СофияПловдивВарнаБургасРусе

Животът в Северна Корея – глад, лъжи и култ към Генерала

Южнокорейци в Сеул гледат запис на изстрелването на севернокорейска ракета, извършено през 1998 година. Снимка: Ройтерс

Севернокорейците, които неотдавна пристигнаха в Южна Корея, живеят в свят на противоречия. Възпитанието им втълпява благоговение пред Ким Чен-ир, но проблемите на всекидневието им ги убеждават, че е брутален деспот. По думите им Северна Корея постепенно излиза извън контрол, икономиката й не работи, а хората са подозрителни един към друг заради мрежата от информатори. Те говорят и за усещането за нормалност в Северна Корея. Повечето са я напуснали заради шанса за по-добър живот на юг, но не са сигурни дали ще могат да намерят своя път в страната с конкурентна капиталистическа икономика.

Ето бърз поглед към живота в Северна Корея, съставен от различни разкази на бежанци, които неотдавна пристигнаха в Южна Корея. Самоличността им остава в тайна заради страха им от гонения срещу техните семейства и роднини у дома.

Политическо престъпление е да се говори за семейството на лидера Ким Чен-ир, но мнозина от пристигналите неотдавна бежанци казват, че средностатистическият севернокореец най-вероятно е запoзнат със съобщенията на чуждите медии, според които най-малкият син на Ким – Чoн-ун, вероятно ще поеме властта. Повечето севернокорейци нямат представа, че 67-годишният Ким, за когото се смята, че миналата година е прекарал инсулт, има трима синове.

„В Пхенян приемаш, че ръководството ще бъде наследено“, казва една от бежанките на име Пак. Тя знаела, че Ким Чен-ир има две дъщери и син, а името на сина е Чoн-нам. Той е най-авторитетният и най-големият от тримата известни синове на Ким. За него се смяташе, че е изпаднал в немилост пред баща си, след като бил арестуван при опит да влезе в Япония с подправен паспорт. „Не искам да кажа, че Ким Чен-ир е лош“, коментира друга бежанка на име Чхуе. „Хората, които му докладват, не си вършат работата както трябва. Те пишат неверни доклади“. Чхуе знаела от опит, че данните за добива на зърно са едно от нещата, които най-често се фалшифицират, „за да не бъде притесняван Генералът“.

Повечето бежанци все още наричат Ким Чен-ир „Генералa“, както ги е учила на времето държавната пропаганда, а това, поне отчасти, допринася за грижливо изградения култ към личността му.

Пак е сигурна, че Ким често стои буден до късно през нощта, разтревожен за живота на хората. „Вярно е, че той е жертвал много за хората“, казва тя. „Генералът остаря много“, добавя жената, съдейки по видените неотдавна снимки на Ким, на които той изглежда отслабнал и може би немощен след мозъчния удар.

С редовна армия от 1,1 милиона войници, Северна Корея е най-милитаризираната държава в света, като се вземе предвид съотношението войска-население. Военната служба е задължителна и може да продължи 10 години. Според държавните медии армията е „непобедима“, но бежанците са доста скептични към зле екипираната войска. „Като ги гледам, това е армия, чиято главна цел ще бъде да бяга при евентуална война“, казва друг бежанец на име Ким. „Може би държат истинската армия, способна да се бие, на някое друго място, далеч от тук“.

Ниският дух и корупцията са толкова разпространени в армията, че е по-скоро правило, отколкото изключение войниците да измъкват подкупи от търговците, пресичащи китайската граница. „Бихме казали, че не си наред, ако за 10 години служба по границата не си спестил достатъчно, за да се прибереш вкъщи, да се ожениш и да създадеш семейство“, казва Ким.

Въпреки усилията на властите да не допускат чуждо влияние, почти няма тайни за живота извън изолираната държава. Сапунените опери от благоденстващия юг са популярно забавление в най-гледаното време за онези късметлии, които притежават сателитни чинии или DVD плеъри. Знае се обаче за случаи, в които полицията, търсеща забранени чужди програми, е спирала електричеството към цели жилищни блокове и е пращала в затвора всеки, хванат с нелегалнo DVD в плеъра. „Понякога вечер излизаме, за да завъртим леко сателитната чиния към Китай“, каза Ким, за да може семейството да хване епизод от южнокорейските сапунени опери, предавани от телевизионни станции в Йанбян, в най-северната гранична китайска провинция Цзилин.

Въпреки че през последните две години снабдяването с храни в Северна Корея леко се е подобрило заради по-благоприятното време, Чо казва, че снабдяването с храна все още е трудно. „Дори миналата година имахме кампания в провинция Кануон за преживяване с две хранения на ден. Понякога войниците може да получат само по три картофа на ден.“

В Северна Корея на местно ниво има пазарна икономика, където средният жител купува хранителни продукти и потребителски стоки, често произведени в Китай. Частни парцели все по-често се използват за осигуряване на храна за семейството, казва Чо Мьончхул, изследовател, който е бил икономист в Северна Корея, преди да забегне на юг преди 15 години.

Икономиката, контролирана от правителството, рухна, а стоките, които хората получават от комунистическото правителство, са често търгувани на капиталистическите „народни пазари“, казва Чо в интервю. „Хората се научиха да живеят независимо. Севернокорейците все по добре се оправят сами“, добавя той.

Това подхранва недоволство сред някои хора. „Всичко беше безплатно при президента Ким Ир-сeн,“ спомня си Чо, говорейки за създателя на държавата, който почина през 1994 година. „Сега някои хора питат защо трябва да плащаме при неговия син.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.