към основната си дейност – да снасят яйца.

Разработени са няколко системи за отглеждане на кокошки-носачки – подово отглеждане, в неуголемени клетки и в уголемени. Във фермата край Велико Търново подово се отглеждат птиците в периода на отрастване (в големи закрити помещения, събиращи десетки хиляди птици). След като достигнат определена възраст, кокошките се местят в помещения с уголемени клетки. Животните са разпределени в няколко помещения, в зависимост от възрастта им. Кокошките-носачки във фермата са около 150 хиляди, с подрастващите птици достигат обща бройка 250 хиляди. Стадата периодично се подменят на година и половина, което означава, че след този период носачките отиват в кланицата.

Яйце, маркирано по европейски правила. Снимки: Николай Григоров
Яйце, маркирано по европейски правила. Снимки: Николай Григоров
Яйце, маркирано по европейски правила. Снимки: Николай ГригоровКокошки-носачки в новите клетки. Снимки: Николай ГригоровСортировъчната машина определя здравината на яйцето. Снимки: Николай ГригоровМлади кокошки, които все още не са се превърнали в кокошки-носачки и се отглеждат подово. Снимки: Николай ГригоровНад 10 хиляди кокошки се отглеждат в огромната сграда, в която температурата, подаването на храна, вода и лекарства се контролира чрез компютър. Снимки: Николай ГригоровПри влизане в района на фермата, автомобилите се дезинфекцират. Снимки: Николай ГригоровОт малките жълти пиленца започва производството на яйца във фермата. Снимки: Николай ГригоровРаботници във фабриката разпределят по размер яйцата. Снимки: Николай ГригоровСнимки: Николай ГригоровЯйца Яйцата

За „нещастните кокошки“ се говори, че са и доста агресивни. Те са затворени в клетки с наклонен под, за да може яйцата да се изтъркулват. На наклонения под кокошките са в постоянно напрежение. От теснотията се кълват едни други по трътките и се разраняват. Целият им живот преминава в клетката, в която няма възможност да ровят и да се разхождат. Това се отразява на качеството на яйцата. Всеки е виждал как, като счупи яйце от селска дворна кокошка, жълтъкът не се разлива, а остава топчест, стърчи. Докато много от купешките яйца, като ги счупиш, жълтъкът остава сплескан, разлят или направо се разлива като вода. И цветът на купешките обикновено е бледожълт, а на яйцата от т. нар. „ровеща кокошка“ от селски двор са с по-наситен оранжево-жълт цвят. Впрочем по Великден на българския пазар се появиха купешки яйца от Германия, чийто жълтък беше като на селски кокошки – наситено оранжев, не се разливаше.
И сега в Европа се продават еко-яйца, от кокошки, които се гледат на открито, хранят се с екологично чисти храни и не се третират с антибиотици. Тези яйца са доста по-скъпи от произвежданите в индустриализирани птицеферми, но на Запад за тях има пазар. В България те рядко се срещат, макар тук да има подобни птицеферми, които обаче работят изцяло за износ.

Цветът на жълтъка не е основният критерий за качеството на едно яйце, твърдят ветеринари от фермата. Цветът на жълтъка зависи основно от храненето на животните, по-точно от съдържанието на суровини, богати на пигменти, основно елкарнитин. Той дава жълтия цвят. Съдържа се в жълто-оранжевите зеленчуци, както и в царевицата. Много производители в България си позволяват да използват неразрешени добавки във фуражите, които стимулират продуктивността на птиците. Например белтъчни суровини от животински произход, като рибно брашно, което често придава миризма на риба на яйцето.

Ветеринарите казват, че кълването между кокошките се получава и при свободно подово отглеждане т. е. канибализмът се проявява и при свободните кокошки. Причина за него често е съдържанието на хлориди, конкретно готварска сол, във фуража, както и интензивността на осветеност в сградите. Според специалисти прекалената осветеност стимулира канибализма. Лечение няма, тъй като канибализмът при кокошките и известен като „лоша привичка“ – птиците се учат една от друга да се кълват.

Малките пиленца, откъдето започва цикълът на производство на яйца, се отглеждат подово. Първоначално се захранват от гледачи. Извършват се няколко ваксини по държавна профилактична програма – правят се две инжективни ваксини на всяко едно пиле индивидуално. Критичните периоди са в първите дни при настаняването, при започване на захранването. С израстването им те се преместват в други помещения, където температурата е по-ниска. Колкото по-големи стават пилетата, толкова са по-чувствителни към светлина, непознати миризми, резки движения.

В сградите за кокошките чрез компютърна система се контролира температурата, подават се вода, храна, лекарства и витамини. Чрез система се следи и колко яйца са снесени дневно от носачките. Средната носливост за голямата ферма край Търново е 90-95% – добитите яйца спрямо броя на птиците в сградата. Т. е ако има едно стадо от 18 хиляди птици, се снасят около 17 хиляди яйца.

Новите клетки, които се изискват от Европейския съюз, събират 38 броя кокошки. Неуголемени клетки, които са за 6 броя кокошки и масово се използват в България, нямат изкуствена трева и кацалки, но имат пилички за изтриване на ноктите. От 2014 г. всички клетки, различни от уширените, одобрени от ЕС, трябва да бъдат заменени.

Кокошки-носачки в новите клетки. Снимки: Николай Григоров

Яйцата, снесени от кокошките-носачки, първоначално преминават през цеха за преработване.  Необработените яйца се водят суровина, те престояват в склад, охлаждат се и минават към цеха за преработка. Сортировъчна машина маха кални, пукнати яйца, които минават в клас Б – негодни за консумация от хора. Те отиват за преработка за направата на яйчен прах и пастьоризиран яйчен меланж. Тегловното разделение на яйцата е от  S, M, L, XL до XXL.

Преди да се сортират по големина, яйцата минават през „увоскопите“ (апарат за определяне на състоянието на жълтъка и белтъка). След което се разделят по размер. Разликата между различните категории яйца е около една стотинка.

Според изискванията производителят е длъжен да маркира всяко яйце с индивидуален код. В случая номерът върху яйцата от фабриката означава следното: 3 е знак, че кокошките носачки са отглеждани клетъчно; BG, че са от България; 04 – кода на област Търново и накрая се слага поредният номер на регистрацията.

След разпределението по категории идва пакетиращата машина. Машината поема с вакум всяко яйце, придвижва го през лампа, която облъчва черупката  с цел да я предпази от зарази. „Лапичките“ на машината след това взимат яйцата и ги изкарват пакетирани. На кутийката задължително се слага печат и етикет с дата на снасяне. Ако яйцата преседят повече от 20 дни след снасянето, фирмата няма право да ги пусне в търговската мрежа. Яйцата се пакетират в кашони, с етикет на самия кашон и така тръгват към мрежата със задължителен сертификат за качество.

От малките жълти пиленца започва производството на яйца във фермата. Снимки: Николай Григоров

Покриването на тези изисквания гарантира качеството на яйцето, здравината на черупката, чистотата му.

Изискванията в производството на яйца стават все повече. Всяко ново изискване от ЕС струва на родните производители милиони. В магазините цената за яйце стига 20-25 стотинки, а те се изкупуват по 10 ст. Всички рискове са за сметка на производителя, който е продал яйцето на двойно по-ниска цена. През миналата година в България са внесени десетки милиони яйца от Полша и други държави. Според български производители качеството на яйцата е било далеч по-ниско от това на българските, но ниската цена е била предимството. „Благодарение на това бе блокиран пазарът на вътрешното производство, казват производители. Чакаме още наредби и изисквания през следващите години. Помощ обаче не чакаме.“

Всъщност България вече е част от европейския свободен пазар и българските производители трябва да оцелеят на него, без да разчитат на протекционизъм от държавата. Тоест – да се конкурират успешно например с полските и германските яйца – и като качество, и като цена.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.